Композиция "Оригиналността на ранната лирика на В. Маяковски"

- Защо носиш жълто яке!
- За да не бъда като теб.
В. Каменски. Младостта на Маяковски.

Аз съм самотен като последното око
човек, който върви към сляп.

Причината за това е, че наоколо няма „хора“. Има тълпа, маса, нахранена, дъвчеща, изглеждаща „като стрида от черупката на нещата“. Хората са изчезнали и затова героят е готов да целуне „умното лице на трамвая“ - да забрави хората около себе си:

Излишно като хрема,
и трезвен,
като нарзан.

Светът е огромен със силата на гласа,
Отивам - красавец,
двадесет и две.

Той се обръща към хората на бъдещето:
"Хвалете ме!" -
Ще ви завещая овощна градина
вашата велика душа.

Къде мога да намеря любимия си,
като мен?

Поетът болезнено преживява самотата си, за него бремето от „неизразходвани извори“ е просто непоносимо:

Непоносимо грешно, за психо,
но буквално.

Възлюбената жена, като се появи веднъж, завинаги изпълва съществуването на героя със смисъл. Но щастието му е болезнено и краткотрайно: раздялата и предателството са постоянните спътници на любовта; въпреки това, въпреки това, героят намира сили да каже:

Дайте поне
покрийте с последната нежност
напускащата ви стъпка.

Веднага размих картата на ежедневието,
пръскане на боя от чаша;
Показах \ "на плато с желе
коси скули на океана. На люспите на калай риба
Четох призивите на нови устни. А ти
може да играе ноктюрн
тръби за флейта?

Какво се крие в тези редове? Може би са написани от човек, на когото му липсва необятността на любовта и океана? Може би става дума за правото на художника да трансформира ежедневието, да вижда поезия, където, изглежда, изобщо не принадлежи? Че само истински художник може да свири на водосточната тръба?
Поетът ни предлага своята визия за света и свои собствени начини за прилагането му. Отхвърляйки традиционните форми на поезия, Маяковски се обрича на трудната съдба на експериментатор, човек, който няма да бъде разбран от мнозина. Но пътят му е път, без който съвременното изкуство би било непълно, донякъде с недостатъци:
Слушам!
В крайна сметка, ако звездите светят -
означава - някой има нужда от него?