Органите, изпълняващи присъдата, са длъжни незабавно да информират съда за изпълнението на присъдата.

Контролът върху обжалването на изпълнението на присъда, определение или определение на съд се възлага на съдията, председател на делото, заместник-председател и председател на съответния съд.

Когато се изпълнява присъда, в редица случаи възникват правни въпроси, без решаването на които действителното изпълнение на присъдата е невъзможно. Само съдът има право да ги разреши. Тези въпроси включват следното: отлагане на изпълнението на присъдата; освобождаване на лице от наказание и смекчаване на наказанието поради издаване на наказателен закон със задна дата;

Освобождаване на човек от изтърпяване на наказание поради болест; освобождаване от изтърпяване на присъдата на осъден на поправителен труд; освобождаване от наказание на осъдено лице, по отношение на което е спряно изпълнението на присъдата, или отмяна на спирането на изпълнението на присъдата; условно предсрочно освобождаване от наказание и замяна на наказанието с по-меко; промяна на условията на задържане на лица, осъдени на лишаване от свобода, докато излежават присъдата си; замяна на поправителен труд и глоба с други наказания; кредитиране на времето, прекарано в лечебно заведение в периода на изтърпяване на наказанието; изпълнение на присъда в присъствието на други неизпълнени присъди; разрешаване на някои съмнения и неясноти, произтичащи от недостатъци в изречението.

Отлагане на изпълнението на присъдата (член 361 от НПК). Отлагането на изпълнението на присъдата означава отлагане на изпълнението й за определен период.

Като общо правило присъдата се изпълнява веднага след влизането й в законна сила. Отлагането на изпълнението му е изключение от това правило и се допуска само в предвидените от закона случаи.

Отлагането на изпълнението на присъдата е възможно, когато дадено лице е осъдено на лишаване от свобода или поправителен труд, ако има едно от следните основания:

А) тежко заболяване на осъдения, което му пречи да изтърпи присъдата си, до излекуването му;

Б) осъденият е бременна или осъдената жена има малки деца - до навършване на тригодишна възраст на най-малкото дете, с изключение на осъдените на лишаване от свобода за срок над пет години за тежки престъпления срещу лицето;

В) когато непосредственото изтърпяване на наказанието може да доведе до особено тежки последици за осъденото лице или неговото семейство поради пожар или други природни бедствия, тежко заболяване, смърт на единствения трудоспособен член на семейството или други изключителни обстоятелства - за установен период от съда, но не повече от три месеца.

Плащането на глобата може да бъде отложено или отложено до шест месеца, ако незабавното плащане на глобата е невъзможно за осъдения.

При освобождаване на осъдено лице, което се е разболяло от хронично психическо или тежко заболяване от по-нататъшно изтърпяване на наказанието, съдът има право да го освободи не само от основното, но и от допълнително наказание - заточение, експулсиране, лишаване от право да заема определени позиции или да се занимава с определени дейности.

3. Предсрочно и условно предсрочно освобождаване от наказание и замяна на наказанието с по-леко (членове 362 1, 363 от Наказателно-процесуалния кодекс). В случай че дадено лице, осъдено на поправителен труд, бъде признато за инвалид от първа или втора група в съответствие с установената от закона процедура, съдията го освобождава предсрочно от изтърпяване на наказанието. Освобождаването от изтърпяване на лица, получили увреждания от първа или втора група, се извършва от съдия на работното им място по предложение на органа, отговарящ за изпълнението на наказанието, въз основа на заключението на медицинско-трудова експертна комисия (член 326 1 от НПК).

Същата процедура е предвидена в случай на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на присъда или заместване на неотстранената част от присъдата с по-лек вид наказание по отношение на лица, извършили престъпления на възраст под осемнадесет години, и в изключителни случаи - по отношение на лица, извършили престъпления на възраст между 18 и 20 години (чл. 80, 93, 96 от Наказателния кодекс на Руската федерация.

Ако съдията откаже условно освобождаване от наказание или замени неотслужената част от наказанието с по-леко наказание, преразглеждане на изявленията по тези въпроси може да се извърши не по-рано от шест месеца от датата на решението за отказа (член 363 от CCP) 1 .

Промяна на условията на задържане на лица, осъдени на лишаване от свобода по време на изтърпяване на наказанието (член 364 от Наказателно-процесуалния кодекс). По решение на съда (съдията) е възможно да се прехвърли осъден от една поправителна институция в друга с различен тип режим. Тези промени, изразени в засилване или смекчаване на режима на изтърпяване на наказанието, служат като едно от средствата за въздействие върху осъдените с цел тяхното превъзпитание и поправяне. Въпросите за промяна на условията на задържане на лица, излежаващи присъда в места за лишаване от свобода, се разглеждат от съда по мястото на изтърпяване на наказанието, ако има основания, предвидени в чл. 51, 53, 77 от СИК на Руската федерация, както е препоръчано от специализиран държавен орган.

Разглеждане от съдилища на петиции за премахване на свидетелство за съдимост. Възможността за премахване на криминално досие, предвидена от закона, е важен стимул за пълната и бърза корекция на лица с криминално досие и за предотвратяване на рецидив. Въпросът за премахване на свидетелство за съдимост, в съответствие с чл. 86 от Наказателния кодекс, разрешено от съдия от окръжен (градски) съд по местоживеене на излежало наказание лице, по искане на това лице.

Прокурорът се уведомява за получената петиция. Неявяването на прокурора в съдебното заседание не спира разглеждането на петицията. Присъствието в съда на лицето, по отношение на което се разглежда молбата за премахване на съдимостта, е задължително (член 370 от НПК).

Ако обаче в присъдата има неясноти или грешки, чието решение не засяга същността на присъдата и не води до влошаване на положението на осъденото лице, съдът, постановил присъдата, трябва да изясни възникналото съмнение и коригирайте грешката. Те включват например въпроси относно прилагането на акта за амнистия, ако прилагането му е задължително и съдът не е обсъждал този въпрос при осъждането; за отмяна на превантивна мярка, ако при оправдаване на подсъдимия или осъждането му с освобождаване от наказание, присъдата на съда не посочва отмяна на превантивната мярка;

Относно отмяна на мерки за обезпечаване на граждански иск или конфискация на имущество, ако тези мерки не бъдат отменени, когато присъдата е оправдана или искът е отказан, или когато конфискацията не се прилага; относно прихващането на предварителното задържане, ако такова прихващане не е извършено със съдебна присъда или не е извършено точно; за съдбата на веществените доказателства, ако не е решено със съдебна присъда и др.

Освен това съдилищата в съответствие с чл. 369 от Наказателно-процесуалния кодекс могат да отстранят и други неясноти, възникнали след присъдата поради промени в обстоятелствата и условията към момента на нейното изпълнение. По-конкретно, такива въпроси включват: прибягване до конфискация на допълнително открито имущество на осъдения, придобити преди присъдата и подлежащи на конфискация съгласно закона; изясняване на списъка на вещите и предметите, подлежащи на конфискация, чрез съдебна присъда, ако присъдата съдържа указание за конфискация на част от имуществото, принадлежащо на осъденото лице; връщането на удържаните суми от осъденото лице на поправителни работи, ако впоследствие присъдата е отменена от по-горен съд и производството е прекратено, след като осъденото лице е изтърпяло частично или изцяло поправителния труд и др.

Ако неяснотите и грешките, открити по време на изпълнението на присъдата, се отнасят до нейната същност, т.е. засягайте въпросите за вината и наказанието, тогава тяхното поправяне е възможно само по реда на надзора чрез отмяна или промяна на присъдата.