Океанографията като наука. Част 2.

Истинските научни океанографски изследвания бяха започнати за първи път от руските моряци на първия кръг­лека експедиция на И. Ф. Крузенштерн и Ю. Ф. Лисянски на корабите "Надежда" и "Нева" (1803-1806). По време на това пътуване бяха направени редовни метеорологични наблюдения.­наблюдение и наблюдение на течения; бяха определени специфичното тегло и температурата на водата.

По време на руската антарктическа експедиция Белингсхауз­на и Лазарев на корабите "Восток" и "Мирни" бяха проведени експерименти за замръзване на сладка и морска вода и беше проучена структурата на морския лед.

Първите доста точни и систематични измервания на температурата и специфичното тегло на водата на големи дълбочини принадлежат на руския физик Е. Х. Ленц. Те са направени от него по време на обиколката му на шлюпа „Ентърпрайз“ през 1821-1926г. под командването на руския военноморски офицер ОП Коцебу, който пръв определи прозрачността на морската вода. Тази експедиция постави основата за обширни истински научни изследвания в областта на физическия океан­графика. Lenz проектира първия прецизен инструмент­измерване на дълбочина и потапяне на океанографски­свиня и изобретил батометър - устройство за вземане на водни проби на различни дълбочини. Измерванията на Ленц са опровергани­тогава мнението, че температурата на водата на дълбочини не може да бъде по-ниска от +4 0С.

Обширна океанографска работа през първата половина на 19 век. са произведени от руски моряци F.P.Wrange­lem и F.P.Litke в Арктическия и Тихия океан.

Голям принос за развитието на океанографията имат норвежкият изследовател Ф. Нансен. През 1893 г. за специален­но в подредения малък кораб "Фрам" той направи пътуване­шествие през целия Арктически океан. Експедицията на "Фрам" даде много верижни научни резултати от изследването в­раждане на Северния ледовит океан.

Основно събитие в океанографията е създаването през 1902 г. в Копенхаген на Международния съвет за изследване на Мо­ред. Съветът направи много по отношение на методологията, разработването и стандартизацията­океанографски наблюдения.

У нас океанографските изследвания се развиват особено широко след Великия октомврийски социалист­iicheskoy революция. Преди това в Русия нямаше специални­научноизследователски океанографски институти. През 1920г.

организиран от Държавния хидрологичен институт, свят­чийто отдел е разгърнал голямо проучване­работа по всички морета на СССР. През 1921 г. с указ под­С писмото на В. И. Ленин е създаден Плаващ морски научен институт, чиято задача е цялостно проучване на северните морета.

В момента има следните морски изследователски институти: Арктически и Антарктически институт, Всесоюзен институт по морски риболов и океанография с клонове в моретата, Държавен океан­Графичен институт, Морски хидрофизичен институт и Институт по океанология на Академията на паяка. Освен това във всички морета на Русия се организират местни изследователски институции: морски обсерватории, местни институти,­ция. Всички тези институции непрекъснато учат­подобряване на метеорологичните, хидрологичните и биологичните условия­гледка към всяко море. Централните изследователски институти организират голяма океанография всяка година­ледни експедиции в откритите части на океаните. Например все още­експедициите ми бяха отклонението на хидрометеорологичната станция­тиони „Северен полюс“ (1937-1938) и отклонението на ледоразбивача „Se­dov "(1937-1940) в Северния ледовит океан.

След Втората световна война съветските учени редовно провеждат изследвания в Северния Атлантически океан.­на, в Антарктида и в северната част на Тихия океан.

Северът придоби безпрецедентен мащаб в историята­Северния ледовит океан. Те се държат от многобройни бивши­експедиции, доставяни със самолети до леда в различни точки на океана, плаващи станции като „Северно По­Luce "и автоматични хидрометеорологични станции.

Нови изследвания на Северния ледовит океан донесоха големи знания за неговата природа, получена е верижна информация за океанографията. Съветските учени откриха подводна планина­Бет пресича Северния ледовит океан от Новосибирск­острови до Гренландия, кръстена на Ломоносов. Благодарение на големия комплекс систематичен­изследвания в Северния ледовит океан, особено­по маршрута на Северния морски път стана възможно­превърнете тази пътека в съществуващ водопровод. Заедно с изследванията на Съветския съюз, след 1920 г. проучванията на този океан са възобновени от други държави.

Съветският съюз притежаваше най-големия брой на най-добрите експедиционни кораби за научни изследвания в света.­Дов: „Витяз“, „Михаил Ломоносов“, „Об“, „Лена“, единственият в света немагнитен кораб „Заря“ и др. По време на океана­графични изследвания през 1958 г. на кораба "Витяз" в Тихия океан, нашите учени откриха най-дълбоката депресия на Миро­на океана - близо до Марианските острови с дълбочина 11034 м, те добиват колона океанска почва с височина над 30 м, успяват да извлекат морски животни от дълбочини над 10 000 м и много повече. На други съветски изследователи­плавателни съдове по време на IGY също извършват голям океан­графични изследвания и открития в Антарктида, Индийския и Атлантическия океан.

Голям принос за развитието на океанографията направиха съветските учени Ю. М. Шокалски, II. М. Кннпович, В. В. Шулейкин, Н. Зубов, В. Ю. Визе, Л. А. Зенкевич, Л. Ф. Рудовиц, К. М. Дерюгин, В. А. Березкпн, М. В. Кленова и много други.