ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВАКСИНИТЕ

За специфична профилактика на инфекциозни заболявания, използвайте­ваксини, които позволяват­смекчават активния имунитет в живота­животни преди естествения им контакт с патогена.

Ваксини за про­профилактика на една инфекция, т.нар­са моноваксини, срещу две - с диваксини, срещу три - с траваксини, срещу няколко - полиомиелит­нас.

За имунопрофилактична инфекция­заболявания използват ваксини­кани от различен тип.

Живи ваксини. Изпратете с­бойна суспензия на ваксинални щамове микро­организми (бактерии, вируси, рикетсии), отглеждани на различни пи­средно. Обикновено за ваксина­тиони използват щамове на микроорганизми­изми с отслабена вирулентност или лишени от вирулентни свойства, но напълно запазили своите имуногенни свойства. Данни за ваксината за­чума на базата на апатогенен възбуди­тел, отслабена (отслабена) при изкуствени или естествени условия­вия. Атенюирани щамове на вируси и бактерии се получават чрез инактивиране­активиране на гена, отговорен за образуването на фактора на вирулентност, или поради му­неспецифично намаляват­че вирулентността.

През последните години, за да получите на­напрегнати щамове на някои­използва се технологията rusov­бинантна ДНК. Големи ДНК-съдържащи вируси, като вируса на ваксиния, могат да служат като вектори за клониране на чужди гени. Че­кои вируси запазват своята заразност и заразените от тях клетки­секретират протеини, кодиращи­трансфектирани гени.

Поради генетично фиксираната загуба на патогенни свойства и загубата на способността да причинява инфекциозни­съхраняване на щамове ваксина срещу болест­имат способността да се размножават на мястото на инжектиране, а по-късно - до региона­лимфни възли и вътрешни органи. Инфекцията с ваксина продължи­продължава няколко седмици, без придружител­се дава от изразена клинична картина на заболяването и води до формиране на имунитет към патогена­нови щамове микроорганизми.

Живот отслабен вакуум­кините се получават от атенюирани микроорганизми. Затихване микро­организми се постигат и когато вие­отглеждане на култури в неблагоприятни условия. Много ваксини с цел увеличаване на­сухи кабини.

Живите ваксини са от съществено значение­предимства пред убитите, поради факта, че те са напълно запазени­антигенен набор от патогена и осигуряват по-дълго­повишен имунитет. Обаче преподавайте­като се вземе предвид факта, че токът­скрап живите ваксини са живи микроорганизми, необходимо е стриктно с­отговарят на изискванията за поддържане на жизнеспособността на микро­организми и специфични активни­на ваксините.

Живите ваксини са безплатни-

бюфети, при работа с тях имате нужда­Мога стриктно да спазвам правилата на асептиката и антисептиците.

Живите ваксини имат дълъг срок на годност (I година или повече), те се запазват­nyat при температура 2-10 ° C.

5-6 дни преди въвеждането на живи ваксини­цинг и 15-20 дни след вакуум­cynation не може да се използва за лечение­животински антибиотици, сулфанил­амид, нитрофуранови препарати и имуноглобулини, тъй като те са по-ниски­напрежение и приемственост­имунитет.

Живите ваксини включват следното­издухване: антракс (ППИ); сиби­възпалено гърло от щам 55; срещу бру­целоза от щам 19; срещу туберкулоза­леза (BCG); срещу паратифоидна треска по свинете (TS-177); срещу чумата на месоядните от щам 668-KF; срещу парагрип-3 и инфекциозен ринотрахеит на крупа­краве говеда; суха жива култура­турал от щам B-82 срещу заешка миксоматоза; набор от ваксини pro­tiv на трансмисивен гастроентерит и ротавирусна болест по свинете (TP-1); суха култура вирусна ваксина pro­тив от чумата на месоядния Вакчум; срещу чума, хепатит, аденовироза, парвовирус и коронавирусен ентерит на кучета (ваксина Multican-4); VGNKI суха култура срещу птичи шарка от пилешки вирус и др.

Ваксините създават активен имунитет­конец след 7-21 дни, които­трае средно до 12 месеца.

Убити (инактивирани) ваксини­нас. За инактивиране на микроорганизми­mov прилага отопление, обработка­ку формалин, ацетон, фенол, ултравиолетови лъчи, ултра­звук, алкохол. Такива ваксини не са опасни, те са по-малко ефективни от живите, но когато се повтарят­n въведението създава достатъчно стабилна­реплика имунитет.

Инактивиран по време на производството­ваксините трябва да бъдат строго контролирани­да се премахне процесът на инактивация и в същото време да се запази наборът от антигени в убитите култури.

Убитите ваксини не съдържат живи микроорганизми. Висока ефективност­броят на убитите ваксини е свързан със запазването­набор от антигени, осигуряващи имунен отговор в инактивирани култури от микроорганизми.

За висока ефективност и­тивираните ваксини са от голямо значение­селекция на индустриални щамове. За направа на напояване­най-добре се използват лентовите ваксини­щамове микроорганизми с ший­широк спектър от антигени, като се вземат предвид имунологичните взаимоотношения на различни серологични групи и варианти на микроорганизми.

Спектърът от патогени, използвани за приготвянето на инактивирани ваксини, е много разнообразен, но най-много­резервоара стана по-широко разпространен­Териална (ваксина срещу некробактериоза) и вирусна (антирабична инактивирана суха културна ваксина срещу бяс от щама Щелково-51.

Инактивираните ваксини трябва да се съхраняват при 2-8 ° C.

Химически ваксини. Състои се от­тигелни комплекси от микробно лепило­ток, свързан с адюванти. Реклама­ювантите се използват за увеличаване на­тигелни частици, както и за по-високи­имуногенната активност на ваксините. Адювантите включват алуминиев хидроксид­minia, стипца, органични или ми­нерални масла.

Емулгирани или адсорбирани­антигенът става по-концентриран­проследено. Когато се въведе в тялото, той се отлага и идва от мястото на инжектиране в органи и тъкани в малки дози. Бавната резорбция на антигена удължава имунния ефект на ваксината­и значително намалява токсичните и алергичните му свойства.

Химичните ваксини включват депозирани ваксини за­тиви еризипели и стрептококоза по свинете (серогрупи С и К).

Свързани ваксини. Състои се от смес от култури от микроорганизми­носители на различни инфекциозни заболявания­левания, които не потискат имунитета­свойства един на друг. След въвеждането на такива ваксини в организма на животните се образува имунитет срещу носените­множество заболявания едновременно.

Те включват ваксината­добре, свързани срещу лептоспироза и свински парвовирусна инфекция;

суха култура на вирусната ваксина срещу] чума по свинете Suibi! нова ваксина срещу емфизематозен рак | говеда и др.

Токсоиди. Това са жилещи токсини, независимо дали | техните свойства, но запазване. Те се използват за имунни реакции, неутрализиране на тока * Токсоиди на протеините на различни вещества. За тази цел с токсин формалин и освобождаване при температура от няколко дни? По същество те са варени ваксини, баластни вещества, концентрирани върху мини. Адсорбенти за подобряване на адюванта] Анатоксините създават имунитет за дълго време В момента анатокси се използва срещу концентриран Clostridium;

Рекомбинантните методи за генетично и изкуствено създаване на структури под формата на река от четене) ДНК молекули ДНК молекула с информация, въведена от пиента с помощта на последната, не потиска имунитета на другия. След въвеждането на Iin в организма на животни L, имунитетът срещу неслюноотделяне в същото време може да бъде класифициран като ваксиниран срещу Leptospiirus инфекция на свине;

суха културна вирусна ваксина срещу болестта на Aujeszky и чума по свинете Suibivak; асоциирани­ваксина срещу лептоспироза и емфизематозен карбункул на говеда и др.

Токсоиди. Това са препарати, съдържащи­токсични токсини, лишени от токсични­техните свойства, но запазва антигенност. Те се използват за предизвикване на имунни реакции, насочени към неутрализиране на токсините.

Анатоксините се произвеждат от екзотика­Синови на различни видове микроорганизми­мов. За да направите това, токсините се неутрализират с формалин и се държат в термо­stat при температура 38-40 ° C през­няколко дни. По същество токсоидите са аналози на инакти­вирусни ваксини. Те не съдържат баластни вещества, адсорбирани и концентрирани върху алуминиев хидроксид­миниа. В токсоида се въвеждат адсорбенти за подобряване на адювантните свойства.

Токсоидите създават антитоксични­реплика имунитет, който продължава дълго време.

В момента във ветеринарната медицина поливалентният токсоид се използва срещу клостридиоза на овце, тетанус­концентриран и др.

Рекомбинантни ваксини. Използвайте­Чрез използване на методи за генно инженерство е възможно да се създадат изкуствени генетични структури под формата на рекомбинантен (gib­безплатни) ДНК молекули. В клетката се въвежда рекомбинантна ДНК молекула с нова генетична информация­пента с използване на генни носители­техническа информация (вируси, плазми­dy), които се наричат ​​вектори.

Получаването на рекомбинантни ваксини включва няколко етапа: клониране на гени, осигуряване­синтеза на необходимите антигени;

въвеждане на клонирани гени във вектор (вируси, плазмиди);

въвеждане на вектори в клетките­цента (вируси, бактерии, гъбички); култивиране на клетките; изолиране и пречистване на антигени или използването на продуцентски клетки като ваксини.

Готовият продукт трябва да се използва­последвано в сравнение с естествено референтно лекарство или с една от първите серии от генно инженерство­paratha, преминали предклинични и клинични изпитвания (Medunitsin N.V., 1999).

Б. Г. Орлянкин (1998) съобщава, че е създадено ново направление в развитието на­ke генно инженерни ваксини, базирани­относно въвеждането на плазмидна ДНК (клепач­torus) с вграден ген на защитен протеин директно в тялото на животното. В него плазмидната ДНК не се размножава, не се интегрира в хром­mosome и не предизвиква реакция на изображение­антитела. Плазмидна ДНК с вмъкнат геном на защитен протеин предизвиква при животните цялостна­ценни клетъчни и хуморални тях­лунен отговор.

Въз основа на една плазмидна възраст­торус може да бъде проектиран по различен начин­ДНК ваксини, променящи само гена, кодиращ защитния протеин. ДНК ваксините имат безопасността на инактивираните ваксини и са ефективни­същност на живите. Досега са проектирани над 20 рекомбинанта­ваксини срещу различни заболявания на животните и хората: ваксина срещу бяс, болест на Aujeszky, инфекция­ринотрахеит, вирусна диария, респираторна синцитиална инфекция и левкемия по говедата, ринопневмония при коне, репродуктивна­свински респираторен и респираторен синдром­нея, болест на Марек и болест на Нюкасъл, синдром на производство на яйца­птичи кости, грип А, кучешка парвовирусна инфекция, хепатит В и С, ХИВ инфекция, лимфоцитен хориоменингит, Т-клетъчна левкемия­lovek, херпесвирусна инфекция човек­век, ротавирусна инфекция на мишки и имунодефицит на котки [64] и др.

ДНК ваксини (Yurov G.K., Narodnitsky B.S., Yurov K.P., 1999)­комбинирани с други ваксини имат редица предимства [65].

1. Когато се разработват такива ваксини,­но достатъчно бързо, за да получите препоръка-

биминант плазмид, носещ гена, кодиращ необходимия протеин на патогена, за разлика от продължителния и скъп процес на получаване на антитела­напрегнати щамове на патогена или трансгенни животни.

2. Производственост и ниска самостоятелност­получени разходи за отглеждане­плазмиди в клетките на Е. coli и нейното разстояние­следващото почистване.

3. Експресира се във вакуумни клетки­цинирано животно, протеинът има конформация, която е възможно най-близка до естествената и има висок антиген­дейност, която не винаги се постига­потиснати при използване на субединични ваксини.

4. Елиминиране на векторния плазмид в тялото на ваксинирания стомах­крак се случва в кратък интервал­текущ момент.

5. С ДНК ваксинация срещу специални­по-опасни инфекции вероятността за­болест на животното в резултат на това­мунизацията напълно липсва.

6. Възможно удължено от него­Общество.

Всичко по-горе позволява именуване­дават ДНК ваксини с ваксини от XXI век.

Мнението обаче за пълен контрол­ле за инфекции с помощта на вак­qing се провежда до края на 80-те­докато не се разклати от пандемията на СПИН (Supotnitsky MV, 1998) [66].

ДНК имунизацията също не показва­Xia универсална панацея. От второто поло­Вината на XX е все по-важна­придобити инфекциозни агенти, които не могат да бъдат контролирани­shuyu имунопрофилактика. Устойчивостта на тези микроорганизми е­движени от явлението антитела­увеличаване на инфекцията или интегри­формиране на провирус в макрогенома­организъм. Специфична профилактика­тиково дърво може да се основава на спиране­nii проникване на патогена в чу­стволови клетки чрез блокиране­рецептори за разпознаване отгоре им­носност (вирусна намеса, вода­разтворими съединения, които свързват рецептори) или чрез инхибиране на тяхното вътреклетъчно размножаване (олигонуклеотид и антисенс­умира от гените на патогена, унищожени­растеж на заразени клетки от специални­химичен цитотоксин и др.).

Решение на проблема с интеграцията на провирус е възможно при клониране на трансгенни животни, например при получаване на линии, които не съдържат­вирус (очевидно същото се отнася и за животни, засегнати от прионни заболявания). Следователно, ДНК-вакуум­qins трябва да се развие във връзка с­изследвания на патогени, устойчивост на­които не са придружени от антитела­сходно увеличение на инфекцията или­промяна на провируса в генома на гостоприемника.