Образът на Платон Каратаев и неговото значение в романа "Война и мир" - 9 клас - руски език и литература

Образът на Платон Каратаев и неговото значение в романа "Война и мир"

. Платон Каратаев остана завинаги в душата на Пиер най-мощният и скъп спомен­яжте и олицетворявайте всичко руско, любезно и кръгло.

В живота понякога се случва, че среща с непознат помага да разберем нещо важно в себе си и в хората, променя отношението ни към света, влияе върху по-нататъшните действия и съдбата като цяло.

Такъв човек в живота на Пиер Безухов е бил войникът от Абшеронския полк Платон Каратаев, който е бил с него във френски плен. В сепарето, където Пиер беше държан четири седмици, имаше двадесет и трима пленени войници, трима офицери и два чина­Ника. Всички те по-късно "се явиха на Пиер като в мъгла, но Платон Каратаев остана завинаги в душата на Пиер най-мощният и скъп спомен и олицетворение на всичко руско, добро и кръгло".

След всичко онова, което граф Безухов видя във войната и оцеля в плен, му се стори, че „светът се срина в очите му и останаха само руини“. Срещата с Платон му помогна да придобие вяра в живота.

„Платон Каратаев трябваше да е на повече от петдесет години. но нито една сива коса не беше в брадата и косата му, а цялото му тяло имаше вид на еластичност и­сила на твърдост и издръжливост, - пише Толстой. - Лицето му, въпреки малките кръгли бръчки, имаше израз на невинност и младост; гласът му беше приятен и мелодичен. Той, очевидно, никога не е мислил за това, което е казал и какво ще каже, и от това в бързината и верността на неговите интонации имаше специално­зимна увереност ".

Платон лесно, без мърморене, издържа на трудностите на пленничеството. Изглеждаше, че не разбира какво е умора и болест. Веднъж заловен, той неволно се връща към стария селски начин на живот. Каратаев „знаеше как да прави всичко, не много добре, но и не лошо“. И цял ден бях зает: печене, варене, шиене, шиене на ботуши. Той обичаше да говори и говореше добре, украсявайки речта си с пословици и поговорки. Пиер забеляза, че Каратаев, макар да няма привързаности, „обичаше и живееше любящо с всичко, до което животът го доведе. Той обичаше своята бъркалка, обичаше другарите си, французите, обичаше Пиер “. Безухов разбираше, гледайки го, че „животът му има смисъл само като част от цялото, което той непрекъснато чувства“. Благодарение на Каратаев именно в плен Пиер научава, че човекът е създаден за щастие, че щастието е в него самия, в задоволяването на човешките нужди и че нещастието идва не от липсата, а от излишъка. Затворен в тясна кабина, Пиер за пръв път усети вътрешната си свобода и жизнеността му нарастваше и нарастваше в душата му. - Те ме държат в плен - засмя се Пиер с теб­със сълзи в очите. - Аз? Аз - моята безсмъртна душа! " Възможно ли е да заключим в кабина всичко, в което човек е усетил участието си, всичко, с което е неразривно свързано: гори, полета, безкрайното разстояние на звездите? Чрез лишения, през ужаса на смъртта, чрез Платон Каратаев, Пиер получи мир и хармония със себе си, така­повишена вътрешна свобода. "В душата му е издигнат преди това разрушен свят, сега с нова красота, върху някои нови, непоклатими основи.".

От това чувство израства нов духовен живот на Пиер, в който той отива по-далеч от Каратаев, преодолявайки смирението си пред злото и насилието.

Образът на Платон Каратаев за Толстой е едновременно олицетворение на неговото тео­тестове за „непротивопоставяне на злото чрез насилие“ и тестване. Животът на Каратаев и историите, които той ентусиазирано разказва, разказват за това как човек може да свикне с жестокостта и несправедливостта. Самият Платон загива от човешкото зло, той не знае как и не иска да се защитава. Пиер направи за себе си съвсем други изводи. Самият той се научи да цени живота и е готов да стане опора, защитник, лидер на други хора, най-накрая постигна това, за което мечтаеше в младостта си. И по пътя беше необходима среща с Каратаев.