Нуждае ли се Русия от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) в сегашния си вид?

Днес, както знаете, Руската федерация е член на такъв военно-политически съюз като ОДКС. Освен нашата страна, в Организацията на договора за колективна сигурност влизат страни като Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Армения. Миналото лято Узбекистан реши да прекрати членството си в ОДКС. И спирането на членството в Узбекистан далеч не е единственото по рода си. По едно време входовете, изходите и спирането на членството вече са настъпили.

Редица руски политолози днес се чудят дали ОДКС е наистина готова за борба и ефективна организация и дали е наистина обединен военно-политически блок. Този въпрос възникна не само поради факта, че ръководителите на някои държави си позволяват доста бърза манипулация на възможностите „да бъде или да не бъде“ като част от ОДКС, а във връзка с финансовия компонент на въпроса, т.к. както и с това, което се нарича истински боен потенциал на организацията.
Ако говорим за бюджета на Организацията на договора за колективна сигурност, тогава той е около 160 милиона рубли. Сумата изглежда не е най-впечатляващата за военно-политическия блок ...

50% от тази сума са пари от Русия, а останалите 50% са разделени в равни пропорции между останалите участващи държави. Без да се разглежда Узбекистан, който преустанови членството си в ОДКС, може да се стигне до заключението, че останалите страни внасят бюджет от 16 милиона долара. В същото време много членове на организацията се опитват да използват тези инструменти по много особен начин. Смисълът на този метод е приблизително следният: ние даваме нашите 16 милиона на общата каса и вие сами ще се справите с нашата сигурност там. С други думи, ако се въртите, както искате, но ние искаме да бъдем защитени ... Позицията е много проста. И ако вземем предвид, че например същият Киргизстан, освен вноски под формата на тази сума, всъщност не извършва никакви продуктивни действия в рамките на ОДКБ, тогава позицията като цяло става подобна на открито опортюнистичен. Властите на Таджикистан често успяват, като са в рамките на ОДКС, да махат открито с опашка към други военно-политически съюзи, използвайки такава позиция за политически преговори и получаване на допълнителни гаранции и преференции от Руската федерация. И икономическите разногласия, които понякога възникват между страните-членки на ОДКС, по странен начин са причини за демарши или мръщене от страна на определени политици, бойкотиращи срещите на върха на организацията и взетите там решения.

Във връзка с това въпросът става още по-остър: има ли нужда Русия от такава организация като ОДКС днес? ОДКС само опит за въображаема консолидация на държави, които някога са били части от една голяма държава?

От една страна, всички демарши, изходи и входове, бойкоти на решения на върха, откази за участие във военни учения и т.н., позволяват да се мисли за целесъобразността на ОДКС като цяло. Но от друга страна може да има и друг извод. Да, ОДКС няма военния бюджет от 1,4 милиарда долара, с който разполага НАТО. ОДКС няма държави, които да са толкова мощни от военна гледна точка като Северноатлантическия алианс. ОДКС обаче няма такова политическо многообразие като НАТО.

Проблемът тук е по-скоро, че ОДКС няма достатъчно ясно дефинирана стратегическа цел. Ако тази цел е готовност за подкрепа на държави в трудна военно-политическа ситуация в трудна ситуация, то такава готовност днес е повече декларирана, отколкото изпълнена. В някои случаи е напълно неясно как ще се държат държавите-членки на организацията, ако една от държавите участва във военен конфликт с държава, която не е член на ОДКС. Такъв въпрос ясно се появи през 2008 г., когато грузинските войски хладнокръвно застреляха руски миротворци в Южна Осетия. В същото време позицията на държавите-членки на Организацията на договора за колективна сигурност беше повече от неутрална или дори насочена към изрична подкрепа от страна на грузинските власти ...

Днес се наблюдава изключително нервна ситуация около отношенията между Армения и Азербайджан. Ако признаем факта, че, не дай Боже, отново ще се пролее кръв в региона, тогава страните от ОДКС по дефиниция трябва да подкрепят Армения. Но дали такава подкрепа ще доведе до избледняване на конфликта? Очевидно не. И също така е очевидно, че определени сили, които вече са в напълно различни страни, ще изложат такъв конфликт на прекомерно усъвършенстване, за да постигнат своите политически цели и да представят ситуацията в удобна форма ...

Ако говорим за развитието на материално-техническата база, е напълно неразбираемо защо много стратегически важни обекти, определени днес като компоненти на сътрудничеството между страните от ОДКБ, са по-скоро като изоставени обекти, които едва ли правят правилно впечатление на потенциален противник. Много е трудно да се каже дали финансирането от бюджета отива там, или работи в интерес на тесен кръг от хора.

Оказва се, че ОДКБ изглежда съществува и тук има общо между страните на практика на генетично ниво, но с разбирането за целта на тази организация, дори сред нейните членове, очевидно не всичко е наред. Някой в ОДКС открито седи, някой е готов да подпише всякакви документи, за да създаде видимост на работата на организацията, а някой „влиза и излиза“ въз основа на това, на какъв крак са тръгнали той и неговите политически партньори ...

Най-изненадващото е, че днес болестта на ОДКС е характерна и за НАТО. Лайтмотивът за организационната ефективност отдавна е загубен там. Днес основната и неясна цел на Северноатлантическия алианс е безмисленото разширяване и безусловната подкрепа на ключов играч.

Бих искал да се надявам, че ОДКС ще поеме по-конструктивен път.