Нормалният размер на таза. Определяне на истински конюгати.

В нормално развит таз разликата между напречните размери е болка­размерът на таза е 3 см. Ще бъде посочена по-малката разлика между тези размери­призовават за отклонение от нормалната структура на таза. Тасомер на Мартин.

1. Conjugata externa - разстоянието между средата и върха­външния ръб на симфизата и артикулацията на V лумбалната и I сакралната по протежение­обаждания. Външният конюгат обикновено е 20-21 см. Този път­измерванията е от най-голямо практическо значение, тъй като по него може да се прецени размерът на истинския конюгат (прекият размер на равнината на входа на малкия таз). Горният външен ръб на симфизата е лесен за идентифициране. Нивото на артикулация на V и I кръстосани прешлени по ромба на Michaelis). Горният ъгъл на ромба съответства на остистия процес на V лумбалния прешлен. Страничните ъгли съответстват на задните горни бодли на илиачните кости, долния ъгъл спрямо върха на сакрума (сакрококцигеална става). Когато се измерва навън­ny конюгати, педикулът на таза се поставя в точка, разположена на 1,5-2 cm над средата на линията, свързваща страничните ъгли на ромба на Michaelis.

  1. страничен конюгат (conjugata lateralis). Това е разстоянието между горната предна и горната задна част­нея с остите на илиума. 14,5-15 см. Препоръчително е да се измерва с наклонен и асиметричен таз.
  2. Чрез измерване на таза можете да получите приблизителна представа за истинския конюгат. От стойността на външния конюгат (20-21 cm) извадете 10 cm, вземете размера на истинския конюгат (11 cm).

Индекс на Соловьов (обиколка на китката­тава). с нормална физика, индексът 14,5-15,0 cm = "от размера на диагоналното конюгат, извадете 9 cm. Ако обиколката на китката е 15,5 cm или повече =" от стойността на диагоналното конюгат, извадете 10 cm. обиколка на китката­е 14 cm или по-малко = »извадете 8 cm от външната конюгирана стойност.

1. Можете да измерите правите и напречните размери на изходната равнина от малката­таз.

  • Напречен размер на изходната равнина (разстояние между­дистални туберкули) се измерват със специален пелвиметър с кръстосване­с крака или измервателна лента. Поради факта, че бутоните на тазовия габарит или рулетката не могат да бъдат директно прикрепени към седалищните туберкули, към получения размер трябва да се добавят 1,5-2,0 cm (за дебелината на меката­някои тъкани).
  • Напречният размер на изхода на нормалния таз е 11 см. Директният размер на изходната равнина се измерва с конвенционален пелиметър между долния ръб на симфизата и върха на опашната кост; тя е равна на 9,5 cm

  1. Чрез измерване на таза можете да получите приблизителна представа за истинския конюгат. От стойността на външния конюгат (20-21 cm) извадете 10 cm, вземете размера на истинския конюгат (11 cm).

Стойността на истинския конюгат може да се прецени с доста голяма степен на вероятност по дължината на ромба на Michaelis (дължината на диаманта съответства на истинския конюгат). Обикновено дължината на ромба е 11 см, което съответства на стойността на истинския конюгат.

18. Фетоплацентен комплекс. Методи за функционалното му дефиниране­състояние по различно време на бременността.

Системата майка-плацента-плод. Най-важният компонент на тази система е плацентата, сложен орган, в образуването на който участват производни на трофобласт и ембриобласт, както и децидуална тъкан. Е. плацентата има за цел да осигури достатъчно условия за:

  • физиологичен ход на бременността и
  • нормално развитие на плода.

F.: Дихателна, хранителна, отделителна, защитна, ендокринна.

Всички метаболитни, хормонални, имунни процеси по време на бременност се осигуряват чрез съдовата система на майката и плода. Въпреки факта, че кръвта на майката и плода не се смесва, тъй като те са разделени от плацентарната бариера, плодът получава всички необходими хранителни вещества и кислород от кръвта на майката. Основният структурен компонент на плацентата е вилозното дърво.

С нормалното развитие на бременността има връзка между растежа на плода, телесното му тегло и размера, дебелината, теглото на плацентата. До 16 гестационна седмица развитието на плацентата изпреварва скоростта на растеж на плода. В случай на смърт на ембриона (плода), растежът и развитието на хорионните ворсинки се възпрепятстват и инволюционно-дистрофичните процеси в плацентата напредват. След като достигнат необходимата зрялост на 38-40 седмици от бременността, процесите на образуване на нови съдове и ворсинки спират в плацентата.

В плацентата има два потока кръв:

1) потока на майчината кръв, главно поради системната хемодинамика на майката;

2) притока на кръв на плода, в зависимост от реакциите на неговата сърдечно-съдова система.

Кръвният поток на майката се шунтира от съдовото легло на миометриума. В края на бременността процентът на кръвта, притичаща към интервилното пространство, варира между 60 и 90. Тези колебания в кръвния поток зависят главно от тонуса на миометриума. Параваскуларна мрежа се развива около артериите и вените във вилите, което се счита за шънт, способен да пропуска кръв в условия, когато кръвният поток през обменната част на плацентата е затруднена. Фетоплацентарното и маточноплацентарното кръвообращение са свързани, интензивността на кръвния поток е еднаква. В зависимост от промените в състоянието на активност на майката и плода, всеки от тях преразпределя кръвта по такъв начин, че оксигенацията на плода да остане в нормалните граници.

Характеристики на ендокринната функционална система плод-плацента-майка, което се вижда особено ясно на примера на синтеза на естриол.

Ензимните системи, необходими за производството на естроген, се разпределят между плода (неговите надбъбречни жлези и черния дроб), плацентата и надбъбречните жлези на майката.

I. Първият етап от биосинтеза на естрогени по време на бременност (хидроксилиране на молекулата на холестерола) е в плацентата.

II. Полученият прегненолон от плацентата навлиза в надбъбречните жлези на плода, превръщайки ги в дехидроепиандростерон (DEA).

III. DEA навлиза в плацентата с венозна кръв, където под въздействието на ензимните системи претърпява ароматизация и се превръща в естрон и естрадиол.

IV. След сложен хормонален обмен между майката и плода, те се превръщат в естриол (основният естроген на фетоплацентарния комплекс).

Растежът на плода преди раждането е неравномерен. Определя се от два фактора: основният - генетично кодиран вътрешен потенциал за растеж и допълнителни фактори - състоянието на майката и плацентата (интензивността на маточно-плацентарната циркулация). Растежът на плода настъпва линейно, но скоростта му в различните триместри на бременността е различна. Прирастът на растежа (прираст на единица маса) първоначално е много интензивен, на 10-та седмица от бременността е равен на 70% на седмица, след това намалява.

Абсолютното увеличение на теглото на плода, което определя нарастващата консумация на храна (измерено в наддаване на тегло на седмица) и кислород, се ускорява след 15-16 седмици от 10 g/седмица до 85 g/седмица. Към 26-27-та седмица и до 37-38-та седмица достига 200 g/седмица, а след това скоростта на нарастване на теглото на плода намалява­продължава и остава на по-ниско ниво до доставката.

. За функционалното състояние на фетоплацентарната система и особено на плацентата може да се съди по резултатите от теста с DEA сулфат, който е директният предшественик на естрогена. С нормите. Функции: въвеждането на 50 mg от лекарството = "увеличаване на екскрецията на естриол. С фетоплацента. Нед-ти не се увеличават. Изолиране на естриол.

. Тестът за екскреция на урина с прегнандиол (метаболит на прогестерон) отстъпва по своята диагностична стойност на метода за определяне на нивото на прогестерон в кръвта. Концентрацията в кръвта в динамиката на нормална бременност при PG - първите 8 седмици е 70,1 nmol/l, PG 12-18 седмици от бременността 160,7 nmol/l, а до 32-та седмица - 550,7 nmol/l.

Максималната концентрация на хормона - 822,9 nmol/l - се наблюдава към 39-40-та седмица от бременността.