НЯКОИ БИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУЧЕТО

Кучешко поведение: Ръководство за животновъди

Е.Н. Мичко, М.Н. Сотская, В.А. Беленки, Ю. В. Жу­равлев и други -

М.: LLC "AQUARIUM PRINT", 2004. - 400 s.

Това е първата руска книга, написана от нашите учени на такава сложна и многостранна тема като домашното поведение.­нейните кучета и биологичната основа на нейното обучение.

Тук ще намерите не само теоретични разработки за­проблеми, но и много практически съвети. Те ще ви помогнат да разберете по-добре собственото си куче и ще улеснят обучението.

Книгата е ценен наръчник за тези, които се занимават с развъждане на кучета или просто се интересуват от навици и поведение.­използването на кучета и техните методи за обучение.

ОБЖАЛВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ

Доскоро се разглеждаше поведението на кучетата­дали от чисто утилитарна гледна точка: как да използвам тази или онази естествена черна поведенческа черта, като вас­притесняват животното в повечето случаи­по начин, който е познат на собственика. Кучето се смяташе за вид инструмент или играчка и се третираше съответно: психически здрав човек няма да зададе въпрос­mi: какво изпитва лопатата или рубата по време на работа­нок? - по същия начин една играчка трябва да забавлява, забавлява, но естеството на забавлението се избира, разбира се, от играча. Само общата хуманизация на обществото, възходът на културата предизвика интерес към естественото поведение на животното, към корените на това поведение и към възможностите за по-фино разбирателство с кучето. Това е принципно нов подход към връзката човек - куче, той тепърва започва­печелете си мястото на слънце.

Напълно погрешно е да се предполага, че ако кучето е така­на „за душата“, тогава не е нужно да полагате никакви усилия за постигане на хармонични отношения: оставете домашния любимец­живее на диван, яде вкусно, пие сладко и се радва на живота. Да не се радва на живота: кучето е животно­телесна, тя се нуждае от цел, към която би могла да насочи физическата и умствената си енергия. А задължението на собственика е да намери такова нещо за нея: удобно и приятно и за двамата, така че да отговаря на нея­стипове и способности. Ако това не бъде направено, кучето ще намери нещо да направи самостоятелно, но дали собственикът ще го хареса, разбира се, е интересен въпрос.

Да живееш рамо до рамо с друго същество не може да се случи­поток без конфликт: несъгласието по различни въпроси е норма, но оставянето на нерешени проблеми е грубо­най-голямата грешка. Дори една на пръв поглед перфектна дреболия може да се превърне в началото на верига от конфликти: недоволство, а не­разбиране - схватките ще се натрупват в паметта и на двамата партньори и рано или късно ще доведат до експлозия. И животът в състояние на емоционален дискомфорт също не е захар! От­постоянен фон на негативни емоции е изпълнен с такива­удоволствия, като психосоматични заболявания: стомашни язви, мигрена, повишена метеопатия - от това страдат както хората, така и кучетата. Конфликтите най-често се коренят в непознаване на психологията, характеристиките на поведението на кучето, когато собственикът му се държи с него неразбираемо, погрешно­но, несправедливо от гледна точка на животното.

Сериозни собственици, осъзнаващи своята отговорност­не само за кучето, но и пред него, те се опитват­правене на грешки, учене от примери на други хора, изучаване на специални­нова литература. За съжаление усилията на тези хора не винаги водят до желаните резултати. Сега сред животновъдите, разговори за проверки на VND (ty­при висша нервна дейност), за условни рефлекси­сах, агресия, йерархии и други научни концепции. Единственият проблем е, че често се използват научни термини бук­съюзник според поговорката: „Чух звън, но не знае къде се намира.“ Да кажем, че човек е прочел някаква популярна наука­нова статия или изслушан разговор, доклад на професионалист­риболов, където срещнал „умна“ дума, която въз основа на контекста означавала определена концепция - и това е, процесът приключи! Отсега нататък той е свещен, както се казва, до края на дните си е сигурен, че агресията е борба и е много лоша (или много добра, в зависимост от породата), а тичането наоколо е­Прекъсвачът с окончателното хващане на ръкава от кучето е проверка на VNI и ако тя вземе ръкава, тогава VNI е силен, а ако не, тогава е слаб. Не е ясно обаче какви проблеми са имали институтите, изучаващи точно този БНД, но това вече е нашият „научно разумен“ собственик­ца не се интересува.

Хаотично извличане на термини за обяснение на­поведенческите явления също са лоши, защото различни научни­Извикват се нови училища за поведение­те могат да разберат различни неща, но могат да назовават едни и същи явления по различни начини. И накрая, съвременната наука може да не използва някои от термините, открити в литературата.­да бъдат извикани, защото с течение на времето стана ясно, че те са неинформативни. И най-важното е, че съществуващите изследователски училища култивират, образно казано,­rya, научната област в различни части и в различни посоки­ния, така че някои учени обърнаха повече внимание на един­групи от явления, други - на трети, изучавали ги от различни ъгли. Разберете всичко това не е лесно­читателят е просто невъзможен, той се обърква от гледна точка.

Според нас обаче е необходимо да се създаде нещо повече от обобщение, като се вземе предвид кой от известните физиолози, бихевиористи, етолози, зоопсихолози е казал за кучето. Това не е достатъчно: от една страна, има твърде много­сухите петна остават, от друга страна, практика, подобна на куче­е малко вероятно информацията за цитоархитектониката (особености на клетъчната структура) на мозъка или за полиморфизма на протеините на основния комплекс за хистосъвместимост ще бъде полезна.

Прилагането на модела е безсмислено, без да се знае каква е нормата на поведение за кучето, какво точно му е присъщо от природата. Необходимо е да се подчертаят основните поведенчески блокове или сложни комплекси на поведение, за да се види как те се развиват, променят и взаимодействат, докато кучето расте. Без представяне на онтогенезата (около­процес на индивидуално развитие) поведението може да бъде сложно­но да разберем как възниква тази или онази поведенческа реакция­колко важно е за нормалното функциониране­изследване на психиката на кучето, как се развива патологията.

Не си поставихме за цел да създадем изчерпателна теория за поведението на животните и, разбира се, не се преструваме, че знаем крайната истина. Ако един от най-големите научни проблеми на нашия век е бил решен, да бъде­вероятно обаче няма да има толкова много институции по целия свят, които да се занимават именно с проблемите на човешкото поведение­и водещите биолози няма да работят по този проблем.­здравей Нашите задачи включват следното:

създайте логически последователен модел на поведение­акт с предсказващи възможности­тиами;

дайте възможност на развъдчиците на кучета, без да преодолявате сериозно­терминологични сложности, запознайте се с модерните­промяна на работата върху поведението;

посочвам редица антинаучни възгледи, запазвам­в кучевъдството;

предлагат някои общи подходи за обучение и обучение на кучета.

Ще бъдем много благодарни на читателите, които могат да открият неточности, да опишат явления, които са отпаднали от полезрението ни, и ситуации, в които мога­del не работи при анализ.

СЪЮЗ НА ЧОВЕКА И КУЧЕТО

Кучето заема много специално място в живота.­няма човешко общество. Има хора, които нямат желание за контакт.­легло с куче, дори го толерирайте близо до вас, но в историята, може би, цивилизации, култура­обиколки, които биха успели в своето развитие да се справят без тази или онази употреба на кучето, докато в различни култури кучетата се извършват напълно веднъж­функции. Отношението към кучето в човешката общност може да се промени от признаването на най-високото­въпреки това, дори нечисто животно се толерира, тъй като sous­животът без него беше много проблематичен. Под­имайте предвид, че култури, които не са запознати с кучето, никога не са опитомявали други животни.

Самата идея за съюзи между видовете е била осъществявана много пъти в хода на еволюцията. Видовете хищници, които имат няколко различни начина, по-често влизат в съюзи.­ловно събитие за една игра. Например, дресингът лови гофри в подземни дупки, а лисицата - Ориен­преследвайки звуците на лова, звярът чака уплашен­kov на повърхността. Понякога нехищните животни също си сътрудничат: медоносната птица намира гнездата на дивите пчели и им донася медения язовец, този мощен нокът­ми избива пчелни пити; останките от храната му за птицата­липсва. Редица примери могат да се умножат, те са много добре описани в научно-популярната литература, според­това се обръщаме към съюза на човека и кучето.

Появата на съвременния човек във времето практически съвпада с появата на домашното куче. Семейство Канид достигна безпрецедентни състезания­цветове в палеонтологичен мащаб съвсем наскоро - в края на плейстоцена, когато имаше огромна гама от видове: от средно големи храстови кучета до пещерни гиганти. Въпреки това, най-типичните членове на семейството са добре специализирани хищници за биене.

НЯКОИ БИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУЧЕТО

Кучето и човекът не са просто различни видове - в хода на еволюцията те се разминават в такава дълбочина на времето, че е невъзможно да си го представим. Кучето има различно физическо­какви възможности и съответно нужди, силни­но възприятието за околния свят е различно. Тя има свой собствен биоритъм, разпределението на ac­активност през деня. В хода на съвместния живот тя, разбира се, трябва да приспособи биоритма си към този на господаря, но те не стават абсолютно идентични­къдри никога. И все пак, кучето живее с различно темпо, отколкото човек, то расте и се развива по-бързо, цъфти и изчезва. Това също трябва да се помни, защото кучето в различни периоди от живота си съвсем не е еднакво, те са подобни, но все пак различни животни. Съществуват и редица биологични особености с­Бъки, ще поговорим за тях своевременно, просто трябва да помниш, че кучето изобщо не е човек, без значение колко пони­погледът й сякаш беше.

Тялото на животното е идеално приспособено за дългосрочно бягане, но бягането не се е превърнало в тясна специализация за него, както се случи с копитните животни. Пере­движението на пръстите дава възможност да се тича дълго време, с добра скорост, но в същото време се запазва само леко модифициран петпръст крайник, способен да извършва и други доста сложни движения (катерене, копаене, задържане, подпомагане в битка). Където най-високата скорост на движение е за копитните животни­е почти най-често срещаният начин­bom, за да реши всеки проблем (каквото и да се случи - бягай!), много по-гъвкав хищник mo­може да използва лапите си като разнообразни­нов инструмент. Способността за лов, преследване, остави достатъчно силен отпечатък върху всички слоеве­животински живот. Тялото на кучето при продължително движение действа много по-икономично, отколкото на­например при котка, чиято специализация е засада, но е и обратното - куче не може да бъде­натискайте неподвижно, поддържайки работещия мускулен тонус.

Нека накратко споменем особеностите на възприятието на кучето.

Не е съвсем правилно да се твърди това зрение с­резервоарите са по-слаби от тези на човек, по-точно тя вижда околната среда по принципно различен начин. Какво с­резервоарът е късогледски и цветно-сляп, само при първото сближаване. Кучето има отлично обемно зрение в сектора, разположен пред главата, напълно възможно е тук неговата зрителна острота да означава­по-висока от тази на хората, но в малка раса­стоящ. Отстрани и в далечината кучето вижда контурите, практически не различавайки детайлите, тъй като тук расите­предполага се зоната на плоско виждане, но тя отлично различава движещи се обекти дори при големи състезания­изправен, самото зрително поле е по-широко.

По отношение на цветното зрение: тъй като кучето е крепускуларен хищник, зрителната острота е особено важна за него, когато липсва осветление, заплащането за това е увеличаване на дела на светлочувствителните пръчки поради дела на чувствителните към цвета конуси в ретината. И това е логично: хищникът не е толкова важен оттенък на цвета, колкото тревопасна маймуна­което определя хранителната стойност на плода или кълновете точно от най-фините нюанси на цвета му.

Какво мирис кучето има пикантно - всеки знае, но колко? Всички нови произведения в тази област предоставят всички нови данни. Количеството миризми, които са соба­ka се различава лесно, просто изключително, докато разстоянието­разпознаване на миризмата, силата на обонянието все още не е посочена.

Слух позволява на кучето да възприема звуци в th­много по-широк диапазон, отколкото може­човече. В същото време нека бъде малко по-лошо от засада на хищник, но кучето може да използва ушите си­нови черупки като локатори, локализиране­разстояние на обект и разстояние до него.

Оказва се важно за кучето докосване, от­как ви позволява да определите качеството обект в близък контакт с него. Особено добре развити са специалните тактилни косми - вибриси, раси­положен върху лицето. Докосвайки ги, кучето може­сложи подробна представа за околната среда, която­което изглежда не по-малко точно от произтичащия човек­клепач, когато усещате нещо с върха на пръстите си.

Особено трябва да се отбележи, че кучето притежава­по-малко от човешки, сензор за болка­ност, обаче различните части на тялото не са еднакво чувствителни към болка и нараняване. Най-добре­главата, шията, гърдите, предната част на гърба са защитени от нараняване, но стомахът е много уязвим. Пожа­lui, най-чувствителната към болка, най-лесно травмираната и защитена част от тялото - крайниците. Забележете как в битка кучетата предпазват краката си от възможни вражески ухапвания. Подчертаваме, че самият опит за атака на краката показва сериозен­битка, фактът, че борбата е насочена към нараняване с­pernik, - в края на краищата, всяко достатъчно сериозно нараняване превръща бърз кучешки куче от лов на плячка­ник в куца инвалид, чиято съдба е да вземе чу­остатъци на живо и се хранят с мърша. Само в градове с изобилие от сметища и състрадателни хора, подкарми­душ бездомни кучета, двор­няги със зараснали фрактури, скачащи весело на три крака. На същото място, където кучето лови храна, няма да видите такива снимки.

Кучето е здрач на здрача, неговото циркаден ритъм, както вече казахме, той е различен от присъщия на човека, но тук няма кардинално несъвпадение. Часовете сутрешна и вечерна активност са приемливи и за двата вида, а дневната почивка на кучето не пречи на човека. Освен това, след като плитък, лесно прекъснат сън, кучето бързо преминава­ще бъде активен по всяко време на деня, когато е­задължително. Оказа се, че будността на кучето през тъмния период на су­ток - по това време тя е не само активна, но и най-будна, тревожна, което я прави демон­ценен пазител.