НЕВЕСТИТЕ ОЧАКВАТ ВОЙНИЦИТЕ

НЕВЕСТИТЕ ОЧАКВАТ ВОЙНИЦИТЕ

Вече се стъмваше. Паша гладеше халата си, когато Маша Албул дойде при нея. Маша беше в сарафан, обсипан с цветя, и изобщо не приличаше на себе си, облечена във военна униформа. Стройна, грациозна, може би дори на външен вид - крехка.

- Колко е прекрасно с теб, Пашенка, - обръщайки се на пета, тя се възхищаваше. - Уютно, чисто.

„Защо Маша е толкова забавна? - тя мислеше. - И защо дойде толкова късно?

Тя се усмихна сдържано.

- Е, какво всъщност има ... Разбира се, не можете да сравните с хостел. Вашата стая е съвсем друг въпрос.

- Не, просто е невероятно! Но защо са тези изсушени червени момина сълза?

- Виктор си тръгна, преди да си тръгне. Отидох в аптеката и я оставих за спомен. Оставете, казва той, да застане преди пристигането му.

- И моят Александър не остави нищо. - Маша седна на единствения стол в стаята и сякаш посещението й беше случайно, каза: - Да, разбира се, чухте - днес радиото излъчваше за нашите момчета?

- Наистина ли ?! - изненада се приятелят. - Как пропуснах! Кога?

- Покрай "фара", отскоро.

- Не безпокойте сърцето си, кажете какво сте преминали? И все така мълчи.

- Спортисти-парашутисти за първи път в историята слязоха от стратосферата на връх Ленин ... - Маша повтори думите на диктора.

- О, как да не чуя? Маша, добре е!

- Кой знае? Те докладваха твърде пестеливо. Колко пъти вече съм бил на големи състезания. Такъв скок трябва да бъде предаден под фойерверки. Разберете: за първи път в историята ... Това не е шега работа!

- Защо толкова скъперник? - Паша беше предпазлив. - Може би някои неуспехи?

- Всичко е възможно - отвърна неясно Маша и сви рамене. - Знаете ли, хайде да отидем в централата сутринта? Нека да попитаме как и какво.

- Хайде да тръгваме! Сърцето ми усеща, че има нещо с Виктор!

- Вече е късно, в централата няма никой.

- Толкова го обидих, преди да замина за Памир ...

- Обидил си се. И аз? Толкова много казах на моите ...

И тръгна откровен момичешки разговор. Приятелите споделиха своите сърдечни тайни онази вечер и двамата поблагодариха ухажорите си: защо момчетата не биха ги уведомили чрез телеграма как завърши скокът? В крайна сметка в това няма нищо тайно, дори и да е било съобщено по радиото. Или може би затова не смееха да изпратят телеграма, че се случи някакво нещастие?

Момичетата мечтаеха. Как ще се развият съдбите им, след като момчетата се завърнат от Памир? Маша например твърдо знаеше, че двамата с Александър ще се женят - те вече се бяха договорили. Виктор отдавна е ухажвал Паша, но още не е започнал разговор за брак. Може би не навреме. Или може би не бързаше да създаде семейство, защото помагаше на сестрите и братята си. Но за двама е по-лесно да се грижат за тях!

Момичетата говориха дълго тази вечер. Те биха се съгласили със собствените си ръце да прогонят неприятностите от близките си, ако това беше възможно. И двамата обаче вярваха: всичко завърши добре.

На сутринта, както беше уговорено, приятелите отидоха в централата. Но те не можаха да открият нищо, тъй като все още не са получени съобщения от Памир.