Нестероидните противовъзпалителни лекарства провокират инфаркт на миокарда

Обобщение. Резултати от съвместно проучване на канадски, финландски и германски учени

миокарда
В момента има огромно количество изследвания, насочени към изучаване на страничните ефекти на нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС). Едно от тези най-големи проучвания е PRECISION (Проспективната рандомизирана оценка на интегрираната безопасност на Celecoxib спрямо ибупрофен или напроксен - Проспективна рандомизирана оценка на интегрираната безопасност на целекоксиб спрямо ибупрофен или напроксен).

Констатациите от това проучване показват, че умерената доза целекоксиб в сравнение с ибупрофен и напроксен също влияе върху първичния комбиниран резултат от сърдечно-съдова смъртност, нефатален инфаркт на миокарда или нефатален инсулт при пациенти с артрит с умерен сърдечно-съдов риск. Това оспори конвенционалната мъдрост, че всички селективни инхибитори на циклооксигеназа-2 (COX-2) имат еднакъв повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и че напроксенът има по-висока сърдечно-съдова безопасност.

Уместността на всяко проучване също беше оценена за постигане на посочените цели и разработване на мета-анализ на отделни данни за пациента. Първо, бяха избрани тези проучвания, проведени сред общата популация или при възрастни хора, както и при които диагнозата на остър миокарден инфаркт е документирана отделно от други сърдечно-съдови резултати и сравнена с риска от развитие на остър миокарден инфаркт при пациенти, приемащи и не приемане на НСПВС, оценка на традиционните НСПВС и селективни СОХ-2 инхибитори поотделно.

В резултат на това са проучени индивидуалните данни на 446 763 души, включително 61 460 случая с установен остър миокарден инфаркт. Анализът показа, че приемането на НСПВС във всяка доза в продължение на една седмица, един месец или повече е свързано значително с повишен риск от инфаркт на миокарда. Установено е също така, че когато се използват НСПВС в продължение на 1-7 дни, вероятността от увеличаване на риска от развитие на мио­carda е 92% за целекоксиб, 97% за ибупрофен и 99% за диклофенак, напроксен и рофекоксиб.

Според мета-анализ на данни за отделни пациенти е установена връзка и между увеличаването на дневната доза НСПВС и риска от развитие на остър миокарден инфаркт и е определено съотношението на шансовете за развитие на миокарден инфаркт, което е> 50% при по-висока доза. Когато тези лекарства се използват в продължение на 8–30 дни, съотношението доза/риск е особено забележимо за рофекоксиб, но се отбелязва и за напроксен и ибупрофен. Когато НСПВС се използват за> 30 дни, дозовият отговор отново се наблюдава при рофекоксиб и ибупрофен, но вече не се забелязва при напроксен.

Установено е също, че по-продължителната терапия обикновено не е свързана с по-голяма вероятност от повишен риск от инфаркт на миокарда. По този начин, с възможно изключение на диклофенак, тъй като кумулативният му ефект не може да бъде пренебрегнат, няма очевидно по-нататъшно увеличение на свързания риск от инфаркт на миокарда в рамките на един месец от употребата на НСПВС в сравнение с неговата по-кратка употреба. Авторите поясняват, че рискът от развитие на остър миокарден инфаркт намалява с времето след последната употреба на НСПВС.

Като цяло НСПВС също показват по-бързо развитие на миокарден инфаркт директно през първата седмица от употребата на наркотици и важен момент е фактът, установен по време на проучването, че приемането на високи дози ибупрофен (> 1200 mg/ден) за 8-30 дни напроксен (> 750 mg/ден) и рофекоксиб (> 25 mg/ден) е особено неблагоприятен за пациентите.

  • Bally M., Dendukuri N., Rich B. et al. (2017) Риск от остър миокарден инфаркт с нестероидни противовъзпалителни средства в реална употреба: байесов мета-анализ на данни за отделни пациенти. BMJ, 357: j1909.