Въпрос: Необходимо е да се намери в стихотворенията на Тютчев: епитети, сравнения, метафори и олицетворения 1 стих Колко неочаквано и ярко, На влажното синьо небе, В моментален триумф е издигната въздушна арка! Тя хвърли единия край в гората, а другият отиде отвъд облаците - грабна половината небето и изтощена във височина. О, в това розово видение Какво блаженство за очите! Дадено ни е за момент, Хвани го - улови го скоро! Вижте - вече е пребледняло, Още минута, две - и какво тогава? Изчезна, тъй като ще си отиде напълно, Какво дишаш и живееш. Стих 2 Обичам гръмотевична буря в началото на май, когато пролетта, първата гръмотевица, сякаш бръщолеви и играе, гърми в синьото небе. Гърмят млади гръмотевици, Ето дъждът пръска, прахът лети, Дъждовите перли висят, И слънцето е златна нишка. Бърз поток тече от планината, В гората птичият шум няма да мълчи, И горският шум и планинският шум - Всичко весело отеква. Ще кажете: вятърничав Хебе, Хранещ орела на Зевс, Смеещ се, разля кипяща чаша от небето на земята. Стих 3 В тиха нощ, в края на лятото, Докато звездите в небето греят, Като под тяхната мрачна светлина сънливите полета узряват. Сънливо-мълчалив, Докато златните им вълни блестят в нощната тишина, избелени от луната. Стих 4 Пясък, свободно течащ до коленете. Караме - късно - денят умира, И боровете, покрай пътя, сенки Вече в една сянка се слеха. По-черна и по-често гората е дълбока - какви тъжни места! Нощта е мрачна, като упорит звяр, гледа от всеки храст!

Необходимо е да се открият в стиховете на Тютчев: епитети, сравнения, метафори и персонификации 1 стих Колко неочаквано и ярко, На влажното синьо небе, Въздушна арка, издигната в моменталния си триумф! Тя хвърли единия край в гората, а другият отиде отвъд облаците - грабна половината небето и изтощена във височина. О, в това розово видение Какво блаженство за очите! Дадено ни е за момент, Хвани го - улови го скоро! Вижте - вече е пребледняло, Още минута, две - и какво тогава? Изчезна, тъй като ще си отиде напълно, Какво дишаш и живееш. Стих 2 Обичам гръмотевична буря в началото на май, когато пролетта, първата гръмотевица, сякаш бръщолеви и играе, гърми в синьото небе. Гърмят млади гръмотевици, Ето дъждът пръска, прахът лети, Дъждовите перли висят, И слънцето е златна нишка. Бърз поток тече от планината, В гората птичият шум няма да мълчи, И горският шум и планинският шум - Всичко весело отеква. Ще кажете: вятърничав Хебе, Хранещ орела на Зевс, Смеещ се, разля кипяща чаша от небето на земята. Стих 3 В тиха нощ, в края на лятото, Докато звездите в небето греят, Като под тяхната мрачна светлина сънливите полета узряват. Сънливо-мълчалив, Докато златните им вълни блестят в нощната тишина, избелени от луната. Стих 4 Пясък, свободно течащ до коленете. Караме - късно - денят умира, И боровете, покрай пътя, сенки Вече в една сянка се слеха. По-черна и по-често дълбока гора - какви тъжни места! Нощта е мрачна, като упорит звяр, гледа от всеки храст!

1. Епитети: мокро, въздушно, дъга, Сравнение: изчезна, тъй като ще отиде напълно. Въплъщение: издигната е арка, тя е изтощена, тя е прегърнала, Метафора: „издигната е въздушна арка“ 2. Епитети: пролетен, млад, планински, ветровит, кипящ. Сравнение: сякаш се весели и играе Въплъщение: слънцето позлати, „и шумът на гората и шумът на планината - Всичко отеква весело, за да гърми“. Метафора: вятърничав Хебе, хранещ орела на Зевс, Смеещ се, разля кипяща чаша от небето на земята. 3. Епитети: спящ, златист. Сравнение: Не виждам Въплъщение: Можем да кажем, че олицетворението тук е неактивните полета. Въпреки че това е по-скоро като епитет. Метафора: полетата, избелени от луната 4. Сравнение: като упорит звяр Епитет: мрачен, дълбок, тъжен Въплъщение: нощта изглежда