"Не знаех как да спра полицая, затова започнах да го галя." Как изглеждат и мислят младите участници в протестни митинги в Русия? Репортаж през погледа на британците

знаех

затова

Дълго време младите хора бяха смятани за апатични и незаинтересовани от политиката. Днешният митинг в Русия не е проста мирна демонстрация. Младите хора рискуват своето обучение, перспективи за кариера, пари и дори свобода.

Кореспонденти на изданието смятат, че причините са следните: нарастване на политическото съзнание, страх за бъдещето, дългосрочно недоволство от властите, чувство за несправедливост и измама. Те попитаха младите руснаци по улиците на Санкт Петербург защо ходят на митинги.

1. Лиза (20 г.) и Саша (21 г.)

спра

Лиза: Тази година за първи път отидохме на протестна акция. Ние проследяваме дейността на Алексей Навални и сме много доволни от факта, че има някакво протестно движение. Младите хора са свикнали да мислят, че политиката е скучна и няма нищо общо с живота им. За нас Путин и Медведев са част от нещо старо и скучно, а Навални и неговият екип открито общуват с младите хора на нашия език. Мисля, че младите хора чувстваха, че могат да живеят достойно в Русия, ние искаме да направим страната си по-добра. Преди това нямаше надежда за промяна, но сега тя се появи. Макар и малка.

2. Искандер Вахидов (24 г.)

полицая

Нищо няма да се промени, ако просто седите вкъщи и мълчите. Президентът не се интересува от Конституцията и нашите права, той се грижи само за себе си. Всички в Русия са уморени от лъжи и корупция. Всичко е много сложно в тази страна. Например трябваше да преживея огромни трудности, за да уча в университета. Повечето от класовете ми бяха на горните етажи, където няма достъп за инвалиди. Но все пак не се отказах. Когато завърших университета, разбрах, че не мога да си намеря работа. Законът не помага на хората с увреждания. Бих могъл да работя за една от най-големите компании в страната, но никой няма да ме наеме.

3. Лола (28 г.) и Олга Шаповалова (29 г.)

полицая

Олга: През последните 15 години поколението „Путин” израсна: това са децата, които не са виждали друг човек на този пост. Младостта им дойде в проспериращо време, когато цените на петрола бяха високи, магазините бяха пълни с деликатеси и животът беше удобен. Сега сме изправени пред все повече ограничения, всичко става по-скъпо, но заплатите остават същите. На практика няма социална подкрепа. Знаем, че държавата ни ограбва.

На един от последните митинги полицията се опита да отвлече няколко момчета. Точно пред мен стоеше полицай, но не знаех как да го спра. Тогава започнах да го галя по гърба: той се обърна, опитвайки се да разбере какво става. В очите му имаше страх и объркване. Разбрах, че трябва да накараме полицията да се страхува от нас. Страхуваме се от тях, но трябва да е обратното. Полицията трябва да ни защитава, а не да ни бие и плаши. Протестите трябва да действат заедно, а не само да разпространяват филми в социалните медии. Трябва да има солидарност и загриженост. Чрез вашия пример трябва да образовате хората наоколо.

4. Павел Есипович (20 г.)

полицая

5. Варвара Михнова (24 г.)

започнах

- Много хора ме питат защо ходя на протестни акции. В Русия е редът на нещата да останат у дома. Ако отидете на митинг, трябва да обясните на всички и да се оправдаете. Може наистина да не знаем как да променим системата, но трябва да започнем да правим поне нещо и да покажем на хората, че могат да бъдат активни участници в политическия процес. Когато излезете да протестирате, имате огромно чувство за единство, виждате, че не сте сами. Заедно можем да направим нещо. Мисля, че през последните години младите хора със сигурност са се включили по-активно в политиката. Навални успя наистина да разбуни младежта. Той избра правилните канали за разпространение на информация, както и достъпен език.

6. Данила Гаврин, на 26 години

галя

- Мразя корупцията у нас. Правителството работи в свои интереси, а не за хората. Писна ми да виждам остатъците от съветското общество и неговите ценности. Писна ми да виждам по-възрастни хора по магазините, които цял живот са работили за държавата и сега трябва да броят стотинки, за да си купят хляб. Писна ми от факта, че у нас никой не спазва обещанията си.