МУСКУЛИ НА ПРЕДМЕТАТА

МУСКУЛ НА ПРЕДМЕТАТА

Раменната област съдържа по-голямата част от мускулите, които действат върху предмишницата през лакътната става. Улнарните и всички подлежащи стави на предния крайник на копитните животни са от едноосния тип и следователно имат една ос - сегментарната, а мускулите, действащи по тази ос в сагиталната равнина, са главно екстензори и флексори. При хищни животни с разнообразни движения на предните крайници, лакътната става принадлежи към комбинирания тип и има втора ос на движение - вертикална. Мускулите на супинатора и пронаторите действат по тази втора ос.

В областта на раменете при всички животни основната маса на мускулестите кореми е трицепсният мускул на рамото, лакътният (минорният) мускул, обтегачът на фасцията на предмишницата, бицепсният мускул на рамото и брахиалният (вътрешен ) мускул. В допълнение, в проксималния край на раменната кост са фиксирани редица мускули, които се простират от багажника и лопатката до рамото, а в дисталния му край започват мускулите на ротаторите на лакътя - опората на супинатора, кръговият пронатор, рамо-лъчевият мускул и редица мускули, действащи върху китката и метакарпуса (вж. стр. 325). Вътрешната структура и относителната маса на всички тези мускули са различни.

Трицепс раменния мускул, m. triceps brachii (фиг. 121 -124) - най-мощният мускул на свободния преден крайник. Той заема цялото триъгълно пространство в ъгъла на раменната става между лопатката, раменната кост и олекранона на лакътната кост. Кранио-дорзалната половина на страничната му повърхност е покрита от лопаточната част на делтоидния мускул. Другата половина от същата повърхност е разположена директно под кожата. Трицепсният мускул на рамото при повечето животни се състои от три добре дефинирани части, в края на които те се съединяват в едно цяло. Най-мощната му част се нарича дългата глава на трицепсния мускул на рамото, caput longum или дълъг лакътен мускул, m. anconaeus longus. Другите две

Фигура: 122. Мускулатура на предния край на кучето от страничната (A) и медиалната (B) страни:

части се наричат странична глава, caput laterale или страничен лакътен мускул, m. anconaeus lateralis и медиалната глава, caput mediale или медиалният лакътен мускул, gp. anconaeus medialis. Някои животни имат и четвърта, аксесоарна глава, аксесоар caput.

Дългата глава на трицепс брахий е разположена на страничната повърхност на крайника. Със своя черепно-дистален ръб той граничи с страничната глава на същия мускул, образувайки наклонен жлеб на мястото на тяхното кръстовище.

Страничната глава е по-малко мощна от дългата и е разположена на страничната повърхност на рамото. Той граничи с дългата глава на същия мускул със своя каудо-дорзален ръб. Неговият черепно-дистален ръб е свободен и покрива, пресичайки, началото на раменния (вътрешен) мускул и мускулите, действащи на ръката

Медиалната глава е разположена върху медиалната повърхност на рамото под страничната глава. Тя е по-малка от последната.

При говеда (фиг. H4, 29) и коне (виж фиг. H7, W, трицепсният мускул на рамото има 3 глави: дълга, странична и медиална. Има обаче отделни индикации (Kowarzik, 192b), че тези животни често имат друга аксесоарна глава, отделена от медиалната. Дългата глава (виж фиг. 121, 13) на трицепсния мускул на рамото на говедата и конете започва с сухожилна плоча от каудалния ръб на лопатката. Тя завършва на страничната глава започва на улнарната линия и делтоидната повърхност на раменната кост, завършва на страничната повърхност на улнарната грудка (121, 14). Медиалната глава започва на медиалната повърхност на средната трета на раменната кост, завършва на същата повърхност на лакътния бугор (виж фиг. 121, 25).

При прасе (виж фиг. Н6.17), трицепсният мускул на рамото има 4 глави. Дългата глава започва с ламеларно сухожилие по целия каудален ръб на лопатката. В същото време тя се отклонява от дисталния край на последния сякаш с две глави, състоящи се от отделни сухожилни снопчета. В бъдеще тези глави се сливат тясно помежду си. Дългата глава завършва с сухожилие на воларната повърхност на лакътната туберкула, преминаваща през нейния връх. Страничната глава започва с ламеларно сухожилие по улнарната линия и от дисталната повърхност на раменната кост. Завършва в сухожилие от страничната страна на коксалната туберкула, частично се слива с края на дългата глава на същия мускул. Медиалната глава започва с две глави - едната от по-малката туберкула на раменната кост и от гръбната повърхност на последната, другата под по-малката туберкула, дорзо-прокси-проксимална от началото на брахиалния мускул. Първият се нарича собствена медиална глава, caput mediale proprium, вторият се нарича допълнителна медиална глава, caput mediale accessorium. Между тези глави е сухожилието на мавзолея и гръбния мускул на гръбначния стълб. В по-голяма степен тези холозони по-късно се сливат и завършват от медиалната страна на лакътната туберкула.

При куче (виж фиг. Н8, 8, 9) трицепсният мускул на рамото има 4 глави: дълга, странична, правилна медиална и допълнителна медиална. Всички те, както и другите животни, завършват в лакътната туберкула. Дългата глава (виж фиг. Н8, 5) започва от две дистални трети от опашния ръб на лопатката. Страничната глава (вж. Фиг. Н8, 9) започва от улнарната линия на раменната кост. Собствената медиална глава (вж. Фиг. 122, 30) - от гребена на малкия туберкул на раменната кост, а допълнителната медиална глава - от шийката на раменната кост. Последният е разположен между дългата и медиалната глава на един и същ мускул.

Основната функция на трицепсовия мускул на брахията като цяло е да разширява лакътната става. Дългата глава, действаща отделно от останалите, при подходящи условия може да участва във флексия на раменната става (не в кон, при който поради тясната връзка раменните, лакътните и китковите стави се простират заедно). Очевидно страничните и медиалните глави, действащи по различно време, помагат за супинация и пронация на предмишницата.

Лакътен (малък) мускул, m. anconaeus (parvus) (виж фиг. 122, 6) е разположен на воларната повърхност на раменната кост под дългата и между страничните и медиалните глави на трицепсния мускул на рамото. При различните животни се развива по различен начин. Започва при повечето животни на воларната повърхност на раменната кост в дисталната му половина и на двата кондила. Завършва на страничната повърхност на лакътната туберкула, сливайки се с края на страничната глава на трицепс брахии мускул.

Основната му функция е да разшири лакътната става.

Щам на фасцията на предмишницата, m. tensor fasciae antebrachii (вж. фиг. 120, 5), е тънък ламеларен мускул, разположен повърхностно върху воларния ръб на медиалната страна на дългата глава на трицепс брахии. Тя е тясно свързана с последната и с най-широкия мускул на гърба. При повечето животни той започва с ламеларно сухожилие от каудалния ръб на лопатката, отчасти от сухожилието и външната перимизия на гръбначния мускул latissimus. Мускулът завършва на фасцията на предмишницата и на лакътната туберкула.

Основната му функция е да разшири лакътната става.

Бицепс раменния мускул, m. biceps brachii (виж фиг. 120-122), по-голямата част от масата му е разположена на предната повърхност на рамото.

В проксималната половина този мускул граничи с коракоидно-брахиалис, на брахиалната част на дълбокия гръден мускул и в дисталната половина на края на брахиалния (вътрешен) мускул.

При всички животни бицепсовият мускул на брахията започва със силна сухожилна връв върху туберкула на лопатката, преминава през върха на раменната става и след това преминавайки вътре в ъгъла на лакътната става, завършва при радиалната грапавост на радиуса. Мускулът се отличава с наличието на голям брой сухожилни слоеве, а при редица животни и силно изразена сухожилна връв в корема му.

При говеда (вж. Фиг. 120, 7) и коне (вж. Фиг. 121.4), специална сухожилна връв, lacertus fibrosus, се отклонява от страничната повърхност на дисталния край на мускула, след което се насочва към вътрешното сухожилие на радиалния екстензор на китката.

При прасето крайното мускулно сухожилие се разделя на 2 клона. Един от тях, по-силният - лакътната кост, завършва в проксималния край на лакътната кост, вторият, по-малък, завършва в радиалната грапавост. Lacertus fibrosus при свиня е слабо изразена и преминава във фасцията на предмишницата.

При куче (вж. Фиг. 122, 29) сухожилието на бицепса на брахията е слято с края на брахиалния (вътрешен) мускул. Но в бъдеще общото сухожилие на тези две мускули е разделено на два еднородни клона, в които има сухожилни снопчета и на двете от тези мускули. Тези разклонения завършват едното на медиалната повърхност на лакътната кост, другото на радиалната грапавина.

Основната функция на двуглавия мускул е огъване на лакътната става, в някои случаи той участва в супинацията на предмишницата. От голямо значение, особено при кон, мускулът е в удължаването или укрепването на раменната става, докато поддържа крака на земята. Поради връзката на раменната става чрез lacertus fibrosus с карпалната става, мускулът на бицепса на брахията в коня изглежда укрепва не само раменната става, но и карпалната става.

Раменен (вътрешен) мускул, m. brachialis (internus) (виж фиг. 120), по-голямата част се намира в раменната кост. В проксималната половина на дорзално-медиалната повърхност тя частично граничи с бицепс брахии и раменната част на повърхностния гръден мускул, частично лежи повърхностно под кожата. От воларно-латералната страна той е частично граничи с радиалния екстензор на китката, който е покрит в дисталната половина. Със своята медиална повърхност тя е в непосредствена близост до раменната кост, която се огъва спирално, започвайки от воларната повърхност на последния и слизайки надолу през неговите странични и след това гръбни страни. Впоследствие мускулът преминава към медиалната повърхност на предмишницата. Има голяма мускулна маса. Формата му, отделена от крайника и изправена, е по-близо до четириъгълна, а на крайника изглежда различна в различните области - в някои случаи по-плоска, в други - по-вретеновидна.

При всички животни раменният (вътрешен) мускул започва на воларната повърхност на раменната кост под главата му. При говеда (вж. Фиг. 120, 9) и коне (вж. Фиг. 121, 5), брахиалният (вътрешен) мускул завършва близо до лъчите на грапавост под края на бицепсовия брахиален мускул. При прасе и куче (виж фиг. 122, 13) той завършва на медиалната повърхност на проксималния край на лакътната кост.

Основната му функция е да огъва лакътната става.

Супинаторът, супинаторът, е относително малък мускул. Той е разположен наклонено, преминавайки от страничната страна на предмишницата към гръбната му повърхност и след това към медиалната.

говедата и конете нямат подпора.

При прасето опората на супинатора е слабо развита и има форма на лента. Лежи директно върху радиуса, покрит с екстензора на китката и кръгъл пронатор, с който преминава в средата на предмишницата под остър ъгъл. В проксималната част тя граничи с края на брахиалната (вътрешна), а в дисталната част - с радиалния флексор на китката и с дълбокия дигитален флексор. Започва сухожилно в екстензорния епикондил на раменната кост и завършва в медиалния ръб на радиуса, към който се приближава в наклонена посока. След това частично преминава към воларната страна и се слива със сухожилието си с фасцията на предмишницата в средата на долната трета на радиуса, загубена заедно с фасцията в проксималния край на китката.

При куче този мускул, наречен къса опора за супинатор, ха. supinator brevis, започва на екстензорния епикондил на раменната кост и на страничния страничен лигамент на лакътната става. Завършва на медиалната повърхност на костта.

Основната му функция е супинация на предмишницата.

Кръгъл пронатор, в. pronator teres (вж. фиг. 122), лежи директно върху медиалната повърхност на радиуса, сближавайки се с cynnnaTODOM под остър ъгъл.

При говедата той е представен с тънка тясна лента (виж фиг. 124, 18), а при кон се е превърнал в дълъг сноп от медиалния страничен лигамент на лакътната става.

При прасето кръглият пронатор е слабо развит. Започва върху флексорния епикондил на раменната кост, върви наклонено по радиуса, завършвайки на дорзо-медиалната му повърхност. Лежи директно в края на раменната кост и по целия радиус. В горната половина на радиуса, той прекарва подпорната опора под себе си, пресичайки с нея под остър ъгъл. От воларната страна тя граничи с радиалния флексор на китката, от гръбната страна, с радиалния екстензор на китката, който напълно покрива. В проксималната част тя граничи с края на бицепсовия брахиален мускул и брахиалния (вътрешен) мускул.

При куче (виж фиг. 122, 31) кръглият пронатор е добре развит. Започва от флексорния епикондил на раменната кост и завършва в средната трета на медиалния ръб на радиуса.

Основната му функция е пронацията на предмишницата.

Куче с пет пръста и по-разнообразни движения на предния крайник също има квадратни мускули на пронатрум и брахиорадиалис.

Квадратен пронатор, m. pronator quadratus, се намира в междуребреното пространство, имащо напречна посока на мускулните снопове от радиуса към лакътната кост. Мускулната функция се характеризира с името си.

Брахиорадиален мускул, гл. brachioradialis, наричана още дълга опора за супинатор, m. supinator longus. При кучето мускулът е слаб. Започва над екстензорния епикондил на раменната кост, разположен до радиалния екстензор на китката. Завършва на медиалния ръб на радиуса.