Мотивацията като психично възпитание и представяне

Понятието "мотивация" и етапите на неговото формиране

мотивация спортист фехтовка

За първи път думата "мотивация" е използвана от А. Шопенхауер в статията "Четири принципа на достатъчна кауза" (1900-1910). Тогава този термин се утвърди твърдо в психологическата употреба, за да обясни причините за поведението на хората и животните.

В момента мотивацията като психично явление се тълкува по различни начини. В един случай - като комбинация от фактори, подкрепящи и насочващи, т.е. определящо поведение, в друг случай - като набор от мотиви, в третия като импулс, който предизвиква дейността на организма и определя посоката му. В допълнение, мотивацията се разглежда като процес на психическа регулация на конкретна дейност, като процес на действие на мотив и като механизъм, който определя появата, посоката и методите за изпълнение на конкретни форми на дейност, като съвкупна система от процеси, отговорни за стимулиране и дейност. Следователно, всички дефиниции на мотивацията могат да бъдат приписани на две посоки. Първият разглежда мотивацията от структурна гледна точка като набор от фактори или мотиви [19].

Според трудовете на В.Д. Шадриков, мотивацията се определя от нуждите и целите на индивида, нивото на стремежите и идеалите, условията на дейност (както обективни, външни, така и субективни, вътрешни - знания, умения, способности, характер) и мирогледа, вярванията и ориентацията на индивида и т.н. Като се вземат предвид тези фактори, се взема решение, формира се намерение. Втората посока разглежда мотивацията не като статично, а като динамично образование, като процес, механизъм [54].

В много случаи психолозите разбират под мотивация определянето на поведението, поради което различават външната и вътрешната мотивация.

Заедно с психолозите проблемът за мотивацията и мотива се разработва от криминолозите. Сред тях също няма общо разбиране за мотивацията. В един случай се разбира като метод за самоконтрол на индивида чрез система от стабилни мотиви, т.е. чрез мотиви, в друг случай - като процес на формиране на мотив на поведение, в третия - като набор от мотиви, като сложна и противоречива, изменяема динамична система.

По този начин нито в разбирането на същността на мотивацията, нейната роля в регулирането на поведението, нито в разбирането на връзката между мотивацията и мотива няма единство на възгледите. В много произведения тези две концепции се използват взаимозаменяемо. Изход от тази ситуация виждаме в разглеждането на мотивацията като динамичен процес на формиране на мотива (като основа за действие) [19].

Положителна и отрицателна мотивация. В.Г. Асеев (1976) смята, че важна характеристика на човешката мотивация е нейната бимодална, положително-отрицателна структура. Тези две модалности на импулси (под формата на стремеж към нещо и избягване, под формата на удовлетворение и страдание, под формата на две форми на влияние върху личността - награда и наказание) се проявяват в стремежи и директно осъзната нужда - от една страна, а при необходимост - и от друга. По този начин той се позовава на изявлението на S.L. Рубинщайн за същността на емоциите: „Емоционалните процеси придобиват положителен или отрицателен характер, в зависимост от това дали действието, което индивидът произвежда, и въздействието, на което е изложен, е в положително или отрицателно отношение към неговите нужди, интереси, нагласи“ [ 3].

В И. Ковалев смята, че мотивът като импулс е едномодов. Човек може да се съгласи с това (мотив - мотивация). Но мотивът не е само мотивация. Той също така изразява отношението към това, което човек трябва да направи, и отношението е бимодално [22].

ДОБРЕ. Тихомиров отбелязва, че поставените (приети от човек) цели и самостоятелно формирани (по желание) цели се различават по естеството на връзката, образувана между целта и мотива (нуждата): в първия случай връзката се формира, тъй като бяха, от цел към мотив, а във втората - от нужда до цел. ... [46]