Михаил Светлов, Релси, Стихове

Михаил А. Светлов

Топящите се сиви облаци излизат навън,
Настъпва нощ, нещастен скитник,
Безкрайна панделка луна
На чугунени релси се простира.
Излез малко, стой до колелата
И в пламтящ огън, въртележка,
Ако изведнъж сте искали парен локомотив
Издърпайте хоризонта с релси.
Само полумрак тих танц,
Само шепотът на една ранна вечер.
Слезте от релсите в късния час
Обадете се на сребърна песен.
Под колелата денят ще умре,
И с доверие поздравява вечерта,
И колелата ще танцуват в кръгъл танц
В бягство от ясна реч.
Спрете и чуйте как релсите звънят.
И гледайте как колелата вървят,
Като големи снопове огън
Плете нощта в златни плитки.
Млъкни и погледни и почакай,
И, прилепвайки по-здраво към траверсите,
Чуйте парното тананикане,
Докато вечер шепне за релсите.

Нека мъгляви сълзи от небето
На железния сандък капе,-
Днес до болен парен локомотив
Лапата беше поправена в депото.
Яростно ще издава звуков сигнал
В ниските висящи облаци.
Днес шофьорът ще бъде измъчван
Бълбукащи парни машини.

Заключеният огън шумоли,
Чугунът пее лула,
Железен кон днес
Ще падне от опънатите релси.

Бъркане, бързане покрай

Заспал в нощта на светлините,
Хвърляне на шепи дим
На цветния подгъв на нивите.
Стои и хърка в небето,
И здрачът се сгушва в краката ви,
И диво изисква свобода
Рог в клетка.
Момент. и послушен на сигнала,
Преместете тръбата на една страна
И се втурват по сивите траверси
Настигнете изминалия ден.

Хвърляне на юздите в отегчена вечер,
Бронираният кон препуска,
Изстреляни релси към
Села с големи птици.
Вдигнати сини ръце
Вечер над наводнените села,
Чугун чука по релсите
Разбийте стоманените копита.
Пламъкът тече и бълбука
В стоманена раница,
Докато не започне да мига със звукови сигнали
Направо в ухото на уплашена станция.
И се втурва отново и отново
Където, пърхащи призори,
Слънцето е огнена птица
Бронираният кон ще бъде посрещнат.

Утрото идваше тихо от покрайнините
Легнете в резервата на ядосан локомотив,
Подслушвайте какви тайни
В комина вятърът бутна.
Изтокът е оцветен от зората,
Локомотивът работи и е хладен
Хвърля гневен звуков сигнал
Към църквата в шапката Будьоновска.
Подсвирване подсвиркване мелодично
Петелът не може да надвие.
Тихо напусна селото
Нещастен скитник - нощ.
Летят и ярост и смеят
В часа на пробудените мечти
Прегърнете любимите си релси
В алеята на телеграфни стълбове.
Гледайте как изток гори
Под тежестта на тежкото небе,
И първите лъчи на зората
Заместете русата си глава.