Методология за диагностика на темперамента J. Strelyau

Автор на методологията: Й. Стреляу (адаптация от Н. Н. Данилова, А. Г. Шмелев)

Предмет на състоянието на техниката: изучаване на характеристиките на нервната дейност

Оперативният статус на психодиагностичната техника: тестова форма

Целта на диагнозата: определяне на процесите на възбуждане, инхибиране и подвижност на нервните процеси (определяне на темперамента).

Таблица номер 1 "Резултати от първични изследвания"

Анализът на първичните резултати от изследването дава възможност да се изчислят стандартните показатели на силата на възбуда, силата на инхибиране и подвижността на нервните процеси, които дават възможност да се идентифицира определен тип темперамент в субекта.

Силата на възбуда е 24 точки.

Спирачната сила е 58 точки.

Подвижността на нервните процеси е 42 точки.

Като се има предвид, че нормативният показател, равен на или надвишаващ 42 точки, се счита за изразен, е необходимо да се посочи преобладаването на процесите на инхибиране над процесите на възбуждане в субекта. Спирачната сила е доминираща, надвишаваща горната граница на нормата (диапазон: 21 - 43), но не надвишаваща критичните стойности (повече от 61). В поведенчески аспект доминирането на процесите на инхибиране се изразява в бърза реакция на прости сензорни сигнали, добра реакция, висок самоконтрол и хладнокръвие. Силата на възбуда е с 1 по-малка от долната граница на нормата (диапазон: 25 - 49). В поведенчески аспект ниските показатели за силата на възбудата се изразяват в присъствието на слаба и забавена реакция на възбуда, бързо постигане на трансцендентално инхибиране, до ступор, отказ от работа (при наличие на травматична ситуация), бавно включване в активност, висока умора и ниско ниво на изпълнение.

Показателят за подвижност на нервните процеси е в рамките на статистическата норма (диапазон: 24 - 48).

Индексът R (баланс в силата) е 0,41. Стойността R надхвърля нормативния интервал (долна граница) - 0,85 - 1,15. Установено е, че субектът е небалансиран към възбуда, т.е. процесите на възбуда не балансират процесите на инхибиране. Със значителна промяна в баланса на нервните процеси към възбуда, небалансирано поведение, вероятни са силни краткосрочни емоционални преживявания, нестабилно настроение, слабо търпение, агресивно поведение и надценяване на нечии способности. В същото време дисбалансът в силата на възбуждане се характеризира с добра адаптация към промените в факторите на околната среда, рискованост, целеустременост, но лош имунитет срещу шум.