Методи за регулиране на платежния баланс

Държавното регулиране на платежния баланс е набор от икономически, включително валутни, финансови, парични, мерки на държавата, насочени към формирането на основните елементи на платежния баланс, както и покриване на съществуващото салдо.

Като цяло фундаменталното отклонение на платежния баланс от равновесие не може да продължи дълго време, тъй като при благоприятно състояние на външни сетълменти то води до разширяване на валутните резерви и допринася за инфлацията, а в неблагоприятно състояние то се изчерпва резерви и изисква държавата да предприеме мерки, които да повлияят болезнено на вътрешната икономика. Това е особено вярно при голям дефицит на платежния баланс.

Съществува разнообразен арсенал от методи за регулиране на платежния баланс, насочени или към стимулиране, или към ограничаване на външнотърговските операции в зависимост от паричната и икономическата ситуация в страната (вж. Например [3]).

Всъщност при дефицит на платежния баланс изборът на инструменти за държавно влияние се свежда до два вида мерки: или така наречената политика на дефлация, т.е. общо намаляване на търсенето в страната, което означава да се помогне за ограничаване или дори абсолютно намаляване на икономическия растеж, или специални мерки за въздействие върху външни сетълменти чрез пряко държавно регулиране на определени позиции от платежния баланс.

Девалвацията е обезценяване на националната валута, насочено към стимулиране на износа и ограничаване на вноса на стоки.

Ролята на девалвацията при регулирането на платежния баланс зависи от конкретните условия за неговото прилагане и придружаващите го общи икономически и финансови политики. Девалвацията стимулира износа на стоки само ако съществува износен потенциал на конкурентни стоки и услуги и благоприятна ситуация на световния пазар. Що се отнася до ограничителния ефект на девалвацията върху вноса, в контекста на интернационализацията на процеса на възпроизвеждане и развитието на международната специализация, страната често не може рязко да намали вноса на стоки. Освен това не всички държави провеждат политики за заместване на вноса.

Чрез увеличаване на себестойността на вноса, девалвацията може да доведе до увеличаване на производствените разходи на местните стоки, повишаване на цените в страната и последваща загуба на конкурентните предимства, получени с нейна помощ на външните пазари. Следователно, докато девалвацията може да даде на страната временни ползи, в много случаи тя не елиминира причините за дефицита на платежния баланс.

Девалвацията трябва да е достатъчно голяма, за да се получи желаният ефект. В противен случай това само засилва спекулациите на валутните пазари, тъй като остава възможността за повторна ревизия на обменния курс. В същото време прекомерният размер на девалвацията предизвиква верижна реакция на обезценяването на други валути и тогава държавата, която обезцени валутата, губи конкурентните предимства, на които разчиташе.

Някои държави понякога практикуват множество обменни курсове като скрити девалвации. Въвеждането на режим с плаващ лихвен процент също не помага за изравняване на платежния баланс. Прекратяването на рязките девалвации до известна степен облекчи натиска на спекулативния капитал върху международните селища. Въпреки това, в контекста на плаващи обменни курсове, въздействието на техния пазарен спад върху съотношението на цените на внесените и изнесените стоки лесно се компенсира. Следователно, за да се осигури ефективна девалвация, много страни, особено развиващите се страни, въвеждат диференцирани мита и субсидии върху износа и вноса.

Валутни ограничения. Блокирането на валутните приходи на износителите, лицензирането на продажбата на валута на вносители, концентрирането на валутни сделки в оторизирани банки са насочени към премахване на дефицита на платежния баланс чрез ограничаване на износа на капитал и стимулиране на неговия приток, ограничаване на вноса на стоки.

Показателно е, че в края на 70-те - началото на 80-те години, въпреки либерализацията на текущите операции, около 90% от страните с конвертируеми валути прилагат ограничения върху международните капиталови потоци. Страните от ЕС ги отменят едва в началото на 90-те.

Финансова и парична политика. За намаляване на дефицита на платежния баланс се използват бюджетни субсидии за износители, протекционистично увеличение на вносни мита, премахване на данъка върху лихвите, плащани на чуждестранни притежатели на ценни книжа с цел вливане на капитал в страната, парична политика, особено счетоводна политика и насочване на паричното предлагане (определяне на цели за годишния му растеж).

Специалните мерки предвиждат прякото регулиране на отделни позиции на платежния баланс по време на формирането на основните му елементи - търговския баланс, „невидимите“ транзакции, движението на капитали.

Най-важният предмет на регулиране е търговският баланс. В съвременните условия държавното регулиране обхваща не само сферата на обращение, но и производството на стоки за износ.

Стимулирането на износа на етапа на продажба на стоки се осъществява чрез въздействие върху цените (осигуряване на данъчни и кредитни стимули на износителите, промяна на обменния курс и др.). За да създаде дългосрочен интерес на износителите към износа на стоки и развитието на нови пазари на продажби, държавата предоставя целеви експортни заеми, като ги застрахова срещу икономически и политически рискове, въвежда преференциален режим на амортизация на основния капитал, осигурява им други финансови и кредитни облаги в замяна на задължението за изпълнение на определена програма за износ.

Във връзка с изострянето на конкуренцията на световните стокови пазари се обръща специално внимание на регулирането на експортното производство чрез задълбочаване на вътрешноотрасловата специализация и сътрудничество на националните фирми с чуждестранни.

За да задълбочи международната специализация, държавата стимулира експортните дейности на малки и средни фирми. Вземат се мерки за насърчаване на ролята на селскостопанския износ, който се разглежда като „зелено масло“. Насърчава се разширяването на продажбите на машини и оборудване. Държавата активно ориентира предприятията към външните пазари, създавайки им предимства и прехвърля ресурси за износ на продукция от отрасли, които произвеждат продукти, на вътрешния пазар. Държавното регулиране на износа обхваща всички етапи от движението на стоки от изучаване на чужд пазар до следпродажбено обслужване в чужбина.

При пасивен платежен баланс вносът се регулира чрез тяхното намаляване и развитие на националното производство на стоки, за да замести вноса. Практикуват се нетарифни ограничения.

За да се регулират плащанията и постъпленията по „невидими“ транзакции на платежния баланс, се прилагат следните мерки:

ограничаване на износа на валута от туристи от дадена държава; пряко или косвено участие на държавата в създаването на туристическа инфраструктура с цел привличане на чуждестранни туристи; разширяване на държавните разходи за научноизследователска и развойна дейност с цел увеличаване на приходите от търговия с патенти, лицензи, научни и технически познания и др .; регулиране на трудовата миграция.

По този начин страните с дефицитен платежен баланс обикновено предприемат набор от мерки за стимулиране на износа, ограничаване на вноса на стоки, привличане на чуждестранен капитал и ограничаване на износа на капитал.

Изпълнението на тези мерки е изправено пред редица пречки. Политиката на дефлация се оказва крайно нежелана, тъй като води до забавяне на икономическия растеж и изоставане от конкурентите. Що се отнася до мерките за директно регулиране, в някои случаи те могат да имат само извънреден и временен характер, тъй като неизбежно предизвикват отговор от страна на партньорите, което заплашва да развие такава политика във валутна и търговска война.