Мечка и куче

стихотворения

F или имаше мъж с жена. И имаха вярно куче. От малка тя редовно охранява къщата. И когато настъпи старостта, тя спря да нарушава.

Мъжът е уморен от кучето. И така, мъжът взе въжето, завърза кучето за врата и я заведе в гората. Доведох кучето до трепетликата и исках да го удуша. Но когато видял горчиви сълзи, които се стичали от старото куче, селянинът го съжалил.

Той пусна старото куче и той се прибра вкъщи.

Кучето остана само в гората. Лежи гладен под дърво и проклина участъка на кучето си.

Изведнъж кучето чува мечка, която се разхожда из гората:

- Какво си, куче, лежи тук?

- Господарят ми ме изгони от къщата.

- Какво, куче, искаш ли да ядеш?

- Все още искам, коремът вече е тесен!

- Е, ела с мен, ще те храня.

И те отидоха заедно. Жребец се натъква да ги посрещне.

Мечката удари жребеца. Жребецът падна мъртъв. Мечката го скъса и казва на кучето:

- Яжте колкото искате. И когато изядеш всичко, ела при мен.

Кучето живее, не тъгува за нищо. И когато тя изяде всичко и отново беше гладна, тя хукна към мечката.

- Е, братко, изядох целия жребец?

- Изядох всичко, трябва да гладувам отново.

- Защо би гладувал! Знаете ли къде жънат вашите жени?

И така, една мечка изтича на полето, където жетата жъне, и отведе бебето.

Детето изкрещя от страх, жените се втурнаха след мечката. Те настигнаха, изпревариха, но не можаха да ги настигнат и се върнаха с нищо. Майка плаче, жените скърбят.

Изведнъж от нищото се появи куче. Той настигна мечето, взе му детето и го връща обратно при любовницата си.

- Вижте, - казват жените, - кучето отведе детето от мечката!

Майка беше наистина толкова щастлива, щастлива.

- Сега - казва тя - никога няма да изоставя това куче!

Господарката донесе кучето у дома, наля мляко в купа и раздроби хляб:

- На, яж, предполагам гладен!

И той казва на своя селянин:

- Тук, мъниче, трябва да се погрижим за това куче и да го нахраним: тя ни отведе детето от мечката.

Кучето се съвзе, изяде и започна да живее щастливо до края на живота си. Мечката се превърна в първия му приятел.

Един ден мъжът поканил гости на негово място. По това време на посещение при кучето дойде мечка.

- Здравей, куче! Е, как живееш - дъвчеш хляб?

- Слава Богу, - отговаря кучето на мечката, - животът ми се подобри, не живея, а маслена! Как мога да се почерпя с теб? Елате с мен в хижата, стопаните са на път, няма да забележат. Само когато влезете, качете се под печката възможно най-скоро. И това, което получавам, така че ще ви почерпя.

Съгласен, мечката се качи в хижата и се качи точно под печката.

Кучето вижда, че собствениците и гостите се забавляват в ред - и добре, нека да влачим приятел от масата.

Мечката изпи чаша, изпи друга - и я разглоби. Гостите започнаха да пеят песни. И мечката също започна да свири своята песен.

Кучето започна да го убеждава:

- Не пей, мече, иначе ще дойдат неприятности.

Където там! Мечката не се успокоява, а започва песента си все по-силно и по-силно.

Гостите чуха рев под печката, грабнаха коловете и нека мразим мечката отстрани.