Вашият браузър не се поддържа

Наградете фенфик "Мамо, не виждаш ли?"

Мамо, кажи ми, заспа ли? Няма желание да те събуди.
О, съжалявам, случи се. Мога ли да лежа до теб?
Татко се върна за един ден отново. Мамо, без анекдоти.
Просто ми кажете дали фурната ни е на мястото си?

Мамо, не виждаш ли? Пламъците бушуват в плочките.
Наскоро там има котел. Чакай, сигурно сънувам.
Перфектно виждам сянката на вашата фалшива усмивка.
Добре, ще отида да се измия. Дай ми ключа от банята.

Не аз самият! Аз бързо. Хайде, повярвай ми, мамо.
Тогава светкавично ще отида в леглото си.
Мамо, чуваш ли катастрофата? Вазата вече е счупена.
Какво, изобщо не си ли ядосан? Спри да се притесняваш.

Мила, много страшно! Змия на възглавницата ми.
Той е много гаден, гаден. Защо не ми повярваш?!

Това е, той изпълзя. Честно казано! Добре, това е, ще бъда сладур.
Трябва да заспите по-рано и отново да се забравите в съня си.

Мамо, пак чудовища! Там, под креватчето ми.
Мамо, защо плачеш? Моля те, прегърни ме.
Не, вече не се страхувам. Играя на криеница с тях.
Но змията отново пълзи по тънките предмишници.

Мамо, какво звучи? Какви камери в бяло?
Момчета, като мишки, вървят напред-назад.
И това момче е мило! Наскоро ми пя.
Скъпа, пак плачеш. Мамо, какво? Проблем?

Чудовището няма да даде почивка, гадното звънене отново в ухото.
Погладете меките нишки и прегърнете отново.
Мамо, не изчезвай отново във въртележката от редове.
Не те виждам повече. Момчета ще продължат да лъжат.