Логиката на смисъла от Жил Дельоз

Философските текстове конструират връзката си с епохата по различен начин от текстовете на лошите­женски, журналистически или научни. Последните винаги са обвързани с моментния момент, с настоящето - променящата се политика­ситуацията, литературната мода, динамиката на научното познание. Философията, от друга страна, е­шиене на плодовете му за бъдещето или обръщане към дългата му история. Очевиден пример е Платон, който говори през устата на своя предшественик Сократ за идеалното състояние на бъдещето. Ницше нарече тази черта „ненавременна­благородство ": философията е от значение точно така­колко е истински активна, колко представлява творческия акт на мисълта.

В казахстанската философия все още няма произведения, които да представляват подробно представяне на творчеството на Делез, въпреки че е необходимо да се отбележи непрекъснатият растеж на интереса към неговите творби през целия съвременен период на вътрешната философия в контекста на изучаването на съвременните западни философски доктрини. Общо систематично представяне на идеите на Жил Дельоз се съдържа в главата „Логиката на смисъла“ на монографията на Г.Г. Соловьева "Съвременна западна философия»[1], въз основа на проблемите на горния текст. В статията на С.Ю. Бояринова "Lecton and amor fati (за значението на термина­нология Стой във философията на Жил Делез) "[2] разгледа основните аспекти на възприемането на стоическата философия в текста" Логиката на смисъла ". Отделни коментари за различни аспекти на работата на Делез могат да бъдат намерени в много други казахстански изследователи.

Малко изследвания върху работата на Жил Дельоз на територията на постсъветското пространство­Това може да се обясни с факта, че в неговите трудове има много критични забележки за православните­ной диалектика и схоластичен педагогически модел на преподаване, който се проведе в съветската философска школа. Въпреки че Дельоз никога не е поставял критиката към Хегел и Платон като своя непосредствена цел, в неговите трудове може да се намери повече от аргументирана критика на диалектиката и академичната философия.

Вярваме, че „Логиката на смисъла“ с право заема ключовото, но не и господарите­видно място сред другите текстове на Делез. Няма окончателни позиции, първоначални принципи и универсални схеми на мислене, върху които да се изгради основата на философията на Делез. Но именно тук се разкрива­създава се уникална мисловна лаборатория, която може да предостави възможност (значителна, но не и единствена) за цялостна визия на сложния път, който философът е проправил чрез творбите на своите предшественици към концепцията за събитието. Като цяло цялата философия на Делез не е нищо повече от формирането на единични текстове-събития, общуващи помежду си по отношение на някакви проблеми, организирани­поради циркулацията на персонажа (самият философ), но въпреки това и самодос­трудни, като самодостатъчни събития, чиято концепция е изложена в „Логиката на смисъла“. Тоест, можем да говорим за причинно-следствената функция не на текста като цяло, а на концепцията, към която­организация на текста.

Една от характеристиките на понятието смисъл е, че то е било от времето Готлоба Фреге се определя от неговата разлика от значението. Ако значението е едно от средствата за изразяване на смисъла, тогава значението е целта на всеки речев акт. Значението е съдържателната страна на определена единица от даден език, докато значението може да бъде предадено от различни единици и дори единици от различни езици. Значенията на различните езици може да не са еднакви, но значението не зависи от разликите между езиците. Е. Д. Сюлейменова обобщава понятието за значение в лингвистиката, както следва:

  1. „Значението не е достъпно при пряко наблюдение.­дения. Но никой, въпреки това, не се съмнява­в своето съществуване.
  2. Значението е неизменно. Като доказателство­възможно е да се перифразира­алегории, алегории, всякакви други трансформации­nii, извършвани на всеки език.
  3. Значението е от значение. Той се ражда в специфичните условия на речевата комуникация и може да бъде свързан с всякакви елементи на речевите произведения.
  4. Значението не е напълно обяснено.
  5. Значението не е достъпно за пълно разбиране и пълно възприятие. Един и същ езиков израз в рамките на един и същ комуникативен акт се възприема по различен начин­трудове в различни условия и в различни периоди.
  6. Значението съществува над езиците, като е включено в единна универсална система от знания ”[5].

Глаголите изразяват значение, съществително­nye означават неща, образуващи две измерения на езика, две линии, пресичащи се в изречение­жена. И така, смисълът е изключително сложен образ­термин, определен чрез поредица от разграничения между език и тела, събития и позиции­неща, глаголи и съществителни Събитието-значение има две противоположности­характеристики: неутралност спрямо състоянието на нещата и продуктивност­способност, способност за генериране на семиоти­ически структури и поредици Езикът е толкова различен, колкото и значението на събитието. Няма един език, винаги има два езика: първична езикова организация и вторична символична структура. В допълнение към първия ред, събитието трябва да бъде описано и в друга посока като продукт на несъзнавано­символичния ред.

Събитията правят езика възможен. Същността на събитието е безпристрастен и безплътен ефект, но по своята същност се различава от неговата причина, тъй като съществува в изречението, което го изразява. Значение - изразено в изречение, но предшестващо го. В зависимост от топологичната позиция, в която разглеждаме предложението, се появяват и другите му измерения: височина, повърхност, дълбочина и съответно проявление, означаване, обозначение. Значението на събитието свързва тела и изречения, като същевременно се разделя на неематичен атрибут и израз­същност, организиране на тези серии в две комуникации помежду си. Събитието носи логически връзки от хаоса на телесните дълбини на повърхността на езика и превръща модулацията на звуците в организирана реч (дискурс). Значението на събитието е три пъти­на езика: като чиста повърхност на последователността на значенията, като безплътна абстрактна инфинитивна линия, като децентрирана точка - парадоксален елемент.

Значението е парадоксален случай, който постоянно циркулира през двете серии и по този начин осигурява комуникацията им. Този екземпляр винаги е еднакво представен в означителя и в означената поредица. Това е едновременно нещо и дума, име и предмет, значение и обозначение, израз и обозначение и т.н. Значение осигурява сближаването на две серии - но само при условие, че той също принуждава тези серии непрекъснато да се разминават. И отново Дельоз обозначава онтологичния статус на значението: „Трябва да кажа, че този парадоксален случай никога не е там, където го търсим. И обратно, никога не го намираме там, където е. " В инстанцията на смисъла липсва самоидентичност, самоподобност, самоуправление­новост и самостоятелен произход. Следователно няма смисъл да се казва за поредицата, че този екземпляр „анимира“, че единият от тях е оригиналът, а другият е производен (въпреки че те могат да бъдат такива по отношение един на друг); по отношение на значението и двете серии са строго едновременни. Можем да кажем, че значението присъства в една поредица (означаващо) като излишък, а в друга (означено) като недостатък; излишъкът от смисъл винаги се отнася до собствената му липса и обратно. Такива определения обаче са от голямо значение.­са реални, защото „това, което в един случай е­излишъкът не е нищо повече от изключително мобилно празно пространство. И това, което липсва в друг случай, е стремежът­твърд обект, вид пътник без седалка, винаги е свръхброй и винаги се движи­срамежлив “[4]. Този момент беше забелязан от М. Фуко: ". събитие е прикриване на повторение, винаги е единствена маска, която не крие нищо, симулакра без симулация, абсурдна украса, която покрива несъществуващата голота, чиста разлика. ".

Разглеждане на парадокса на Леви-Строс, което се свежда до факта, че „всичко във Вселената е означено, преди да се научим да познаваме означенотоо ", Deleuze казва, че структурата е възможна при три условия:

1) наличието на две различни разновидности, едната от които се определя като „Значение", А другият като"означаваше",

2) определяне на всяка серия с термини, които съществуват изключително чрез връзката между тях,

3) сближаването на различни разновидности към определен "дискриминатор", принадлежащ едновременно към двете серии.

Отношенията между термините съответстват на особеностите, разпределени в структурата: „сструктурата включва набор от идеални събития като собствена вътрешна история". Следователно значението не трябва да се бърка със значението. Дельоз ще преформулира парадокса Леви-Щраус: "няма структура без празно пространство, което да задейства всичко".

Литература

Соловьева Г. Съвременна западна философия, Алмати, 2003.

Бояринова С.Ю. Lecton и amor fati (за значението на терминологията на Стой във философията на Gilles Deleuze), Алмати, 2003 г.

Foucault M. Theatrum filozophicum/Deleuze J. Логиката на значението. М., 1998.