Вашият браузър не се поддържа

Наградете моята любима примерна ученическа фантастика

Звънецът на вратата ме събуди, но не бързах да го отворя, преструвайки се, че няма никой вкъщи. Bliiin! Изглежда не ми повярваха! Ще трябва да станем все едно. И така заставам близо до вратата и гледам "госта". На . и защо го направих? Можех да страдам още малко!

- Какво сте забравили тук? - след като се възстановя от шока, питам.

- Мислите ли, че се радвам, че съм тук? - нагло преминава в стаята, - Учителите се съгласиха с клановете и сега съм съквартирант от цял ​​месец, за образователни мерки, - Хвърли чантата на дивана и седна до него, Учиха погледна мен нахално.

Все още ми липсваше. Защо учителите биха направили това? Повишаване на рейтинга на училището? Можеха изобщо да ме изхвърлят. Както и да е, тук е замесена директорката. Тя е приятелка на починалите ми родители. Ако не беше тя, отдавна щях да се самоубия и т.н. В началното училище той живееше с нея и когато се премести в това, веднага си намери работа в хостел. Разбира се, Цунаде-сама беше против, но след това се съгласих, когато обясних, че все пак ще уча в нейното училище. Сега това е ... Цунаде-сама, защо.

Добре, не ме интересува, качвам се при него, - Днес няма да съм тук, надявам се да разбереш - какво какво, - усмихвам се и излизам в коридора. Ще трябва да отида в Киба - не искам да бъда с "това".

- Хей, къде отиваш? - излиза при мен и се обръща към себе си, - не те пуснах!

- Първо, аз не съм "Хей" за теб, и второ, защо, по дяволите, да те питам за разрешение? Какво по дяволите трябва да те питам за всяка стъпка? - Гледам го гневно, а той стои и гледа мълчаливо. И тогава той казва:
- Да! - Този вурдалак също се хили. Мразя го. Цунаде-сама, защо?

- Откъде взе това, а? - облегнала се на стената, питам.

- Е, първо, учителите ме молеха дълго време и когато директорката се приближи - просто не можах да откажа, - повтаряйки движението си, той започна, - Самата Цунаде ми взе думата, че сега няма да ходите по клубове, през нощта битки и т.н. За да те науча на разума да разсъждаваш и да започнеш да учиш усърдно. И сега съм тук и вие също няма да отидете никъде. Надявам се сега всичко да е ясно? - този нагъл с арогантните си лукави очи ме зяпаше и оголи зъби в усмивка. Не се притеснявай, ще видим кой ще спечели, Снежна кралице.