Личен сайт - Въпрос 25

1. Модални съждения. Понятие и видове модалности.

Модалните съждения не просто утвърждават или отричат някои връзки, но оценяват тези връзки от някаква гледна точка. Модални съждения се наричат прости съждения, които изразяват естеството на връзката между субекта и предиката/прости съждения, използващи модални оператори: „доказуем“, „опровержим“, „забранен“ и т.н.

Модалността е допълнителна информация, изрично или имплицитно изразена в преценка за логическия или действителния статус на съдебното решение, за неговите регулаторни, оценъчни, времеви и други характеристики.

В логиката се различават три вида модалност: алетична, деонтична, епистемична.

Алетична модалност - изразява се в преценка по отношение на „необходимо“, „случайно“ или „възможно“, „невъзможно“ - информация за логическата или фактическа обусловеност на съжденията.
Решенията, изразяващи вероятността от направеното изявление, се наричат вероятни.
Деонтичната модалност е молба, съвет, заповед или предписание, изразена в решение, подтикващо някого да извърши определени действия.
Епистемичната модалност е информация за надеждно знание, изразено в съждение, изразено в съждение, степента на неговата валидност.
Тази модалност определя на каква основа е направена тази преценка - на вяра или на знание:
1) вярата е приемането както на истински, така и на неверни мнения на другите;
2) знанието е приемането както на истинско, така и на невярно съждение в резултат на обосноваването му с други съдебни решения, от което това решение следва като последица.

2. Изисквания за аргументация, типични логически грешки.

Под логическа грешка те обикновено означават неволно нарушение на логическите правила в процеса на разсъждение поради логическа небрежност или невежество.

1. Правила и грешки във връзка с тезата.

1) Дефиниция на тезата. Правилото за сигурност означава, че тезата трябва да бъде формулирана ясно и ясно.

2) Неизменността на тезата. Правилото за неизменност на тезата забранява промяна или отклонение от първоначално формулираната позиция в процеса на това разсъждение.

Изискването за логическа точност, категоричност и неизменност на дипломната работа е съвсем просто и като правило се изпълнява с наличието на елементарни умения на логическата култура. На практика обаче има отклонения от тези правила.

Първата е загубата на тезата. Вторият от тях е заместването на тезата, което може да бъде пълно или частично.

2. Правила и грешки във връзка с аргументи.

Логическата последователност и доказателствената стойност на разсъжденията до голяма степен зависят от качеството на оригиналния фактически и теоретичен материал - убедителната сила на аргументите. Процесът на аргументация винаги включва предварителен анализ на наличния фактически материал, статистически обобщения, разкази на очевидци, научни данни и т.н. Слабите и съмнителни аргументи се отхвърлят, най-тежките се синтезират в последователна и последователна система от аргументи.

В този случай се извършва предварителна работа, като се отчита специална стратегия и тактика на аргументация. Решението на стратегическата задача за аргументация се определя от изпълнението на следните изисквания или правила по отношение на аргументите: надеждност на аргументите; обосновка, независима от тезата; последователност; адекватност. Нека разгледаме по-отблизо тези правила и техните възможни нарушения.

1) Изискването за надеждност, т.е. истинността и доказателството на аргументите се определя от факта, че те действат като логични основания, разчитайки на които се извежда тезата. Нарушаването на посоченото логическо правило води до две грешки. Един от тях - погрешният фалшив аргумент като верен - се нарича „основна заблуда“. Друга грешка е „предвиждането на основата“. Състои се в това, че като аргументи се използват недоказани произволно заети позиции: те се отнасят до слухове, до актуални мнения или предположения, направени от някого.

2) Автономно обосноваване на аргументите означава: тъй като аргументите трябва да са верни, преди обосноваването на тезата трябва да се проверят самите аргументи. В същото време се търсят основания за аргументи, без позоваване на тезата. В противен случай може да се окаже, че недоказаните аргументи са обосновани с недоказана теза. Тази грешка се нарича "кръг в демонстрация"

3) Изискването за последователност на аргументите следва от логическата идея, според която всичко формално следва от противоречие - както тезата на поддръжника, така и антитезата на опонента. По отношение на съдържанието, нито едно предложение не следва непременно от противоречиви основания.

4) Изискването за достатъчност на аргументите е свързано с логическа мярка - в своята съвкупност аргументите трябва да бъдат такива, че според правилата на логиката, доказваната теза задължително да следва от тях. Действайки по този начин, е лесно да се извърши логическата грешка на „прекомерното доказателство“, когато те сами, без да знаят, вземат явно противоречиви аргументи.

3. Правила за демонстрация и грешки.

Логическата връзка на аргументите с тезата е под формата на изводи като дедукция, индукция и аналогия. Логическата коректност на демонстрацията зависи от спазването на правилата на съответните изводи.

1) Дедуктивният метод на аргументация включва спазването на редица методологични и логически изисквания.

(1) Прецизно определение или описание в по-голяма предпоставка, служещо като аргумент на първоначалната теоретична или емпирична позиция. (2) Точно и надеждно описание на конкретно събитие, което е дадено в по-малката предпоставка. (3) Дедуктивното разсъждение води до надеждна обосновка на тезата, като същевременно се спазват структурните правила на тази форма на извод, свързани с термини, количество, качество и логически връзки между предположенията за извод.

2) Индуктивният метод на аргументация се използва по правило в случаите, когато доказателствата се използват като аргументи. Доказателствената стойност на индуктивното оправдание зависи от стабилната повторяемост на свойствата в еднородните явления.

3) Аргументация под формата на аналогия се използва в случай на асимилация на единични събития и явления. Когато се позовава на аналогия, трябва да се спазват следните правила за този вид изводи. Първо, аналогията е последователна само когато две явления са сходни, не по никакви, а само по съществени характеристики.

На второ място, когато сравняваме две явления или събития, трябва да се вземат предвид разликите между тях. Ако две явления се различават значително помежду си, тогава, въпреки наличието на подобни признаци, те не могат да бъдат сравнени. Аналогията в този случай ще бъде несъстоятелна. Грешките в демонстрацията са свързани с липсата на логическа връзка между аргументите и тезата. По принцип липсата на логическа връзка между аргументите и тезата се нарича грешка „въображаемо следване“. Като цяло несъответствието между аргументите и тезата в случай на въображаемо следване се проявява във факта, че логически слабите аргументи (тесни, условни, относителни или проблемни) се опитват да оправдаят логически по-силна теза (широка, безусловна, нерелативна или надежден).

Какво е общото и различното между понятията "организация" и "система"?

"Организация" можено се разглежда като вид подредено състояние на елена цялото, което е много близо до дефиницията на понятието „система“. Нека се опитаме да разберем колко близо е товадали е от съществено значение и дали една концепция е погълната от другахим, както и колко легитимно е отделното им използванеобаждане. Именно от тази гледна точка ще се опитаме да анализираме дефинициите на понятието "система", съществуващи в научната литература.

Разглеждането на дадена организация като система е много продуктивно, тъй като ви позволява да систематизирате и класифицирате организациите според редица общи характеристики. Така че, доста обобщена класификация на системите, базирана на йерархията на нивата на сложност. Тази класификация, разработена от K. Boulding, moможе да се приложи изцяло към съществуващия наборразнообразието на организациите в природата и в обществото. Следователно тя е дадена от нас изцяло, но леко модифицирана.номинална форма (Фигура 2.1).

Първо ниво - ниво статична организацияния, отразяващ статичната връзка между елементите на цялото. Може да се нарече ниво „Основновани ". Пример е структурата на Вселената. скелет на човек, животно, систематизиране на знанията във всекиборба с науката.

Третият е нивото информационна организация, така наречен. кибернетична система, което може да се нарече и ниво"Термостат". Пример за кибернетехническият механизъм на физиологията е моделът хомеостаза; в технологиите - гъвкави производствени системиние, много роботизирани устройства, автоматизирани системи за управление. Такъв органЗационалните форми също съществуват във всички емпиричнисветът на биолог и социолог.

Четвъртото ниво е самосъхраняващ се органзация - отворена система. Това ниво, където живеетеколко може да се различава от неодушевеното, условно наречено ниво клетки.

Пето ниво - генетично социални организациинизации. Те са олицетворени растение и доминират в емпиричния свят на ботаниката.

Шесто ниво организации от типа йерархии «На живоvotnyh ", характеризиращо се с наличие на мобилност, целенасочено поведение и осъзнатост. Тук вече са разработени специализирани приемници на информация, нервната система, появява се мозък, което води до образното възприемане на заобикалящата реалност. Поведението на такива организации става по-малко предсказуемопристрастен.

Седмо ниво - нивото на отделен човекдуховен организъм - разглежда човек като специаленкупува форма на организация и се нарича"човек". В допълнение към тези характеристики, които характеризират "животни", каквоЧовекът се отличава със самосъзнание. Това качество е тясно свързанос присъствието на езика като средство за комуникация и с използването начрез символи. Това е способността да се говори - способността да се създава, възприема и интерпретира сложенсимволи - най-ясно отличава човек от неговите „по-ниски“ братя.

И накрая, девето ниво - трансцендентални системи, тези. съществуващи организации във Вселенатате съществуват под формата на различни структури и взаимовръзки, но все още не са познати в този конкретен момент и е малко вероятно да бъдат познати в бъдеще.

Горната класификация характеризира единството на организационните принципи в природата и обществото, както и разнообразието на самите организации от най-многопросто до самия комплекс форми, отразяващи богат опит върхунатрупани от природата - неизчерпаем източник, питеория за избледняване на идеи.

В допълнение към разглежданата класификация има и други. И така, според степента на възприемане на влиянието върху организациятамогат да се разпределят външни силиотворен и затворен системи по начин на образование - естественъъъ и изкуствени, предсказуемост на поведението - детерминиран истохастичен и т.н.

Разделянето на организациите на естествени и изкуствениnye се определя от метода на тяхното формиране: организациите, възникнали в резултат на протичането на естествените процеси, без целенасоченото участие на хората, са естествени, създадените от човека изкуствени. И накрая, детерминистичните организации се считат за такива, чието поведение е доста предсказуемо, докато за стохастичните организации е вероятнонепоколебим характер.

И така, разгледахме тези общи признаци, които декора идентични понятия "система" и "организационнация ". Но, както вече отбелязахме неведнъж, организацияция "е малко по-широко от понятието„ система ", от представлява не само състояние на ред, но игребане. Именно тази двойственост на естеството на понятието „организация“ го прави много по-широко и съдържаниетонейната системна интерпретация. Без съмнение може да се твърди, че всяка система е обект на промяна и процесите на промяна са бързи или бавни, дискретни или непрекъснати, но те се случват, организирайки или дезорганизирайки определени интегрални формации, които ние наричаме системи. На тази основа старите системи се сриват и възникват нови системи, отразяващи резултатите от организационните трансформации, същността на понятието „организация“ като организацияразрушителни и дезорганизиращи дейности на природата и човекавек. Благодарение на А.А. Богданов, изследването на универсалнотозакономерности на организиращите процеси и превърна теорията на организацията в отделна, независимаспецифична област на научното познание.

Процесите на формиране на системи са изпълнението на организационни механизми: свързването и разделянето на различни елементи, навлизането на елементи от една система в друга, разпадането на интегрални формации, подборът и подборът на елементи, осигуряватпрогресивното развитие на организационните форми. Независимо дали говорим за създаването или ликвидацията на системи от всякакво ниво и от всякакво естество, тяхното унищожаване или включване в нов, по-голям ред, или за отделянето им - всички тези процеси, които надхвърлят теорията на системите, в най-обобщената и абстрактна форма на описаниебез А.А. Богданов в предложените от него термини „конюгация“, „ингресия“, „дегресиране“, „дегресия“, „ересия“ и други. Всяка система може да се разглежда като резултат от организационни трансформации, променямедно състояние на равновесие на системата към друго. Това е основно същността на организацията като процес на нов професионалистнеговото прогресивно развитие и разпадане на холистични образиНий.