Лесно ли е да се счупи предното стъкло на боеца?

В застояли времена беше модерно да се разпределят изведените от експлоатация военни и граждански самолети в градовете отляво и отдясно. Спомням си, че седяхме в клас, когато изведнъж някой дотича и каза на класа, че превозва "TU" или "IL" по главната улица.

Вече никой не обърна внимание на учителя, целият клас моментално се втурна да гледа това чудо ... Никой тогава нямаше нищо за прекъснатите уроци! Директорът беше с разбиране: не всеки ден в провинциален град можете да видите ТАКИВА.

Самолетът беше голям, дълъг и без крила (по време на транспортирането). Той беше инсталиран почти в центъра на града, крилата бяха завинтени. Отначало се говореше, че вътре ще бъде оборудвана кинозала, след това ще бъде изложбена зала за детско творчество. Тогава пожарникарите обхванаха цялата тема. Хората отнеха столовете, инструментите и след това целия самолет ...

Веднъж, едно лято, през 1980-82 г., градските власти хвърлиха изведен от експлоатация и обезоръжен красив боец ​​в детски парк на брега на реката. Беше планирано да се направи паметник от него, или атракция, или просто да се постави за интериора. Той стоеше там месец или месец и половина, докато на всички стана ясно: това беше краят на инициативата на местните власти.

Местното дете трябваше да поеме тази инициатива в свои ръце. И кой, освен това хлапе, не знае точно защо боецът е във фермата? Главините на колелата например бяха направени от магнезий, изключително стратегически метал за тийнейджърите по това време. Малки парчета се отчупиха от главините и бяха отнесени в навесите за по-нататъшна обработка ...

Освободен след училище, дойдох при боеца. За моя изненада остана „съвсем малко“ доброта: трябваше да се задоволя с няколко парчета магнезий и приличен военен часовник от таблото, като по чудо се отвинти от никого. Това беше по време на процедурата за премахване на тази милитаристка измислица и аз насочих вниманието към предното стъкло на боеца.

Струваше ми се някак недостатъчно силна за военни скорости и товари. В този момент бях сериозно загрижен за безопасността на съветските пилоти по време на военните действия. И така, бързо завъртял часовника и събрал останалите трофеи, той почти изтичал вкъщи до своя навес, където след като се разтоварил, се въоръжил с чук и отишъл на съвсем реалните тестове на вътрешната бойна машина за годност за провеждане на критични бойни операции.

Десет-петнадесет минути по-късно вече седях на носа на бойния самолет пред предното стъкло и внимателно пробвах: къде би било по-добре и с каква сила да ударя. Беше решено да се започне от самия център. След първия удар стъклото се престори, че нищо не се е случило. След това последваха още няколко удара, по-силни от първия.

Отначало се появиха няколко драскотини, смътно подобни на пукнатини и едва след пет минути интензивна работа по „проекта“ разбрах, че съм успял: стъклото не може да издържи и чукът се забива в проходния отвор.

Нямаше смисъл да се довършва по-нататък и така всичко беше ясно: предното стъкло на боеца можеше да издържи директен удар от куршум в битка. Но не дай Боже да срещне по пътя си любопитен съветски ученик с опасно оръжие като „чук“ ...