Непознат свят

Епосът избира от историята онези реално важни факти, които съответстват на сюжетната епична схема. Много епични герои, например, Альоша Попович и Добриня Никитич, се споменават не само в народните приказки и руския фолклор, но и в древните исторически анали от реалния живот, дошли до нас. За Илия Муромец обаче не са оцелели исторически документални доказателства. Как да възприемем народния герой като приказна измислица, композитен портрет на герои или като реална историческа фигура?

От детството всеки знае от епоси и руски народни приказки, че Иля Муромец е легендарният герой на Киевска Рус, но в началото той е седял на печката повече от 30 години. Веднъж минувачите дошли в дома му и поискали да пият вода. Случило се чудо на изцелението, той изведнъж станал и им предложил да пият. Оттогава с една ръка този епичен герой може да вдига огромни трупи, които дори 20 коня не могат да преместят. Участвал е във военни битки и благодарение на силата и смелостта си винаги е побеждавал врагове.

В свещената Киево-Печерска лавра се пазят мощите на светеца, когото монасите обявиха за Илия Муромски. Древната крипта в подземните катакомби на Лаврата с останките на мумифицирания Свети Илия е на поне 400 години. За първи път има писмени препратки към неговите мощи през 1594 г. в пътните бележки на австрийския дипломат Ерих Ласо, който по време на пътуването си посети Киевската Софийска катедрала и видя с очите си местна забележителност - гробницата на световноизвестния велик Руски воин, монахът Иля Муромец.

Легендата разказва, че юнакът станал тих монах на Киево-Печерската лавра, където почивал в Бозе. Тялото му беше поставено в саркофаг в подземния край на Киев-Печерск близо до пещерите Антоний. И все пак няма доказателства, че именно този старейшина е бил смел руски герой приживе, възпяван в руските народни епоси.

Единственото потвърждение може да бъде гигантският размер на мумията на починалия. В древни времена средната височина в Русия през XII век е била около 160 сантиметра, а дължината на реликвите на гиганта достига 177 сантиметра и по това време, по време на живота му, се е смятало за наистина гигантска, надвишаваща височината на древната Руски с почти две глави. Монахът беше с много широки кости, както се казва, наклонени проходи в раменете. Той имаше големи, героични китки, два пъти по-големи от тези на обикновен руски народ.

През май 1963 г. мощите на монаха Иля са научно изследвани, извършени са задълбочени анализи и са извършени редица изследвания. Експертната комисия стигна до зашеметяващото заключение, че останките принадлежат на представител на монголоидната раса. В доклада учените посочиха следите от цяла рана на човек в областта на сърцето и лявата ръка, чиято възраст и характер не съответстват на времето на военните подвизи на Иля, което означава, че монасите на Лаврата само имитира останките на уж руския епичен герой.

През 1990 г. беше извършен повторен преглед, за да се изяснят всички разкрити по-рано обстоятелства. Заключението на следващата научна комисия потвърди, че монашеските реликви наистина са останки на човек с голяма героична физика. Членовете на комисията не потвърдиха принадлежността на разследваните реликви на човека към монголоидната раса, а напротив, приписаха го на европейската раса. Въз основа на много широк набор от исторически данни, експертите приблизително са установили, че възрастта на погребението датира от края на 11 или дори началото на 13 век. Според оцелелите манастирски записи Иля Муромски, посочен в тях, е живял 200 години след княз Владимир и в епосите героят му е служил.

Киевските учени са установили възрастта на героя от 40 до 45 години. Разглеждайки останките, те открили дефекти в гръбначния стълб, причинени от полиомиелит в ранна възраст, сякаш наистина, според древните легенди, героят е седял на печката заради болестта, която го е оковала повече от 30 години. Освен това върху костите са останали множество следи от бойни рани от копие, сабя, меч, ключицата е зараснала след фрактура, свидетелство за счупени някога ребра. Според комисията починалият човек е имал много развити мускули и е имал необичайно удебелен череп.

Установено е, че причината за смъртта на сравнително млад монах е широка, дълбока прободна рана директно в сърцето през лявата ръка. Комисията получи впечатлението, че монахът се прикрива от фаталния удар с лявата си ръка. Информацията, получена в резултат на изследването, частично съвпада, но също така в много отношения противоречи на епичната епопея за живота на Иля Муромец, който в края на живота си се появява в епосите като мъдър старец с гъста сива брада.

Хроничните източници казват, че през 1203 г. войските на Полови проникват в Киев под контрола на овручевския княз Рюрик Ростиславович. Половците ограбиха всичко, изгориха и убиха всички по пътя им. Всички служители на Печерския манастир се вдигнаха да се бият с враговете, монахът Иля Муромец беше сред тях. Битката беше последната му. Той наистина умря от удар с копие право в сърцето на героя.

През 1718 г. силен пожар изгаря ръкописната хроника на Киево-Печерската лавра. Едно свидетелство за силен воин от град Муром се намира в чудотворно запазените описания на монаха Атанасий от Калофойски. Монахът пише за Иля Печерски като гигант и славен герой, наричайки го добър човек. В Русия преди девет века величествените силни воини, вълчи нокти, са били наричани „хоробрас“ или „смел“. Името Богатир идва от древната тюркска дума „bagatur“ (получер) и е влязло в руския език много по-късно, като постепенно се преплита с епични истории.

Към днешна дата никой от изследователите не може с пълна сигурност да посочи точно местоположението на останките на епичния герой Иля Муромец. Съвременните историци досега, дори недвусмислено отговарят дали героят действително е съществувал, не могат. Но човек не може да се отнася към фолклорния епос повърхностно, защото в руските епоси се крие дълбок смисъл и се преплитат реални исторически епохални събития. Благодарение на древните епоси сухите исторически факти са изпълнени със специален руски народен привкус.