Лечение на зависимост

Лечението на наркоманиите започва с облекчаване на остри нарушения на абстиненцията. Чуждестранният и вътрешният подход към този въпрос са коренно различни.

В чужбина дългодействащите опиатни агонисти като метадон или лево-алфа-ацетилметадол (LAAM), получени през 1993 г. в Отдела за разработване на лекарства на NIDA (LAAM), се предписват като заместителна терапия за дълго време като алтернатива на метадона. Последният има дори по-дълготраен ефект в сравнение с метадона и се предполага, че има по-слабо изразени еуфоризиращи свойства. По този начин се практикува постепенно, литично, отнемане на наркотици.

Клонидин, a-t-адренергичен рецепторен агонист или селективни антагонисти на агонисти на опиати (бупренорфин), самостоятелно или в комбинация с антагонист на опиатни рецептори (налоксон), продължава да се използва. Извършва се незабавно, критично отнемане на лекарството (с изключение на барбитуратите). Синдромът на острото отнемане на опиум се облекчава основно симптоматично.

Клонидин (клонидин, гемитон, катапресан) е агонист на a-адренергичните рецептори на централната нервна система, широко известен и използван навсякъде. Той успешно потиска соматовегетативните разстройства при синдром на отнемане на опиум, практически без да засяга психопатологични разстройства, нарушения на съня. Отрицателен страничен ефект в този случай е неговият ефект върху хемодинамиката. Обикновено клонидин се използва в комбинация с аналгетици, хипнотици, анксиолитици, аналептици, тиаприд, който има положителен ефект върху психопатологичните разстройства в рамките на абстиненцията и има аналгетичен ефект и други нетипични антипсихотици.

За да се разработят нови патогенетични методи за лечение на синдром на отнемане на опиум, са проучени лекарства от групата на невропептидите, по-специално лекарството холецистокинин, което нормализира неврохимичните процеси в мозъка, характерни за симптомите на отнемане. Холецистокининът (панкреозимин) значително намалява тежестта и съкращава продължителността на симптомите на отнемане. Болковият синдром, вегетативните разстройства и соматичните разстройства се спират най-бързо и ефективно, малко по-късно - астенични и неврологични разстройства. Tacus (церулетид), декапептид и deltoran, пептид, който индуцира делта сън, действат по подобен начин. В допълнение, те постепенно нормализират нивото на допамин и активността на ензимите в биосинтеза на катехоламини и тези промени корелират с клиничната картина. Тези лекарства се предписват в напредналите стадии на синдрома на отнемане на опиум, интравенозно бавно, продължителността на лечението е средно около 4 дни, броят на страничните ефекти е незначителен, лесно се елиминират, комбинация от тези лекарства с коректори на поведение и хипнотици е възможно. Не са наблюдавани усложнения.

Наскоро се появиха експериментални проучвания, разглеждащи ефекта на тетрацикличния антидепресант миансерин върху отнемането на морфин при животни. Доказано е, че миансеринът подобрява метаболизма и освобождаването на норепинефрин, а също така може да бъде антагонист на серотониновите 5-НТ рецептори в периферните тъкани и централната нервна система. Оказа се, че предварителното приложение на миансерин значително отслабва симптомите на отнемане, причинени от налоксон. Клинично изпитване на миансерин при синдром на отнемане на опиати потвърждава неговата ефективност и сравнителна безопасност.

Установено е, че инхибиторът на протеолитичните ензими апротинин значително намалява алгичните, сенестопатичните и вегетативните нарушения в рамките на синдрома на острото отнемане на опиума.

Колкото по-изразени са алгичните и вегетативните разстройства, толкова по-бързо настъпва подобряването на състоянието. Aprotinin се прилага чрез интравенозна капкова инфузия в дози 10 000 - 30 000 единици. веднъж или 2-3 дни подред, в зависимост от постигнатия ефект. Липсата на противопоказания и усложнения отваря широки перспективи за употребата на лекарството в клиниката.