Концепцията за международното разделение на труда

Международното разделение на труда е обективна основа за международния обмен на стоки, услуги и знания, развитието на индустриалното, научно-техническо, търговско и друго сътрудничество между страните по света, независимо от нивото на тяхното икономическо развитие и естеството на социалната система.

Международното разделение на труда може да се определи като важен етап от развитието на социалното териториално разделение на труда между страните, което се основава на икономически изгодната специализация на производството на отделните държави в определени видове продукти и води до взаимен обмен на производствени резултати между тях в определени количествени и качествени съотношения.

ЯМР играе все по-голяма роля в осъществяването на разширени възпроизводствени процеси в страните по света, осигурява взаимосвързаността на тези процеси, формира съответните международни пропорции в секторния и териториално-държавния аспект. Подобно на разделението на труда като цяло, ЯМР не съществува без обмен, който заема специално място в интернационализацията на общественото производство.

ЯМР е преминал през труден и труден път в своето развитие, преди да придобие съвременни характеристики. Глобалното разделение на труда е резултат от вековното развитие на производителните сили, задълбочаването на националното и международното разделение на труда, постепенното включване на новите национални индустрии в променящата се система на световните икономически връзки.

Процесът на формиране на международното разделение на труда започва да се развива особено интензивно след завършването на прехода на водещите държави към машинно производство, тоест от около средата на 19 век.

Към края на XIX-началото на XX век. с развитието на масовото производство процесът на формиране на международното разделение на труда основно е приключил. Наред с чисто търговските световни икономически връзки, международните производствени отношения се развиват все повече и повече, международната миграция на капитали придобива безпрецедентни размери.

Процесът на развитие на международното разделение на труда имаше определени типични черти и досега ЯМР има свои особености, състоящи се главно в това, че в световната икономика пропастта между двете групи държави - индустриализирани и развиващи се - продължава и дори се задълбочава. Понастоящем първите представляват по-малко от 25% от населението и в същото време около 80% от общия национален продукт и над 80% от индустриалното производство в развиващите се страни. Съответно страните от развиващия се свят представляват 75% от населението, но само малко повече от 20% от общия национален продукт. Техният дял в производството на промишлени стоки е само 15-17%. Развиващите се страни продължават да действат в световната икономика главно като доставчици на суровини за индустриалните държави и вносители на готова продукция.

Причините за тази ситуация се крият в дългосрочната работа на системата на международните икономически отношения, при която по-развитите страни използват аграрната и суровинната специализация на по-слабо развитите страни, за да ги експлоатират. Колониалната система доведе до консолидиране на неравностойното положение на изостаналите в системата за ЯМР, тъй като властите се стремяха да дадат на своите колонии ролята на доставчици на суровини и някои видове храни. Тогава международните монополи действаха в същата посока.

Осъзнаването на предимствата на ЯМР в хода на международния обмен на стоки и услуги осигурява на всяка държава при благоприятни условия получаване на разликата между международните и националните стойности на изнасяните стоки и услуги, както и спестяване на вътрешни разходи чрез изоставяне на националното производство на стоки и услуги поради по-евтин внос.

Сред често срещаните човешки стимули за участие в ЯМР, за да се използват неговите възможности, е необходимостта от решаване на глобалните проблеми, пред които е изправено човечеството чрез съвместните усилия на всички страни по света. Диапазонът от такива проблеми е много широк: от опазването на околната среда и решаването на хранителния проблем в планетарен мащаб до изследването на космоса.

При цялата сложност и противоречия, съвременният свят в икономическо отношение е определена целесъобразна система, обединена от международно социализирано производство при достигане на относително високо ниво на развитие. ЯМР е „интеграторът“, който формира световната икономическа система - световната икономика от отделни елементи. Като функция от развитието на производителните сили и производствените отношения, ЯМР създаде обективни условия за нарастващата взаимовръзка и взаимозависимост на репродуктивните процеси във всички страни, разшири границите на интернационализация до глобални.

В момента вътрешноиндустриалният обмен на производствени продукти нараства с по-бързи темпове между индустриализираните и развиващите се страни, в които играят „новоиндустриализирани страни“ (Сингапур, Тайван, Южна Корея, Бразилия, Мексико, Аржентина, Индия и др.) най-активната роля сред развиващите се страни ... Нараства стратификация и диференциация между развиващите се страни по отношение на нивото на икономическо развитие и естеството на участие в ЯМР.

Доминиращата посока беше заета от вътрешноотрасловото разделение на труда въз основа на предмет, детайл и технологична специализация на производството. Именно тази посока на ЯМР доведе до изпреварващите темпове на растеж на световната търговия с производствени продукти.

Постоянно нараства ролята на транснационалните корпорации в световното производство, в международното разделение на труда и международния икономически обмен. Понастоящем ТНК са основната сила на производството и международното разделение на труда, доминиращият фактор на международната специализация и сътрудничество, който определя структурата и географската посока на международната търговия. ТНК контролират над 40% от световното промишлено производство и приблизително същия дял в международната търговия. Обективно разширяването на производствената база на ТНК допринася за растежа на световната икономика и международния икономически обмен, разпространението на постиженията на науката и технологиите между държавите и намаляването на междудържавните различия в нивото на организация и ефективност на производството.

В много части на света интеграционните тенденции се увеличават в рамките на общия процес на интернационализация на икономическата дейност. В технически и икономически план процесите на интеграция, развитието на специализацията и сътрудничеството в света имат сходни характеристики, поради универсалността на продължаващата научно-техническа революция, нейното глобално значение.

ЯМР е податлив на периодични ефекти от структурни и циклични кризи, нарастващи дисбаланси в международната търговия и от своя страна причинява тяхното обостряне. По този начин енергийната и суровинна криза от 70-те години и свързаната с това рязка промяна в нивото и основните пропорции на световните цени значително повишиха икономическата и политическата роля на международната търговия с горива и суровини, принудиха преминаването към енергоспестяващ тип на производството, въведе значителни промени в структурата и географското разпределение на световната търговия, в характера на специализацията за износ на много страни.

Влошаването на противоречията в световната икономика и кардиналните промени в структурата на световната търговия доведоха до нарастване на държавно-монополните тенденции в тяхното международно значение. Съществува тенденция към обединяване на усилията на водещите държави за колективно регулиране на световните икономически процеси, за смекчаване на негативните последици от икономическите и валутни шокове. Следователно, редовни срещи на най-високо ниво на лидери на водещи държави, съживяване и засилване на ролята на такива международни организации като ОИСР, ГАТТ, МВФ, МБВР и др.

Нарастващата обективна необходимост от радикално преструктуриране на системата на международните икономически отношения показва, че сегашният ЯМР и световните икономически връзки, базирани на него, са влезли в явен сблъсък както с икономическите, така и с политическите интереси на определени групи държави, предимно развиващи се. Приетите от ООН документи признават, че международното разделение на труда и международните икономически отношения вече не могат да се развиват спонтанно, само под влияние на законите на конкуренцията. Пазарният механизъм не може автоматично да гарантира рационалното развитие и използване на ресурсите в мащаба на световната икономика. Световните икономически връзки изискват междудържавно развитие и управление, за да се разпределят по-справедливо ползите от световното разделение на труда и научно-техническия прогрес между всички нации.

Международното разделение на труда (ЯМР) е определението на­страни на производство на определени видове стоки, работи, услуги.

Предпоставките за ЯМР са:

• обмен на стоки и услуги между държави;

• движение на капитали между държави;

• трудова миграция;

Исторически и логично има три вида ЯМР.

един. Общ ЯМР - разделение на труда между големи сфери на математиката­реално и нематериално производство (промишленост, транспорт, съобщения и др.). Общият ЯМР е свързан с разделянето на страните на индустриални, суровини, селскостопански.

2. Частен ЯМР - разделение на труда в големи сфери по индустрия­лам и подсектори, например, тежка и лека промишленост, животновъдство и земеделие и др. Това е свързано с предмет­социализация.

3. Единична ЯМР - разделение на труда в рамките на едно предприятие, докато предприятието се тълкува широко като цикъл на създаване на завършен продукт. Например, специализация в производството на отделни възли, части, компоненти.

Единична и частна ЯМР се извършват до голяма степен в рамките на единични корпорации (мултинационални корпорации), които­ръжта работи едновременно в различни страни.

Международното разделение на труда се проявява в две форми: между­международна специализация на производството и международно сътрудничество­обикаляне.