Понятието и същността на художественото проектиране на музейни експозиции Текстът на научната статия по специалността "Култура. Културология"

Статията разглежда проблемите на художествената експозиция. Разкриват се концепцията и същността на художественото оформление на музейната експозиция и ролята на художника на изложбата в този процес.

Понятие и същност на художественото проектиране на музейни експозиции

Статията съдържа въпросите на художествената експозиция. В статията беше показана концепцията и същността на художественото проектиране на музейни експозиции и частта от арт дизайнера в този процес.

Текст на научната работа по темата "Понятието и същността на художественото проектиране на музейни експозиции"

КОНЦЕПЦИЯ И СЪЩНОСТ НА ХУДОЖНИЯ ДИЗАЙН НА МУЗЕЙНИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ

Експозиционните дейности на музеите позволяват да се превърне всеки предмет в обект на музейна експозиция с цел максимално запазване, разкриване на неговата историческа, културна, научна, естетическа, образователна и образователна стойност, активно включване в съвременната култура.

Именно в музеите е натрупан значителен опит за излагане, който се реализира както чрез постоянни музейни експозиции, така и чрез различни експозиционни експозиции, които съпътстват дейността на всеки музей1. Музейните експозиции са неразделна характеристика на всяка историческа и културна институция, която твърди, че е музей, способен и готов да заинтересува зрителя с разнообразни експонати.

Анализът на музейната дейност доведе до извода, че изложбите са много подвижен елемент на музея. Дори и така наречените постоянни изложби, според Е. Свецимски, средно на всеки 30 години остаряват и се подлагат на модернизация2. По този начин всеки музей в хода на своята дейност редовно се сблъсква с необходимостта от възстановяване, коригиране или пълно заместване на определени експозиции.

Думата „експозиция“ идва от латинското „експозиту“ - да излага и означава в широк смисъл всякакъв набор от предмети, специално изложени за разглеждане. Най-ранната дефиниция на музейна експозиция е част от изложената музейна колекция. Съвременната музеология разбира музейната експозиция като интегрална предметно-пространствена система, в която музейните предмети и други експозиционни материали са обединени от концептуална концепция. Тази концептуална идея или идея позволява на зрителя да види в експозицията, освен самите музейни предмети, характеристиките на използването на всеки експонат, да си представи възможни събития, свързани с този предмет и т.н. Музейната експозиция в този смисъл е основната форма на музейна комуникация, чиито цели се постигат чрез демонстрация на музейни предмети, организирани, обяснени и поставени в съответствие с разработените от музея

1 Виж: E. Svecimskiy. Модернизация на музейните експозиции: насоки/Comp. и на. М. Б. Гнедовски. М., 1989.

научна концепция и съвременни принципи на архитектурата-

Според вижданията на един от водещите съвременни теоретици в областта на музейния дизайн Т. П. Поляков, музейната експозиция е основната форма на духовно съхранение (или определящата форма на съществуването на музея) и предполага пространствена интерпретация на колекциите за конкретна цел: научна, образователна, художествена4.

3 Виж: Основи на екскурзионната и изложбена дейност: Програмата на учебната дисциплина и методически указания за осъществяване на контролна и курсова работа за студенти от специалността „Социално и културно обслужване и туризъм“/Съст. L. V. Ott. Рибинск, 2006.

4 Поляков Т. Как се прави музей? (за методите за проектиране на музейна експозиция). М., 1996. S. 10-15.

5 Виж: Ю. В. Ерешко. Оръжията като обект на експозиция в музея. Автореферат. дис. Кандидат културология. СПб., 2008.

7 Ревякин В. И., Оленев А. А. Препоръки за проектиране на музеи. М., 1988.

8 Майстровская М. Т. Музейна експозиция: тенденции в развитието // Музейна експозиция. Теория и практика. Сборник от научни трудове. М., 1997 S. 7-22.

В момента има три основни метода за проектиране на музейни експозиции: колекция (т.е. систематизиране на музейни предмети на конкретна основа); илюстративни (т.е. илюстрация на феномени на обществения живот чрез музейни предмети) и подобни на музеи (т.е. представяне на цялата експозиция като произведения на музейното изкуство) 9.

Терминът „художествен дизайн на музейна експозиция“ се използва все по-често в музейната методология през последните години. Появата на нова терминология не е почит към модата или инцидент. Той отразява качествена промяна в теорията на музейната експозиция и в организацията на работата по нейното създаване.

Практиката убеждава, че именно художественият дизайн на музейна изложба не само повишава естетическото ниво на показване на визуален материал, но и помага да се издигне на ново ниво при създаването на изложба като пълноценно художествено явление10.

В музейния дизайн има едно правило: експозицията не е измислена, а се отглежда въз основа на специфичните особености на дадено място (област, град, къща), подлежащо на музеефикация.

Преди това художникът е бил просто дизайнер на музейни витрини (подреждане на експонати; тяхното представяне - фон, цветова схема; схеми, диаграми, етикетиране).

Художник в съвременен музей решава набор от проблеми: интериорът на музея, използването на произведения на изобразителното изкуство, художественото решение на експозицията, използването на технически средства, експозиционното оборудване и техния дизайн, маршрути за разглеждане на експозицията, определяне на изгодни точки за наблюдение, грижа за премахване на умората на посетителите, създаване на тяхното настроение, изграждане на принципите на работата на водача в изложбата, решаване на синтетични проблеми при създаване на „музейни сесии“.

При създаването на „нов музей“ от първите стъпки се изисква тройно обединение: архитект - художник - музей.

Художникът се стреми да създава експозиции, музейните работници - да демонстрира фондовете на музея. Упреквайки "новия музей" за естетика, музейните служители предлагат по-често не емоционално, а логично представяне на материала.

Ако се опитате да съберете, кондензирате значението на художествения дизайн, то може да бъде изразено по следния начин: проблемът с художествения дизайн на музейна експозиция се разкрива извън света на технологиите, той възниква и се задълбочава, прераства в спешна нужда от системата на общата култура на страната и нейното време се оформя в системата на художествената култура, характерна за това време. Този въпрос е решен в артистични и дизайнерски дейности.

Разчитането на художествената култура в нейната цялостна цялост гарантира дизайн от индивидуализъм и произвол.

9 Поляков Т. В. История и митология в музейната експозиция (на примера на сценарийна концепция на експозицията на Калининградския регионален исторически и художествен музей) // Музейна експозиция. Теория и практика. Сборник от научни трудове. М., 1997. С. 131-142.

10 Виж: Ю. В. Ерешко. Оръжието като предмет .

Освен това трябва да се има предвид, че целта на творческата човешка дейност в никакъв случай не е постигането на абсолютен баланс между човек и обектно-пространствената среда, която го заобикаля. Такъв баланс би бил утопичен. Смисълът на човешката дейност е в непрекъснатата трансформация на околната среда. Една от силите, реализиращи това непрекъснато движение, е науката, която постоянно преразглежда съществуващите технически възможности. Но самата наука все още не намира адекватен израз в културата, тя няма професионални средства, за да вземе предвид променящото се човешко съдържание, което трансформира научните постижения в нови нужди и ги реализира чрез производствената система.

И така, творчеството в художествения дизайн се ръководи от времето, типа на потребителя и личността на дизайнера. Но има още един много съществен елемент: проектната дейност се осъществява в основния поток на езика на дизайна, това е езиков процес. Доколко художникът е усвоил изразителния дизайнерски език и доколко езикът му е адекватен на художествената култура на времето, зависи от индивидуалните качества на дизайнера, от широтата на неговия духовен мироглед. Във всеки случай задължително условие за художественото оформление на музейна експозиция е специфичният език на проекта като автономен продукт на художественото дизайнерско творчество.

Необходимостта от специален изразителен език при проектирането на музейна експозиция е породена от естетическия характер на тази дейност. Всъщност от самото начало дизайнерът действа като художник, работата му не е, че той първо излиза с абстрактно решение и едва след това го въплъщава в конкретна форма. Пространството, линията, равнината, обемът, текстурата са незаменими средства за професионалното мислене на дизайнера.

Изкуство на XX век. невероятно обогати арсенала от композиционни средства. Променено отношение към пространството и една форма, взаимно проникване на форма и пространство, цветни и светлинни експерименти, изследване на типовете организация на пространството и оптични илюзии, превръщането на даден обект в елемент на художествената композиция, когато се отстранява от познати условия и създава за него специална индивидуална среда - всичко това многократно разширява възможностите на художника-дизайнер при настройка и решаване на дизайнерски проблеми.

В дизайна на музейна изложба, както и във всяко друго изкуство, имаме работа с два езика. Когато художник рисува натюрморт от природата, изразителността на реалните предмети, които му служат като модел, не е идентична с изразителността на завършената картина. Въвеждайки предмети в работата си, художникът, като че ли, ги превежда в различен фигуративен, структурен и пространствен ред. Истинските неща за него не са мълчаливи, но възпроизведени на платно, те вече говорят за нещо различно, ново.

При проектирането на музейна изложба тези два езика - езикът на обективния (материален) свят и езикът на проекта - не са идентични помежду си. Всеки има

сложна структура, собствени "идиоми", които предполагат интимно познание, вътрешно разбиране на значението.

Художественият дизайн на музейна изложба не може да се разбира като търсене на компромис. Ще се получи компромис, при условие че всяко функционално значение на обектите ще се приема изолирано - сякаш други изобщо не съществуват. Тогава, вместо целостта на значението, ще се получи механичен конгломерат с различни значения.

Както вече споменахме, единственият метод, който осигурява създаването на целостта на обекта, е съзнателното идентифициране на конфликтния характер на отделните обектни значения. Само контрастът на значението може да допринесе за действителния синтез на различни значения на нещо, само „напрежението“ на противоположностите може да даде истинска хармония. Но да се идентифицират противоположностите и нещата, да се сведат до хармонична визуална цялост, няма друг начин освен овладяване на езика на изкуството на дизайна.

Тук обаче е необходимо още веднъж да се подчертае, че методът на художественото проектиране на музейна експозиция е критичен по своята същност. Той свързва априорни нормативни предпоставки, установявайки връзка между проектните дейности и хуманистичната основа на културата. Творческият процес е абсолютен. Външните му граници са условни и се променят по време на развитието на дизайнерската практика.

Художественият дизайн в никакъв случай не е цялостен продукт, който може да бъде подложен на безпристрастно описание и анализ. Той не притежава и по своята същност не може да притежава нито универсалност, нито абсолютна обективност. Това е развиваща се школа по изкуства, която формира и усъвършенства своята концепция. Той съжителства заедно с други, базирани на различни принципи и изпълняващи други функции на художествените училища в съвременния дизайн.

И така, художникът на експозицията има две задачи: първата е да намери такива пространствени, видими, обективни връзки, така че зрителят да се чувства синхронно както времето на експонираните обекти, така и нашето време; второто е изграждането и идентифицирането на тези връзки в съответствие със специфичните закони на пространственото възприятие.

Художникът-дизайнер трябва да усети и разбере, че дадена форма на изкуството е пряко свързана с времето, освен това е израз на времето в нещо. Той трябва да разбере, че формата на изкуството има минало и бъдеще. Но за да разбере всичко това, той трябва да знае законите на развитието на една художествена форма.

По този начин художественият дизайн на музейна експозиция е демонстрация в обемно-пространствената и художествена среда на експозиционен ансамбъл, основан на художествена концепция, за да се овладее оптимално съдържанието на експозицията от посетителите на музея.