Композиционни речеви форми в разказа като вид литературен текст

Съдържание

Глава I. Рамкиране - като компонент от композицията на кратък разказ. .... Пет

1.1 Композиционно речеви форми в историята като видове литературен текст ………………………………………………………………………………… 5

1.2 Концепцията за началото и края в жанра на кратка история ………………………………………………………………………… .9

Заключения по първа глава ………………………………………………… 11

Глава II Оформяне на кратка история. Функции за начало и край. 12

2.1 Функция на началото в разказите ………………………………… 12

2.2 Фънки окончания в разкази ……………………………… 16

Заключения по втора глава ………………………………………………… .22

Списък на използваната литература. …………………. ………………….

Въведение

Целта на тази изследователска работа е да се определи ролята и значението на композиционната рамка на текста на кратък разказ.

За постигане на целта е необходимо последователно да се решават редица задачи:

1. Изучете научната литература по темата.

2. Разгледайте основните понятия, свързани с изследователския проблем: рамкиране, кратка история, композиция на литературно и художествено произведение

3. На практика разгледайте разликите в рамкирането на разкази чрез композиционните речеви форми.

Избрахме жанра на историята като обект на изследване, тъй като кратка проза е оптимална за решаване на проблемите на нашето изследване.

Уместността на това изследване се дължи на интереса към типологията на литературния текст и се дължи на необходимостта от теоретичен анализ и практическо приложение на съвременните аспекти при изучаването на разказването на истории.

Резултатите от изследването могат да бъдат от голямо практическо значение. Материалът може да се използва в часовете по английски език в гимназията, както и в дисциплините по културология във висши учебни заведения, възможно е да се използва в курсовете по теоретична и практическа граматика, стилистика на английския език, в теорията и практиката на текстовия анализ, при изготвянето на ръководства, курсови и дипломни работи.

Глава I. Рамкиране - като компонент от композицията на кратък разказ

Композиционни речеви форми в разказа като вид литературен текст

Разказването на истории е разказен епичен жанр, насочен към единството на артистично събитие. Според „Литературен енциклопедичен речник“ на В. М. Кожевников и П. А. Николаев, разказът е „Малка епична жанрова форма на художествената литература - малка по отношение на изобразените явления на живота, а оттам и по обем на текста, проза работа "

Историята може да се определи като творба, малка по обем, която съдържа малък брой герои и най-често има една сюжетна линия.

Например една история е по-ниска от роман по обем, но в същото време е богата на съдържание и всеки елемент носи информация. Може да се прочете за кратък период и да се възприеме като едно естетическо цяло. Поради малкия обем значението на рамкирането в композицията се увеличава. Например, рамкирането може да подобри значението и идеята на историята или обратно, интереса към историята или да я коригира.

Тъй като основният обект е компонентът на композицията на текста, е необходимо да се разгледат композиционно - речевите форми.

Композиционните речеви форми са сложни единства, които оформят мисълта, нареждат нейното развитие и й придават цялост и последователност. Композиционните речеви форми включват разказ, описание, разсъждение. Те отделят словесния материал, правейки го видим и разбираем. Разделянето на речта на форми на разказ, описания и разсъждения, отразяващи етапите на човешкото познание на обективната реалност, се обяснява със самата специфичност на човешкото мислене. В процеса на познаване на реалността субектът или наблюдава директно събитията, фокусирайки се върху неговите пространствени и времеви взаимоотношения, или ги възприема индиректно, установявайки връзки между тях; или може да го направи едновременно.

Композицията е система от фрагменти от текста на дадено произведение, корелирана с гледните точки на речта и образите, тази система от своя страна организира промяна в гледната точка на читателя както върху текста, така и върху изобразен свят. " (Тамарченко Н.Д., Тюпа В.И., Бройтман С.Н. Теорията на литературата. В 2 тома. - М., 2004, том 1, стр. 223) ".

Композицията е връзката и съотнасянето на отделни форми на изображения и сцени. " (Кожинов В. В. Сюжет, сюжет, композиция. - В книгата: Теория на литературата. - М., 1964, с. 434)

А. Есин дава следното определение: „Състав - това е композицията и определена подредба на части, елементи и изображения на произведение в определена значима времева последователност ”. (Esin A.B. Принципи и методи за анализ на литературно произведение. - М., 2000, стр. 127

Считаме за необходимо да опишем накратко всеки KRF.

Разказът може да се определи като образ на събития или явления, които се следват или обуславят взаимно. Като пример ще използваме откъс от разказа „Семейство в дивата природа“ от F.Scot.Fitzgerald

„Докато пътят се изправи след следващия завой и Джийн видя къщата си в далечината, той си спомни лицето на жена си, тъй като тя го беше накарала да обещае, и не можеше повече да чака. "

В полза на факта, че това е история - казва наличието на глаголни форми, описващи действието.

Авторът също така дава възможност да завърши измислянето на картината в главата на читателя.

Описание е статична композиционна форма на речта. Обикновено включва пейзажи и портрети, както и съобщение за външните признаци на персонажа и обстановката на действието. Като пример използваме откъс от разказа „ХИЛОВЕ КАТО БЕЛИ СЛОНОВЕ“ от ЕРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ.

„Хълмовете през долината на Ебро бяха дълги и бели. От тази страна нямаше сянка и нямаше дървета, а станцията беше между две линии релси на слънце. В непосредствена близост до гарата имаше топлата сянка на сградата и една завеса, изработена от нанизи от бамбукови мъниста, закачена през отворената врата в бара, за да предпази от мухи. Американецът и момичето с него седяха на маса на сянка, извън сградата. Беше много горещо и експресът от Барселона щеше да дойде след четиридесет минути. На това кръстовище спря за две минути и продължи към Мадрид. "

В този пасаж Ърнест Хемингуей описва подробно малка станция. Тук виждаме герои и освен това в това описание се създава атмосфера на напрежение с помощта на повторения. Има ясно описание на мястото. Подробностите в този пасаж са ясни и подробни. Ърнест Хемингуей придава голямо значение на реализма в описанието си.

Разумването е вид текст, в който не се посочва присъствието на предмети, явления, събития, не се дава описание на техните свойства, признаци, но тяхното проучване се извършва чрез разкриване на вътрешните и външните връзки между тези обекти, явления, събития за аргументиране на определени разпоредби или някакво обобщение във форма за оттегляне.

Разсъждението има характеристиката на специални логически отношения между присъдите, включени в състава му, които образуват изводи или верига от изводи по всяка тема, изложени в логически последователна форма. Разумът съответства на формата на абстрактното мислене, допринася за логическото представяне и аргументиране на речта.

На примера на откъс от разказа „Богатото момче“ от Ф. Скот Фицджералд „Започнете с отделен човек и преди да го разберете установите, че сте създали тип; започнете с тип и установите, че сте създали - нищо. Това е така, защото всички ние сме странни риби, странници зад лицата и гласовете си, отколкото искаме някой да знае или отколкото познаваме себе си.

1.2 Компоненти за рамкиране на кратка история

Под рамката се разбира началото и краят на историята. Началото е началото на литературно произведение. Той може да се състои от няколко думи и до няколко изречения. Инициацията директно подготвя читателя, слушателя да възприеме основното съдържание на текста. Той формулира темата на историята. От своя страна финалът е последната част на литературно произведение. Попълването на историите е възможно отворено и затворено. Отвореният край предоставя на читателя възможност да обмисли своя край, а също така оставя читателя заинтригуван.

Говорейки за ролята на началото и края, е необходимо да се обърнем към твърденията и изявленията на известни изследователи на научния текст.

"Еднократно еднократно повторение на думи и дори повече, на една дума, не може да послужи като основа за обозначаване на такава структура на текста като циркуляр ..."

Трябва да се отбележи, че в руската лингвистика текстът е общоприет като мнение, че между началото и края на текста има не само формална, но и смислена връзка. В стилистиката, когато текстът започва и завършва със същия елемент, е обичайно да го наричаме рамка или кръгово повторение. Според Н. А. Змиевская. ролята на дистанционното повторение в организацията на текста е отбелязана в случаите, когато неговите компоненти са в началото и в края на кратък разказ, и в този случай говорим за кръгово, анафорично повторение на разстояние. И по този начин се реализира целостта и последователността на текста.

Някои лингвисти, например J. Foley, A. Bartlett, използват "плик" за обозначаване на термина рамкиране. Това определение означава лексикално повторение в началото и в края на текста. Техниката на рамкиране, според Дж. Дейн, се използва от дните на древната реторика. Тази техника за рамкиране, а именно "композицията на пръстена", служи за комбиниране на части от историята и постигане на елементарна съгласуваност на кратка история.

Но тази техника беше използвана и за да даде ясен дизайн.

Съществува и друга класификация на връзката между началото и края, предложена от Н. А. Ноздрина.

1) Пълна формална тематична халка.

2) Непълен формално-тематичен пръстен.

Заключение по глава I

По този начин, рамкирането на историята се състои от начало и край.

Началото може да се определи като всяко начало на творбата. Обемът на началото варира от няколко думи до цели изречения. Краят е финалната и последна част на литературно произведение.

Заслужава да се спомене и композиционните речеви форми.

CRF са сложни единици, които структурират и оформят мисълта и й придават цялост и последователност. Композиционните речеви форми включват разказ, описание, разсъждение.

Разказът се характеризира с наличието на много глаголи. Описанието съдържа голям брой прилагателни и се характеризира с подробности. Разсъждението има характеристиката на специални логически връзки между включените в него съждения, които формират изводите на всяка тема, изложени в логически последователна форма. Разумът приема формата на абстрактно мислене и допринася за логичното представяне на речта.

Композицията е система от фрагменти от текста на дадено произведение, корелирана с гледните точки на субекта на речта и образа, тази система от своя страна организира промяна в гледната точка на читателя както върху текста, така и върху изобразеният свят