Композиция по разказа „Червеното цвете” на Гаршин

Пациент се довежда в болницата, всички опити на лекаря да го успокои не носят резултат, той се втурва из стаята и ходи от ъгъл до ъгъл. За него се грижат добре, но той отслабва. Пациентът е образован човек с развит интелект, разбира точно къде се намира. Той иска да преодолее злото, което е толкова много в света около него. Как да направите това е неизвестно, но героят е сигурен, че на това място ще му бъде помогната. Той смята болницата за голямо начинание в борбата срещу огромното зло и хората, затворени в тези стени, ще му помогнат да осъществи плана си. През лятото всички пациенти прекарваха много време на открито, грижейки се за леглата.

Главният герой видял растящ мак близо до верандата и той го осъзнал. Той откри източника на световното зло. Червените цветя на растението са червени, защото са поели кръвта на цялото човечество. Така възникна идеята да се премахне цветето, съответно универсалното зло.

Той скрива първото откъснато цвете на гърдите си и избягва хората. Пациентът смятал растението за отровно и като истински герой можел да приеме смъртта с добра кауза. Той се чувстваше толкова зле, че се биеше в треска. След това пациентът бере второто цвете. Сега той е преследван от халюцинации. Световното зло излиза от червеното цвете. Пациентът се влошава, той се втурва из стаята. Лекарят решава да успокои пациента с усмирителна риза. Мислите за преодоляване на злото не напускат пациента. Той се преструва, че се успокоява. През нощта той се освобождава от ризата си, разгъва решетките на прозореца и се качва на покрива.

С кървави ръце, целият в ожулвания, той все още стига до последното цвете. Намират го мъртъв на сутринта, но на лицето му умира гримаса на гордост за изпълнената мисия. Въпреки диагнозата си, героят няма равен в постигането на целта си.

Това поведение на пациента доказва, че физическата сила зависи пряко от психологическото състояние на човека. Много е трудно да се коригира психичното здраве, но навременната помощ може да позволи на човек да живее в обществото и да се чувства комфортно.