Комплексно лечение на пациенти с паралитични деформации на стъпалата

Деформации на стъпалата, особено от паралитичен произход, продължават да бъдат често срещано заболяване на функционално важния дистален сегмент на крайника. Проблемът с предотвратяването и лечението на подобни изкривявания е доста сложен, той създава известни трудности и днес.

Целта на това проучване е да се определи оптималният алгоритъм за диагностични и терапевтични мерки при пациенти с деформации на стъпалата, усложнени от неврологични симптоми след травма, невроинфекция, дегенеративно-дистрофични процеси въз основа на установените клинични и биомеханични модели на нарушения. Основната задача за лечение на деформации на краката е да се премахне деформацията, порочното положение, да се създаде стабилност на стъпалото във функционално изгодна позиция и да се възстанови функцията, доколкото е възможно. Нестабилността на глезенната става и деформацията на стъпалото водят до значителни статично-динамични нарушения на човек: нарушение на походката, сколиоза, поява на болка в ставите на долните крайници, гръбначния стълб и намаляване на човешката работоспособност, увреждане.

Клиниката по травматология и ортопедия на Самарския държавен медицински университет се занимава с проблема за лечение на паралитични деформации повече от 30 години. Нашата работа се основава на анализ и лечение на повече от 1500 деформации при 1300 пациенти на възраст от 4 до 70 години. Клиничните прояви на нестабилност и деформации на стъпалата са много разнообразни: най-често при пациентите е еквинус - 44%, плътна кост - 9%, равноденствие - 19%, варус - 6%, валгус - 2,5%, паралитично хлабаво - 19,5% Разнообразието от клинични прояви на заболяването определя необходимостта от разработване на индивидуален план за лечение за всеки пациент.

В предоперативния период физиотерапевтичното лечение е насочено към укрепване на общия тонус на нервно-мускулния апарат и на тялото като цяло, премахване на контрактурите (ултравиолетово облъчване, мускулен масаж, електрическо импулсно стимулиране на отслабените мускули и мускули, предназначени за трансплантация, термични процедури на гръбначен стълб за подобряване на кръвообращението в гръбначния мозък, физиотерапевтични упражнения и кинезистимулация, хипербарна оксигенация, лекарствена и тъканна терапия). Всички пациенти се подлагат на подробен клиничен преглед съгласно разработената схема и задължително биомеханично електрофизиологично изследване. Въз основа на получените резултати, ние усъвършенстваме плана за хирургическа интервенция.

Пациентите с деформация на еквинус се подлагат на напречна надлъжна ахилотомия с тонизиране на предния мускул на големия пищял; при клиша крак ахилотомията се комбинира с трансплантация на част или цялата част на предния мускул на тибиалиса до външния ръб на стъпалото, като кракът е окачен надолу - отделна трансплантация на стомашно-чревния мускул в задната част на стъпалото според AP Чернов, за корекция на костна деформация, методът на триставната артродеза А.П. Чернова, И.И. Лосев, с разхлабен глезен - артродеза на глезена по А.П. Чернов, Г.Г. Воробьев.

В следоперативния период обездвижването с гипс продължи 6-10 седмици. След отстраняване на мазилката е извършен комплекс от медицински рехабилитационни мерки. За премахване на постмобилизационната контрактура се предписва прилагането на парафин или озокерит, както и вани за развиване на движения, физическа терапия в басейна, укрепващ масаж за повишаване на тонуса на отслабените мускули, електростимулофореза и кинезиоелектростимулация. Комбинираният ефект на физиотерапевтичните фактори след хирургична корекция дава възможност за подобряване на крайния резултат, значително улеснява развитието на нова функция след пластика на сухожилни мускули.

Изследването на дългосрочните резултати при пациенти, които са били лекувани своевременно и консервативно, показва добри функционални и анатомични резултати, походката им се подобрява и стабилността на краката се увеличава.

Точната диагноза, използването на съвременни методи за физиотерапевтично въздействие в предоперативния и следоперативния период, използването на нови хирургични технологии и ранното активиране на пациентите позволяват постигане на добри резултати от лечението и подобряване на качеството на живот на пациентите.


Воробьев Г.Г., Лосев И.И., Распутин Д.А.
GOUVPO "Самарски държавен медицински университет"