Когато кучетата лаят опашките си

Шест езика? И какво, Виталий Робертович? - подигравателно попита полковникът, потупвайки

Шест езика? И какво, Виталий Робертович? - подигравателно попита полковникът, потупвайки молива по масата.

- Немски, испански, американски английски, датски, френски и японски частни лица.

- Хм. Така че ще запишем: латински шпионин - специалният офицер се наведе над вестниците.

Лицето на полковника стана червено.

- Ти какъв си, личен, мислиш ли, че играя Ваня тук? Невъзможно е да се знае толкова много езици. И ако е възможно, то само в рамките на специален курс за подривна работа срещу СССР.

Редникът беше онемял и мълчалив: той плати дълга си към Родината, наречен:

Ако специалният служител знаеше цялата истина за събеседника, щеше да бъде изненадан. На първо място, защото шпионинът изобщо не се казваше Виталий. Истинското му име беше Уилфрид. Неговите предци са германци, които са се преместили в Русия в началото на 20 век.

- Мелников, ти изобщо не познаваш предмета ми - каза учителката Татяна Василиевна на небрежен осмокласник.

- Е, аз не съм виновен, че този английски казва "Манчестър", а чете "Ливърпул", - отвърна Вили, което вбеси учителя.

Уили с голяма трудност успя да получи първите три в чуждия език. На изпита присъства учител по немски език. - Какъв лош студент - измърмори тя на немски, когато чу как Вили се опитва да отговори на билета.

- Съжалявам, но имаме някаква антипатия към английския - отговори й Вили на красив немски. Германката беше във възторг. Уили се премести в девети клас.

След училище кандидатства в Московската ветеринарна академия. Заедно с него учат унгарци, германци, югославяни и местни жители на Африка. Вили разговаряше с всеки на своя език.

- Изобщо не беше трудно. Самуел Кабеде от Етиопия ми даде анхарски и суерма. Анчива, син на свещеник от племето Сичисо, преподавал своя диалект. Андрес Фахерни откри унгарски за мен “, спомня си Вили. - И аз започнах да уча всеки от тези езици не с граматика, а с фразеология, с идиоми. Винаги съм се интересувал от поговорки. На всеки език можете да намерите аналог на нашия „когато ракът свири в планината“. На унгарски е „когато старата ми шапка идва при свещеника за изповед“, на латвийски - „когато кравата ми умря миналата година се отелва“, на немски - „когато кучетата лаят опашките си“, на албански - „когато неумело пържено пиле ще победи готвача в игра със собствените си зарове ".

Когато Уили беше в армията, той никога не помисли да се хвали, че е полиглот. Точно след тренировъчния лагер новобранците си разказваха за хобитата си и когато дойде ред на Вили, той призна, че колекционира езици. Това нашумя.

- И каква е унгарската дума за "другар прапорщик"?

Вили отговори на другарите си с удоволствие. Един от тях, Алексей, беше изумен и неуморно задаваше въпроси.

Не подозирайки нищо, Вили отговори на любопитен спътник.

Няколко седмици по-късно той е извикан в специален отдел.

- Знаете шест езика - шпионирате шест разузнавателни служби - изсъска специалният офицер. - Да, преди десет години щяхте да бъдете поставени до стената! Изповядайте кой е подготвил работата с вас?

Когато Вили напусна офиса, му се стори, че е на възраст от десет години. На вратата той се натъкна на Алексей.

- Здравей - Льоша нервно нагласи колана си. - И какво правиш тук?

Вили го погледна в очите и разбра всичко. Но по някаква причина той имаше омраза към питащ колега.

- Какво правиш тук? - попита Вили с отвращение.

Доносникът извърна поглед.

- Да, минавах оттук - Алексей се усмихна неестествено.

- Знаеш ли, не ти пожелавам нищо лошо. Вече си го пожела за себе си - прошепна Вили и, вече не поглеждайки информатора, отиде в казармата.

Сега Вили имаше избор: или Disbat, или Афганистан. Уили избра второто. Той получава специално обучение и става военен лекар.

Във войната всичко се оказа не така, както изглеждаше в цивилния живот - много по-обикновено, без романтизъм. Една вечер той превързал ранените в подвижното медицинско звено. Това беше обичайна работа. Той беше свикнал дълго време - кръв, стенания, превръзки - и си вършеше работата автоматично. Уили отвори още една превръзка и започна да я отвива, мислейки за нещо свое, когато изведнъж избухна силен взрив, а след това веднага стана тихо и настана пълна тъмнина.

Клиничната смърт продължи осем минути, но за Уили този интервал се разтегна в продължение на много часове.

- Нямаше тунел, нямаше ангели. Соларис ме заобиколи. Когато дойдох, колегите ми ме изровиха от земята. След това сякаш се родих отново - спомня си Мелников. - Основният удар от взривната вълна падна върху лявото слепоочие. Между другото, там са частите на мозъка, отговорни за знаковите системи. След сътресението ми стана много по-лесно да се справя с езиците. Аз не ги уча. Те автоматично се включват в метаболизма ми.

От 13-те души в палатката само Уили е оцелял. Последствията от шока от снаряда го преследват още три години. Уили дори не реагира, когато му казаха какво се е случило с доносника от старата част.

- Можете ли да си представите, че това същество продължава да информира и след това - каза Уили един от неговите познати. - В същото време всички разбираха всичко перфектно. И тогава един ден той изчезна. Започнаха да го търсят, но той падна през земята. Или пусти, или изчезнали. Единственото нещо, което откриха, беше катарама на колана в резервоар за окислител.

- Но иди и разбери чия е тази катарама - лукаво намигна приятелят на Вили.

Вили не отговори.

След армията той получава работа в Изследователския институт по вирусология на Ивановски. Оттогава той продължава да усъвършенства уникалните си способности и в момента знае 103 езика. Пише експериментална поезия и не толкова отдавна завърши книгата "Гмуркане с лингвоат".

- Това не означава, че събитията, които преживях в армията, бяха приятни - признава Вили. - И все пак без тази история с обвинения в шпионаж и Афганистан нямаше да стана себе си. Така че, ако имах възможност някак да променя живота си, щях да го направя отново.