Публикувано на ref.rf
То беше придружено от деградацията на леда на Вурмноне на Европа и Северна Америка, но този процес не беше монотонен. На неговия фон, температурни колебания, чести ледници, промени в нивото на Световния океан, височината на сънялиния в планините, областта на долинните ледници, разпространението на растителността. Изчезването на скандинавската ледена покривка се е случило преди около 9 хиляди години, а северноамериканската - 7 хиляди години пр. Н. Е. Периодизацията на холоцена се основава на палеоботаникаках. Холоценът е разделен на пет климатични периода:

един) арктически и субарктически- краят на заледяването и началото на последиците;

2) бореален- хладно и сухо;

3) атлантически-топъли мокър;

4) суббореален-топло и сухо (ксеротермично);

пет) субатлантически- хладно и мокро.

През първия период (9-8 хиляди години пр. Н. Е.) Във връзка с началото на войнатане само изчезването на покривни ледници в Севярно за Америка и Европа, но също така и забележимо намаляване на площта на тундрата в Европа. Тук отново започнаха да се разпространяват брезово-борови и тайгови гори.

В бореалния период тайговите гори продължават да изтласкват тундрата на север. Те бяха последвани от широколистни гори, които окупираха Южна и отчасти Централна Европа. След това, преди около 6 хиляди години, натака нареченият климатичен оптимум,което се отъждествява с атлантическия период. В атлантическите времена климатът беше по-топъл от днешния. Половината от Исландия по време на климатичната операцияТимумът е бил зает от брезови гори, докато сега те заемат 1% от територията на места, затворени от арктическите нашествия. В Европа състезаниябогатството беше по-богато и съдържаше повече от сега, обичащо топлинатавъншни видове; тук растителните зони са се преместили на север.

В тропичния регион климатичният оптимум на холоцена се проявява с повишаване на влажността на въздуха, общо овлажняване ипокачване на температурата. По това време Сахара беше савана; нивото на езерото Чад надвишава сегашното с 40 м.

Многобройни знаци от други места в Северния и Южния ПоЛушайрес показва, че по време на холоценовия оптимум топъл и влажен климат е доминирал по целия свят. Тогава имашеВал Субореален период, който продължи около 2 хиляди години (от 2500 ᴦ. До 500 ᴦ пр. Н. Е.) И се отличаваше с охлаждане. Поради тази причина през този период се наблюдава не изместване на всички ландшафтни зони към екvatoru, напредването на планинските ледници в Аляска, Шпицберген, Исланdiy, в Алпите, повишена ефективност във високи географски ширини, а в сухите региони - безводност.

Около 500 г. пр.н.е. субатлантическият период започна - хладноний и мокър, който продължава и до днес. В тази непериод, климатът се влошава, става по-хладен, акоКоличеството на валежите се увеличи например в Англия и Швеция с 1,5 пъти. Започва развитието на торфени блата, напредването на тундрата към гората и горите към степта. Климатът постепенно се трансформира в модерен,огромен океански.

През първите векове от нашата ера влагата и температурата бяха близкики до модерна. Нещо повече, приблизително през IV-V век. От н.е. условията се променят и до VIII век. в Европа климатът беше сух и топъл. По това време започва намаляването на торфищата и намаляването на нивото на езерата.

Периодът на ранното средновековие (от VlII век до XIV век) обикновено се нарича епохахой викинги. По това време климатът стана по-мек и по-топъл, околоимаше рязко намаляване на леденото покритие на северните морета. Между 750 ᴦ. и 1200 ᴦ. викингите откриха и заселиха Исландия и Гренландия, стигнаха до Нюфаундленд, плуваха безпрепятствено до Шпицберген, търгувал и нападал устието на Северна Двина.

В Западна Европа периодът е между 750 ᴦ. и 1200 ᴦ. също се отличава с топъл климат и леко намаляване на влажността. BXII-XIII век. гроздето се е отглеждало на Балтийско крайбрежие и в Англия, което е на 4-5 ° географска ширина по-далеч на север, отколкото в момента.

Период VIII-XlII век. в Северна Америка също беше много блаблагоприятен топъл климат - в района на Големите езера има многоселища, чиито жители са се занимавали със земеделие.

Б XIII-XIV век. започва ново охлаждане на климата͵ постепенноЛедената покривка на северните морета се увеличи, морските пътища до Гренландия станаха непроходими за крехките викингски кораби. Гренландски ледницидали да атакуват и унищожават селищата си. През XIII-XIV век. междусезонната променливост на климата също се е увеличила. Настъпи преход към т.нармалката ледникова епоха, която според някои е продължила от XIV век. до средата на XIX век., а според други от XVII век. до средата на 19 век. Характерна особеност на Малката ледена епоха е поведението на планинските ледници. През XVI век. инвазията на алПиан ледници, в края на XVI век. и през XVII век. достигна своя максимум. Около 1700 ᴦ. Алпийските ледници не отстъпват, но по това време ледниците се развиват в Исландия и Норвегия, а в Швеция максимумът е 1710 ᴦ. Освен това значителните движения на ледниците са около 1720 ᴦ. са регистрирани в Алпите, Скандинавия, САЩ и Аляска. В Аляска ледниците започват да се разширяват и слизат от планините в долините още през 14 век. Освен това, след известно стабилизиране през втората половина на XVI век. Ледниците на Аляска продължиха да напредват. В Северна Европа IsЛандия и Аляска, настъплението през 1740-1750 г. е особено мощно. През 1760-1790г Алпийският леден марш продължиков, тяхното максимално разпределение е достигнато през 1820 г., бешебърлога с максимум 1600 ᴦ. Нова глобална максимална планина olednenii в Алпите, Исландия, Норвегия, Северна Америка, Британска Колумбия и Патагонските Анди на Южна Америка е регистриран през 1850 г. ᴦ. Настъплението от 1850-1860г. е последното глобално движение на планинските ледници и бележи края на Малката ледена епохаДа. Трябва да се отбележи, че климатичните промени са подобни на тези по време на нисък климатоптималното, а през Малката ледена епоха във временаразлични региони на Земята не се появяват синхронно. Точните им причини не сапознати. Съществува предположението, че Малката ледена епоха е свързана с увеличаване на вулканичните изригвания, както и намаляванеконцентрацията на CO2 в атмосферата.

Изменението на климата през периода на инструменталните наблюдения

Колебания на климата през последната четвърт на 19 - 20 век може да се определиотливка, базирана на обработката на преки метеорологични измервания. В наВ момента има достатъчно доказателства, че затоплянето, последвало Малката ледена епоха, е продължилолос в края на XiX - първата половина на XX век. Това не е само отстъпление в планинаталедници в Европа, Северна Америка и Азия, но също така са обработени поредица от метеорологични измервания в продължение на 100 години. От края на XIX век. до 1940 ᴦ. имаше затопляне в цялото Северно полукълбо, чийто мащабrogo беше най-малко 0,6 0 C, след което започна ново затопляне, продължаващо до сега.

На фиг. 10.1 показва хода на промените в аномалиите на глобалната среданеговата годишна температура на повърхностния въздух и изгладена крива, получена чрез 10-годишно подвижно осредняване.

Фигура: 10.1. Светска промяна на средната годишна температура на въздуха в близост до повърхността на Земята

Наблюдава се растеж на медиитеот края на 19 век до 40-те години на 20 век. Последващото охлаждане на 50-60-те години е по-малко забележимо. Това е по-скоро колебание около определена температурна стойност. Ново покачване на температурата започва през втората половина на 70-те години. През периода на инструменталните наблюдения средната глобална температура на земятатопка се увеличава с 0,5 0 С. Ако наистина се случизатопляне, промените в глобалната температура трябва да повлияят на състоянието на океана. С затоплянето водата в океана се разширява и следователно нивото й се повишава. В същото време възможните промени в разпределението на валежите по сушата могат да повлияят на повърхностния отток на реки и ледници в океаните.

Данни от наблюденията за промените в морското равнище, получени отначалото на века наистина показват, че нивото на океаните се повишава. Средната скорост на покачване на морското равнище е 4-5 см на 100 години. Τᴀᴋᴎᴍ ᴏϬᴩᴀᴈᴏᴍ, последните 100 години могат да бъдат наречени periода за затопляне на климата. Изследването на причините за съвременното затопляне показа следното: ходът на средногодишната температура в северната частлусфера със задоволителна точност може да се обясни с колебаниядействителната прозрачност на атмосферата и парниковия ефект поради промени в концентрацията на CO2 в атмосферата.

Неволно човешко влияние върху климата

Влиянието на човека върху климата се проявява в процеса на динамикаразвитие на производствените дейности. Промените в природната среда (обезлесяване, оран, мелиорация) водят до намаляване нарадиация, влажност, условия на вятъра. В крайна сметка атмосферната циркулация разпространява тези промени и предотвратявадела на засегнатия район.

Трансформации в околната природа (засаждане и изсичане на горатабухали, отводняване на блата, създаване на резервоари, градско развитие)улавяне на промените в микроклимата и климата. Горите са от съществено значениеподобряват режима на вятъра, разпределението на снежната покривка и замръзването на почвата, увеличават валежите, радиационния баланс ирений. Вътре в дървесни насаждения се формира режим, аз се подобрявамклиматичните условия на растеж на растителността в безводнинавън.

В градовете зелените площи намаляват интензивността на слънцеторадиация в близост до Земята, повишаване на влажността, намаляване на дневните и вечерни температури и запрашеност. Обезлесяване по склонана хълмове води до измиване на почвата. Когато обезлесяването е обезлесено,Албедото на системата Земя-атмосфера се променя с 1%, глобалната температуракръгът ще намалее с 2 0 C. Днес температурата в близост до Земята поради обезлесени гори е спаднала с 0,6 0 C.

Известно е, че удвояването на концентрацията на CO2 в атмосферата повишава температурата на въздуха с 3 0 C. Количеството CO2, ĸᴏᴛᴏᴩᴏᴇ може да освободипо време на разлагането на дървесината, температурата ще се повиши с 0,7 0 C, което компенсира намаляването на температурата поради увеличаване на албедото.

Перспективи за изменението на климата в резултат на антропогенни въздействия

Антропогенното увеличаване на въглеродния диоксид, метана, азотния оксид, тропосферния озон, хлорофлуорвъглеводородите води до климатични промени. Количеството емисии на CO2 в атмосферата зависи от изгарянето на изкопаеми горивана изкопаемите горива ĸᴏᴛᴏᴩᴏᴇ задоволява 80% от световното търсене и следователно зависи от технологията за производство на енергия. КонцентраКоличеството въглероден диоксид в атмосферата се променя от 315 ppm през 1958 г. ᴦ. до 343 милиона -1 през 1984 г. ᴦ.

Текущата концентрация на N2O е 310 ppb, тенденцията енай-малко 0,3% годишно. Общата концентрация на хлорфлуорвъглеводороди е околоka 2 млрд. -1. Приносът на тези вещества към парниковия ефект е около 24%. Изменението на климата през XXI век. до голяма степен ще се движи от темпа на растеж на парниковите газове.

Някои резултати от численото моделиране на климата

Днес са създадени много климатични модели. Всички модели прогнозират повишаване на средната глобална температура (1,5-5,5 ° C) с удвояване на текущата концентрация на CO2. Най-голям тласък на темапрез есенно-зимния сезон трябва да настъпи температура в тропосферата на високите ширини, а в стратосферата ще настъпи охлаждане

Затоплянето трябва да засегне ледниците и нивата на Miплосък океан. Ако наблюдаваните в момента връзки между нивото на океанаи температурата на въздуха ще остане в бъдеще, след това с глобално затопляне от 1,5 до 5,5 0 C, нивото на Световния океан ще се повиши от 25 до 165 см. Към това трябва да се добави и възможно намаляване на площите на малки ледници, което ще доведе до допълнително увеличение на нивото.

Прочетете също

Възможни причини за изменението на климата в геоложката история на Земята. Парникови газове. Яркостта на Слънцето по време на формирането на Земята е била 75% от настоящата, но липсата на радиация се компенсира от парниковия ефект от високата концентрация на CO2. Промяна. [Прочетете още].

Ледниците (стр. 161) са подвижни натрупвания на атмосферен лед на сушата. Заедно с подземния лед те са част от криосферата - сфера от лед и студ. Понастоящем ледниците покриват 11% от сушата. Изчислява се общият обем на ледената покривка на Земята. [Прочетете още].