Класификация на хидроплани

Работата по създаването на самолети, пригодени за излитане от водната повърхност и кацане върху нея, започна почти еднавременно с работа по създаването на самолети, базирани на земята.

Исторически, произходът на вътрешния въздуховодвоенноморски и авиационни бяха офицери от руския флот. Първоте разработиха тактиката на морската авиация в света, извършена
с количкадух на бомбардировките на вражески кораб, създаден проект на самолетоносач, perлетял си в арктическото небе.

Географски и стратегически характеристики на театрите на войнатапо това време дългото море граничи с Балтийско и Чернов моретата липсата на специално оборудвани летища за изпексплоатацията на сухопътни самолети и в същото време изобилието от големи реки, езера, свободни морски пространства наложи създаването на морска авиационна индустрия у нас.

Развитието на хидроавиацията започва със създаването на сухоземна SAлети на плувките. Първите плаващи хидроплани (фиг. 8.4) имаха два основни
поплавък 1 и допълнителни 2 (спомагателниny) плуват в опашката или носа.

Първите две групи имат способността да кацат и да се качват изключително от повърхността на водата, превозни средства от третия тип (земноводни) използват както сухопътни, така и морски летища.

На външен вид плаващ самолет е нормален тип сухоземен самолет, с единствената разлика, че колелата се заменят с поплавъци.

Едноплав самолет лек, малък по размер и използван за излитане от палубата на кораба. Те кацнаха само на вода
и се качи на кораба със специални товарни стрели.

IN двуплавателен самолет (Фиг. 8.5, б) и двата поплавъка възприемат целия товар и осигуряват надлъжна и странична стабилност. По едно време те бяха широко разпространени, но в наши дни са рядкост, тъй като имат високо аеродинамично съпротивление.

Триплавателен самолет (Фиг. 8.4) в момента представляват само исторически интерес.

Лодки хидроплани. Нарастването на размера и масата на хидропланите и, като следствие, нарастването на размера на поплавъците, направи възможно настаняването на екипажа и оборудването в тях.Това доведе до създаването на хидроплани от типа "летяща лодка" на схема с една лодка и схема с две лодки - катамаран (от Tamil Kattumaram, буквално - свързани трупи).

Летящата лодка, поради своята висока морска годност и доста добра аеродинамика, е основният тип хидроплан в съвременната авиация. Едноподводните хидроплани се предлагат в три разновидности:

един) летящи лодки с опорни плувки;

2) лодки с носещи (денивелиращи) плувки;

3) лодки с перки.

Понастоящем най-често се среща първият тип лодки (фиг. 8.6). Лодката поема всички хидростатични и хидродинамични натоварвания. Поддръжка плава това
монтирани в краищата на крилото, служат за осигуряване на страничната стабилност на хидроплана.
В правото положение на лодката опорните плувки едва докосват водата или имат малка пролука с водната повърхност. Такъв хидроплан обикновено плава

с леко търкаляне, опирайки се на един от плувките.

Фигура: 8.6. Схеми на летящи лодки:
а) с поддържащи поплавъци; б) с поддържащи поплавъци

Специален тип хидроплани за лодки са лодките с така наречените перки. Плавниците могат да се разглеждат като носещи плувки, развити на широчина, които са прикрепени директно към стените на лодката на повърхността на водата. Перките имат формата на профил на крилото в напречно сечение и в полет създават допълнителен лифт, разтоварвайки крилото. В план перките са трапецовидни с леко удължение.

Въпреки някои аеродинамични предимства пред перките
floats, тази схема не се признава за успешна.

Самолет с две лодки (фиг. 8.8), за разлика от

Тези хидроплани обикновено се използват като торпедни бомбардировачи и бомбардировачи.

Страничната стабилност на земноводните се осигурява от поддържащи поплавъци, разположени в краищата на крилото.

Въпреки големите си предимства по отношение на възможността за базиране на сухопътни и морски летища, всички земноводни имат общ недостатък - допълнително челно съпротивление и допълнително тегло на конструкцията на шасито. Независимо от това, в момента се използват земноводни.

В зависимост от това как се осигурява базирането и експлоатацията на самолета от повърхността на водните зони (от лат. Aqua - вода) - хидродроми, може да се извърши следната класификация на хидропланите:

Фигура: 8.10. Класификация на хидроплани

от cnoco6v водно базиране

Интегралната схема е най-подходяща за тежки мултиприцелване на океански хидроплани. Крилото, частично потопено във водата, позволява да се намалят размерите на лодката и да се увеличи аерохидродинамичното съвършенство на хидроплана.

По този начин, технически решения, които осигуряват базирането и експлоатацията на самолета
от водната повърхност, всъщност определят аеродинамичната схема на хидроплана.