Кюрдската работническа партия на ПКК: история, модерност, перспективи

Кюрдската работническа партия (ПКК) е кюрдска военна и политическа организация, която има за цел да създаде национална автономия за кюрдите в рамките на турската държава. В широк смисъл тя се бори за политическите права на кюрдите, живеещи в Турция. За да постигне целите си, ПКК често използва терористични атаки и отвличане на цивилни, за което в някои страни (Турция и САЩ) ПКК е класифицирана като терористична организация. Кюрдската работническа партия има въоръжено крило, наречено Сили за народна самоотбрана.

Размерът на организацията е доста впечатляващ: днес ПКК има стотици хиляди поддръжници и води активна терористична и партизанска война срещу турското правителство. Днес Кюрдската работническа партия играе важна роля в събитията, които се случват в Сирия и Ирак.

Историята на създаването на Кюрдската работническа партия

В момента кюрдите са може би най-многобройните хора, които все още нямат собствена национална държава. Повечето кюрди живеят в Близкия изток, общият им брой е около 30 милиона души.

Може да се каже, че от всички народи, живеещи в този регион, кюрдите имат най-малък късмет. Когато след края на Първата световна война победителите (страните от Антантата) разделят Османската империя, те също планират да създадат национална държава на кюрдите - Кюрдистан. Това обаче така и не се сбъдна.

Териториите на компактно пребиваване на кюрдите са разположени в няколко държави от Близкия изток едновременно: Турция, Ирак, Иран и Сирия. Естествено, властите в тези страни винаги са били изключително враждебни към всякакви опити на кюрдите да защитават националните си интереси, да не говорим за създаването на суверенна кюрдска държава. Повечето кюрди живеят в Турция (според различни източници от 13 до 18 милиона).

Иракският диктатор Саддам Хюсеин отрови кюрдите с отровни газове и изпрати армейски части за борба с бунтовниците. Дълго време турците изобщо не признаваха съществуването на кюрдската нация. В Турция те бяха официално наречени „планински турци“, а кюрдският език беше забранен дълго време. В Ирак кюрдите вдигнаха въстание в началото на 60-те години, което, сега пламващо, сега изчезващо, продължи няколко десетилетия. Днес Ирак и Сирия са практически унищожени, което теоретично дава на кюрдите, живеещи на територията на тези страни, исторически шанс да създадат своя собствена държава. Това обаче не е толкова просто.

Турските кюрди се бориха не по-малко твърдо за правата си. Първите въстания срещу турските власти избухват през 20-те години на миналия век, но те са потушени. През 70-те години започва нов прилив на кюрдски национализъм, който води до създаването през 1979 г. на Кюрдската работническа партия (ПКК), която първоначално се придържа към крайно левите, практически марксистки възгледи.

Създателят на ПКК е Абдула Оджалан, култова фигура на кюрдското националноосвободително движение. През 1980 г. в Турция се извършва поредният военен преврат, след който е арестувано почти цялото ръководство на ПКК. Окалан обаче успява да избяга на територията на съседна Сирия и оттам започва да ръководи движението.

В средата на 1984 г. Кюрдската работническа партия започна партизанска война в югоизточните и източните райони на Турция. Властите реагираха с въвеждането на редовни войски в тези територии и три години по-късно там беше обявено извънредно положение.

По това време партизанските отряди на ПКК бяха наречени Народно-освободителна армия на Кюрдистан, а политическите структури, контролиращи кюрдското население на Турция, се обединиха в Фронта за национално освобождение на Кюрдистан. Освен турските кюрди, ПКК има силно влияние върху голямата диаспора, живееща предимно в европейски страни.

Днес ПКК има солидна финансова основа, организацията контролира голям брой частни предприятия, приходите от които отиват за продължаване на подземната борба.

До края на 90-те Оджалан живее в столицата на Сирия, но през 1998 г. трябва да напусне тази страна. Той кандидатства за политическо убежище в Италия, Русия и Гърция, но тези опити са неуспешни. И през 1999 г. в Кения Оджалан е отвлечен от турските специални служби и откаран в Турция. Смята се, че на операцията са присъствали и специалните служби на Израел и САЩ.

Турски съд осъди лидера на ПКК на смърт, която скоро беше заменена с доживотен затвор. Днес Оджалан излежава присъдата си в затвор на остров Имрали в Мраморно море. През 2009 г. турците донякъде облекчиха условията на задържането му.

Точно преди залавянето си Оджалан призова своите привърженици да обявят едностранно примирие и да изтеглят всички въоръжени групи от турска територия в Иракски Кюрдистан. След това боевете в Източна Турция постепенно започнаха да стихват.

Партизанските действия отново се засилиха през 2005-2006 г., сега те действаха от бази, разположени на територията на Ирак, където по това време кюрдите имаха почти пълна независимост.

Това положение, разбира се, не устройваше Анкара, която периодично нанасяше въздушни удари по Северен Ирак, което на практика беше акт на агресия срещу независима държава. През 2007 г., след поредица от въздушни удари срещу бази на ПКК в Ирак, турската армия предприе мащабна инвазия в съседната държава.

Поредното влошаване между ПКК и турските власти започна през 2011 г. Турските военновъздушни сили извършиха няколко нападения върху съоръжения на ПКК в Ирак, кюрдите реагираха с нападение на турски военни обекти, убивайки няколко десетки войници.

През 2013 г. турското правителство, заедно с Абдула Йоджалан, разработи нов план за разрешаване на дългосрочния кървав конфликт. Според този план бойците от ПКК трябва да напуснат турската територия и Турция се задължава да включи в конституцията принципа на равенство на гражданите от всички националности на страната. Освен това турското правителство трябваше да освободи всички активисти на ПКК и бойци от затворите.

Кюрдите и бъдещето на Близкия изток

Кюрдският проблем е един от най-острите в Близкия изток. Изглежда, че нация, която отчаяно се бори за своята независимост в продължение на няколко десетилетия, е достойна за собствената си държава. В момента обаче всички истории, че независим Кюрдистан може да се появи през следващите години, е по-вероятно да принадлежат към жанра на ненаучната фантастика.

И въпросът е дори не в това, че на създаването на такава държава ще се противопоставят всички най-силни регионални играчи, а в степента на разединение на самите кюрди.

Кюрдите не са един етнос, а смесица от племена, които са много различни помежду си, както по отношение на езиците и диалектите, които използват, така и в контекста на културната и религиозна принадлежност. Между тях има още повече разлики, свързани с националната самоидентификация.

В много отношения кюрдите са много подобни на славяните с техните многобройни различия и конфликти, или, предвид нивото на конфликт в рамките на този етнос, с кавказките племена от 90-те години на миналия век.

През 90-те години в югоизточната част на Турция освен ПКК (марксисти) имаше и кюрдската Хизбула (религиозни радикали), между които непрекъснато се провеждаха кървави сблъсъци.

Северен Ирак се контролира от две кюрдски групи: "Патриотичният съюз на Кюрдистан" и "Демократическата партия на Кюрдистан", войната между тях продължава до 1998 година. Освен това последната сила е ориентирана към Турция, смъртния враг на ПКК. Освен това петролът от иракски Кюрдистан отива на световния пазар именно през турска територия.

И това е много опростена картина на настоящата ситуация: днес кюрдите са представени от почти петдесет много различни партии и партизански формации, често ожесточено воюващи помежду си. Днес двете най-влиятелни кюрдски организации - ПКК и Демократическата партия на Кюрдистан - имат напълно различни виждания за бъдещето на териториите, които те контролират. Именно този антагонизъм до голяма степен ще определи съдбата на кюрдския народ през следващите години.