Погребална коза

Казакът Григорий Алифанов беше известен в цялото село. Той беше богат. Самият вожд и той му се поклони ниско с уважение. И каквото и да е мислил Гришка, винаги му се е случвало всичко. По някакъв начин козата му умря. Намерих прищявка на Гришка, реших да го погреба по християнския обред. Все пак той мисли. моят козел не е по-лош от някакъв мръсен козел казак. Отидох при кучето и казах:

- Искам да погреба козата си, както се очакваше, според християнския обред.

- Възможно ли е. В края на краищата козелът прилича на дявол - рога, брада като клин.

- Е, и какво от това! Знаете ли, той беше умен. Когато умираше, той ти отказа двадесет и пет рубли.

- О, изкушение, не бих имал нищо против, но само това ще кажат дяконът и свещеникът.

Гришка отиде при дякона, а след това и при свещеника. Казах на дякона, че козелът му отказва петдесет, а свещеникът - сто рубли. Те също като псалмиста ахнаха, въздъхнаха и след това погребаха козела с всички почести - с пренасяне и камбанен звън.

Епископът научил за това, разгневил се и извикал свещеника, дякона, псалмиста и Гришка. Те дойдоха при него. Епископът излезе. Свещеникът, дяконът и четецът на псалми паднаха на колене, сгушени в страх. А Гришка стои там и се хили. Епископът го погледна строго и извика:

- Ти си оголил зъбите, знаеш ли, мога да те лиша от моята благословия и да те изпратя в манастира на покаяние! Ще седнете там на един хляб и на вода!

И Гришка не е срамежлив.

- Какво е това за манастир? Козелът беше умен. Той ви отказа, Ваше Високопреосвещенство, хиляда рубли. И той ми каза да ги взема. Ето парите. - И сложи хиляда рубли на масата тук.

След това епископът веднага омекна, той заговори по различен начин:

- Обадих ви се не с цел да се скарам на козела за погребението, но искам да знам дали такова интелигентно животно е било погребано достойно и според всички правила на християнската църква.

Тук попът, дяконът и псалмистът дадоха своя глас.

- Ваше Високопреосвещенство, всички сме постъпили правилно.

- Е, ако е така, тогава с Бог, приберете се у дома. Върна се в село Гришка, върви по улицата и се смее нагло в брадата си.

- Аз, - казва той, - с пари мога не само да угаждам на епископа, самите светии. Винаги ще намеря място в рая.