Вашият браузър не се поддържа

Награда за фенфик "Като в приказка"

Моята фантастика започва с десетия епизод, Юлия Подолская успя да целуне както Сантяго, така и Никита, но между момчетата нямаше никакъв бой.

Не е много приятно да бъдеш известен на цялото училище като „Влюбеният глупак". Всички смятат Джулия за независимо момиче, така че Джулия трябва сама да реши всички проблеми. Но аз наистина искам да получа помощ от някого. И кога ще започне да я търси? И как ще свършат? Ако Джулия е палава, арогантна катастрофа.

И когато Никита се наведе към Юлия, тя се събуди и рязко стана.
(както разбирате, имаше сблъсък)
-По дяволите, Маевски! Винаги се притеснявате навсякъде! Ооо, носа ми.
-Защото. Защото. ти си глупачка, Подолская! - "обяснявайки" всичко в детайли и изчервявайки се, Маевски се обърна и отиде в съблекалнята.
- Така! Маевски! - Галина Дмитриевна започна да вика, - Къде отиваш? Казах ли, че обучението приключи? - Маевски бавно се обърна и тръгна обратно към Подолская
Джулия просто седеше на пода и наблюдаваше всички.
-Е, защо лежиш тук, скъпа? -Когато Никита каза това, Кристина се намръщи и спря да се смее.

-Всички вас! Знаеш ли какво? Аз съм тук със счупен нос и счупен крак, а вие го подредете! И като цяло не съм БЕБЕ! ”Тя се опита да стане, но отново падна. Добре е поне, че Никита я е хванал.
-Точно, Подолская! Ти не си бебе, а просто глупак! Е, къде ставаш? А? - Никита не успя да сдържи усмивката си, защото Джулия се опитваше по всякакъв начин да се отърве от помощта на Маевски и изглеждаше много смешно.
-Е, ако е така, Маевски - започна Галина, - Заведи Подолская поне до съблекалнята, но разбира се е по-добре да я заведеш у дома.
-Но ... имам го. дела.
-Не, но все още не сме провели половината от обучението, какъв може да бъде случаят? -Галина не си падаше по оправдания и все още настояваше сама.
Маевски тихо започна да отглежда Джулия.
- Фу, някак си тежък. Трябва да отслабнете .- измърмори Никита.
Не забравяйте за Кристина, по някаква причина тя наводни след тях и се опита да започне разговор с Маевски, но той дори не й обърна внимание. Хм, той има словесна диария! Той говори и говори с Юлия, сменяйки темата почти на всеки няколко минути.
Разбира се, Джулия вече вървеше сама, но накуцвайки силно, поради което Никита я притисна към себе си, за да не падне отново.

-И сега вървя по улицата, тези 2 големи момчета ме следват. не, разбира се, не се страхувах, но бях много щастлив, когато колата на баща ми дойде отнякъде.
-О, не лъжи, не се ли страхувай! - глас отзад.
-Ай, Кристина, ти знаеш много! - отговори Никита - Е, Подолская слушайте още. Живях дълго време в Лондон. и там.
Джулия не го послуша, погледна го и се усмихна.
-Ей, Подолская, защо гледаш така Никита? Като? Не те ли е срам? Ето между другото!
- Строгонов, и какво, ти какво си? гледам ли те? Хе, сънувах.
Никита заведе Джулия у дома и си тръгна. Кристина го чакаше на улицата.
- Струва ми се, или ти харесва това пиле. - Кристина наведе устни, за да покаже, че е обидена.
-Ех, кой друг е пиле сред вас.
Обърна се и тръгна към къщата с бърза крачка, иначе щеше да получи добър шамар от нея.

На сутринта Сана стоеше близо до входа. Маевски?
-Какво прави той тук - помисли си Джулия, когато ги гледаше през прозореца.
Сантяго излезе от къщата и поздрави Маевски приятелски.
Джулия беше в шок още две минути. И докато те стояха и си говореха за нещо.
-Е, как стоят нещата с Podolskaya? - зададе доста странен въпрос Маевски.
-Е, изглежда да, да тръгваме, иначе ще закъснеем, все още имаме бизнес.

-Супер! Днес се планира интересно нещо! Наскоро Маевски обвини Сантяго за моя срам и сега почти отиват на училище за ръка! - С такива мисли Юлия бързо се събра и хукна след момчетата, за да чуе поне малко какво говорят относно.
Но за съжаление те успяха да се скрият зад ъгъла и планът й се провали.
Междувременно момчетата вече наближаваха училище.
Спряха до нея.
-Защо Кристина?
-Хей, за какво говориш? Все още се срещаме и тя си мисли, че се обичаме и дори умираме един ден.
-И така, какво следва?
-Какво следва? Е, ще умрем . и тогава никой не знае .- намръщи се Маевски
-Не бъди идиот, нали разбираш какво имам предвид.
-И тогава, по-нататък . Ако говориш за Джулия. тогава тя. започнете да се чувствате добре с хората, които правят грешки. и светът около нея не е съвършен. Pfff, Егоист.
Очевидно беше, че Никита нямаше удоволствието да говори за това. затова самият Сантяго преведе темата за разговор.
-Можете да пеете?
-Аз Шегувам се?
-Сериозно.
-Е, така. Малко.
Звънецът иззвъня и трябваше да прекратят разговора и да отидат на училище.
По това време Джулия излезе иззад дървото с много сериозен поглед. Тя подслуша разговора им
Тя също ходила на училище, но през целия урок си мислила за думите на Маевски.
-Ами ако е прав? Наистина ли искам твърде много от хората. същият татко. Той го разбра само с Г.Д., а аз го взех и сам ги скарах.
Юлия беше разсеяна от мислите си от учителя.
-Podolskaya, за нас е много интересно да разберем какво мислите за въстанието през 1956 г. в Унгария.
Джулия стана. тя беше в много лошо настроение.
-Аз ?! Какво мисля за това?! - Тя почти изкрещя, без да знае защо, но сякаш буца беше заседнала в гърлото и й беше трудно да говори - Но не знам! Удовлетворен. - Тя взе чантата си и избяга от клас
-ПОДИЛСКАЯ! - Феликсович се опита да върне Джулия, но едва ли би успял.