Кама на германски офицер. Или историята на черен копач.

Преди около 8-10 години в нашия славен град Волгоград имаше един млад безделник. Не исках да работя като хора. Научих, че можете да „копаете“ за живота си, като копаете по местата на битките и в гробовете на хора, загинали в тези битки. Така той стана черен копач или черен археолог. Обикновено попадаше на всяко малко нещо. Той го продаде на черния пазар, едва достатъчно за живота. Този археолог имаше сън. Мечтаеше да намери камата на германски офицер. Тогава (и ви напомням, че беше така преди 8-10 години) такава кама на черния пазар струваше 1000 долара. Сега дават повече в евро! Този археолог (не знам името му) седеше в архивите и изучаваше местата на битките във Великата отечествена война. Имаше много, много битки при Сталинград. Градът се наричаше Южната порта към Каспийския петрол. Градът е кръстен на Сталин. Самият Хитлер искаше да превземе града ни и защото Хълм 102, сега известен на всички като Мамаев курган, изглеждаше на главния фашист място на свещена власт. Не знам защо тази мисъл дойде на болната глава на Адолф. Само в нашия Мамаев курган фашистката организация Ahnenerbe профуча. И сериозно някои измервания, проведени изследвания. В докладите на тази организация нашият Мамаев курган беше наречен място на свещена сила, Пъпът на Земята, и те признаха възможността, че на тази купчина е възможно да се отварят врати към други светове, да се движи във времето и т.н. . Между другото, през 2000-те те откриха пръстена на Ahnenerbe на могилата. Случайно изровен.

Но да се върнем към този черен археолог копач. Много места на битки бяха изкопани, разкопани, преди него. И намирането на място, недокоснато от никого, беше много трудно. Но той имаше късмет. Той намери такова място. Отиде до мястото, в гората намери землянка от първите съветски войни. Но те са бедни и техните археолози не обичат да печелят от нищо. Съветските каски се продават с мъка и са евтини. Съветски медали? Кой има нужда от тях? И колко да им копая? С годините нещо е обрасло, нещо се е срутило, покрило се с пръст и т.н. Затова нашият археолог отиде в нацисткия лагер. Недалеч от землянката, буквално на километър от нашата, и нацистите се настаниха в лагер. Тук този археолог „печелеше“. Събра няколко немски наградни кръста, пръстени, колби и др. Радвах се да се радвам. Намерих скелет под дърво. По отличителните знаци на изгнилите дрехи той разбра, че е офицер. Но камата не беше с него. Този офицер хвана куршум в главата. Археологът реши да вземе черепа си с дупка от куршум. Е, не кама, ще взема черепа! Този черен копач реши. И се прибра вкъщи.

Няколко нощи подред сънуваше ужасни сънища. Сякаш беше на война и стреля по руснаците, дава заповеди и в отчаяние си мисли, че никога няма да излезе от тази гора, от тази Русия, а съпругата му чакаше вкъщи с две деца. е бил убит от граната. По някое време той усеща непоносима болка в челото си и пада, гледайки небето. В този момент този копач винаги се събуждаше с главоболие. Болката в главата ми не изчезваше нито ден, нито нощ. Щом заспах, кошмарът за войната се върна. Той разпродаде нацистки кръстове, колби, пръстени и т.н. Той изкарал малко пари и показал на други копачи череп с дупка в челото. Говорел за мястото, без да казва къде е. На което други копачи го посъветваха да върне черепа на мястото му. И разказаха куп ужасни истории за хора, които донесоха кости, черепи в къщи, а след това полудяха, извършиха самоубийство. Като цяло всички имаха тъжен край. Този копач реши да вземе черепа обратно. През нощта той отново сънува битки, сънищата се повтаряха всяка вечер един към един. Едва в последната нощ, след като „хвана” куршум насън, той лежи под дърво и умира. Млад офицер в нацистка униформа се навежда над него и го пита: - Боли ли те? С болка този копач не може да каже нищо, той само кимна с глава. На което този офицер отговори: - И още повече ме нарани! Не исках да умра толкова много! Той седна до копача насън под едно дърво и започна да показва живота си. Копачът видял немска къща, семейство на масата, едно момиче изтичало до него и скочило на колене. В същото време Фриц казал: „Това е дъщеря ми и даде името на момичето. Около масата тичаше момче, а в стаята влезе красива жена с баница и много бързо казваше нещо. Фриц каза, че това е съпругата му Марта и той много я обича. Това е нейният фирмен ябълков пай. Копачът видя, сякаш, живота на този Фриц. И накрая германецът показа кинжала си. Лежеше на половин метър от тялото, просто беше покрит със земя. Фриц показа камата и каза: - Вземи я! Само ми върни главата! И ако ме погребеш, най-накрая ще се срещна с моята Марта.

Е, не мога да пиша добре. Извинете ме. Един човек ми разказа тази история; той има антикварен магазин в центъра на нашия град. Купува антики и неща. Той знае много интересни неща. Той има цял отдел за древни оръжия и немските ками са еднакви.

Да. Копачът замени черепа. Намери камата къде насън и му показа германец. И този Фриц все още имаше часовник. На тях е гравирано име. Чрез гравиране през интернет, копачът намери роднините на този Фриц и той беше погребан. На снимката има кама на германски офицер. И пръстенът Ananerbe.

Публикацията е създадена след публикация # comment_58318133 Намерен кинжал на дядо.