Какво означава „носител на информация“?

Речник на медицинските термини

физическо тяло (филм, хартия или друг материал), върху което информацията се записва и натрупва по един или друг начин за последваща употреба; машина Н. и. предоставя възможност за директно въвеждане на информация в електронен компютър.

Велика съветска енциклопедия

машина, носител на запис, тяло, вещество, използвано за записване и натрупване на информация с цел директно въвеждане в компютър. Н. и. е междинна връзка между машината и първичните документи, съдържащи цифрови данни, текстови материали, диаграми, графики и др .; с Н. и. сравнително лесно е да се прочете информацията и да се преобразува в електрически сигнали, необходими за работата на компютър. Н. и. Те се отличават с физическа структура (магнитна, полупроводникова, диелектрична), вид материал (хартия, пластмаса, метал, комбиниран), форма за представяне на данни (отпечатана, ръчно написана, магнитна, перфорирана), принцип на четене на данни (механичен, оптичен, магнитен, електрически), конструктивно изпълнение (лента, диск, карта). Информацията се записва на Н. и. чрез промяна на физичните, химичните или механичните свойства на носителя за съхранение (вж. Запис и възпроизвеждане на информация, Устройство за съхранение). Примери за широко разпространени Н. и. могат да бъдат перфокарти, перфокасети, магнитни ленти. Основните недостатъци на перфокартите и перфокасетите са ограничената информационна плътност на записа (до 102bit на 1 cm2) и ниската механична якост. Магнитните ленти имат значително по-висока информационна плътност на запис (до 105bit на 1 cm2) и могат да бъдат използвани повторно (множество презаписи в едни и същи секции на лентата).

Лит .: Савета Н. Н., Устройства за въвеждане и извеждане на информация на универсални електронни цифрови компютри, М., 1971; Анисимов Б. В., Хомяков К. С., Устройства за подготовка на данни за електронни компютри. М., 1972.

Носител на информация - всеки материален обект или среда, използвани от лице, способно да съхранява вписаната в него информация в своята структура за достатъчно дълго време, без използването на допълнителни устройства. Това могат да бъдат например камък, дърво, хартия, метал, пластмаси, силиций (и други видове полупроводници), лента с магнетизиран слой (в барабани и касети), снимков материал, пластмаса със специални свойства (например в оптични дискове) и др., и т.н.

Носителят на информация може да бъде всеки обект, от който е възможно да се прочете (прочете) наличната в него информация.

Носителите на информация в науката (библиотеки), технологиите (да речем, за комуникационни нужди), обществения живот (медиите), ежедневието се използват за:

  • записи;
  • съхранение;
  • четене;
  • трансфери;
  • създаване на произведения на компютърното изкуство .

Транслитерация: информационна информация
Чете се назад като: izamrofni yletison
Носителят за съхранение се състои от 18 букви