Какво означава „епични мелодии“

Велика съветска енциклопедия

мелодии, към които се изпълняват епоси. В северните райони на Русия (Zaonezhie, Pinega, Mezen, Pechora, крайбрежието на Бяло море и др.) Епосите се изпълняват главно от един разказвач (соло), в някои райони и от двама или трима разказвачи (в sub -voice way) за кратки (съответстващи на 2-3 реда текст) мелодии на песенно-речитативен склад, тесен диапазон (четвърти или шести), с преобладаване на втори и трети мелодични ходове. Характерът на изпълнението на северните епоси е особен: те си тананикат тихо - казват те. При повтаряне на Б. от н. импровизационно варира в съответствие с развитието на поетичните образи; нейното начало и край са най-стабилни. Б. н. не са възложени на конкретни текстове; често разказвачът пее всички епоси, които познава, с една или две мелодии. Сред разказвачите на северни епоси бяха особено известни TG и И. Т. Рябинини, М. Д. Кривополенова, А. М. и М. С. Крюков. Сред казаните на Дон, Урал и Терек, както и в района на Воронеж, има епоси от различен тип; техните мелодии се доближават до продължителни лирични песни и се изпълняват от припева на 2-3 гласа, а всяка мелодия служи за изпълнение само на един специфичен текст. Много Б. н. записани; техните аранжименти са включени в сборници с руски народни песни, съставени от Н. А. Римски-Корсаков, М. А. Балакирев, А. К. Лядов и др. оказа голямо влияние върху руската класическа и съвременна музика, допринасяйки за развитието на епично начало в нея (операта „Садко“ от Римски-Корсаков, творби на А. П. Бородин, А. К. Глазунов, Ю. А. Шапорин и др.). Б. н. използван в редица произведения на руски и съветски композитори (опери „Снежанка“ от Римски-Корсаков, „Борис Годунов“ от Мусоргски, фантазия по теми от И. Т. Рябинин за пиано и оркестър от Аренски, „Билин за Ленин“ от Попов, Епична поема от Голинин и др.). Издания (сборници с епоси с мелодии): Древноруски стихотворения, събрани от Кирша Данилов, М. ≈ Л., 1958; Иля Муромец, М. ≈ Л., 1958: Епопеи на Печора и зимния бряг, М. ≈ Л., 196

Лит .: Маслов А. Л., Епопеи, техният произход, ритмичен и мелодичен склад, „Известия на Музикално-етнографската комисия“, т. 2, Москва, 1911; Янчук Н., За музиката на епосите във връзка с историята на тяхното изучаване, в сборника: Epics, ed. М. Сперански, т. 2, М., 1919, стр. 527-72; Попова Т. В., Руска народна музика, 2-ро издание, Т. 1, М., 196