Какво е паметта в общото човешко разбиране?

Състав на изпита:

Какво е паметта като цяло за човешкото разбиране? Дмитрий Сергеевич Лихачов размишлява върху този въпрос в своето есе. Повдигайки проблема с паметта, той го издига до ранга на проблеми на морала и етиката.

Текст от Д. С. Лихачов:

(1) Паметта е едно от най-важните свойства на битието, на всяко същество: материално, духовно, човешко.
(2) Лист хартия. (3) Изстискайте и разнесете. (4) Бръчките ще останат върху него и ако го стиснете за втори път, някои от гънките ще лежат по протежение на предишните гънки: хартията "има памет".
(5) Отделни растения, камък, върху който има следи от неговия произход и движение през ледниковия период, чаша, вода и др.
(6) И какво можем да кажем за „генетична памет“ - памет, заложена от векове, памет, която преминава от едно поколение живи същества към следващото.
(7) В същото време паметта съвсем не е механична. (8) Това е най-важният творчески процес. (9) Това, което е необходимо, се помни; чрез паметта се натрупва добър опит, формира се традиция, създават се ежедневни умения, семейни умения, трудови умения, социални институции.

(10) Паметта се противопоставя на унищожаващата сила на времето.
(11) Това свойство на паметта е изключително важно.
(12) Прието е примитивно да се разделя времето на миналото, настоящето и бъдещето. (13) Но благодарение на паметта миналото навлиза в настоящето, а бъдещето сякаш се предвижда от настоящето, свързано с миналото.
(14) Памет - преодоляване на времето, преодоляване на смъртта.
(15) Това е най-голямото морално значение на паметта. (16) „Безспомен“ човек е преди всичко неблагодарен, безотговорен човек и следователно неспособен на добри, незаинтересовани действия.
(17) Безотговорността се ражда от липсата на съзнание, че нищо не преминава без следа. (18) Човек, който извърши недоброжелателно действие, смята, че този акт няма да остане в личната му памет и в паметта на хората около него. (19) Самият той, очевидно, не е свикнал да запазва спомена за миналото, да чувства благодарност към предците, да работи, техните грижи и следователно смята, че всичко ще бъде забравено за него.
(20) Съвестта е основно спомен, към който се добавя и морална оценка за съвършеното. (21) Но ако перфектът не се съхранява в паметта, тогава не може да има оценка. (22) Няма съвест без памет.
(23) Ето защо е толкова важно да бъдем възпитани в моралния климат на паметта: семейна памет, народна памет, културна памет.

(Според Д. С. Лихачов)