Какво беше Naberezhnye Chelny преди почти сто години - емисия новини в Казан

naberezhnye

В аналите на Република Татарстан 2015 г. е особено белязана - навършват се 95 години от основаването на Татарстанската автономна съветска социалистическа република. Във връзка с тази дата решихме да направим екскурзия в историческото минало на град Набережни Челни и да разберем как е било през 20-30-те години, тъй като TASSR е създаден през 1920 г.

Година по-късно, през 1921 г., е създадена административно-териториална единица - кантон Челнински, който включва 18 волости. Центърът беше търговското село Набережни Челни, където най-големият кей се намираше на река Кама. (Между другото, кантонът съществува до 1930 г., когато волостите са трансформирани в райони).

Още тогава селото изглеждаше почти като град. Това бе отбелязано от руската писателка Хелена Рьорих, шофираща по река Кама до Перм, и известния журналист Немирович-Данченко, който пише: „Сгради в голям мащаб; къщи от дърво и камък са построени на два етажа, улиците са прави и широки. Сараите също са прекрасни, просторни, очевидно са издигнати, без да пестят камък и дърво. Най-добрите съоръжения за съхранение са в партидата ".

Дворянската улица е застроена с двуетажни къщи - това е сегашната Централна. По правило стаите на собствениците се намираха в тези сгради на първия, дървен под. Всяка къща имаше обширен двор със сгради. В селото имаше болница, църква, хазна, пощенска и телеграфна служба, библиотека.

Историята на образованието на Челнов започва с първостепенното училище на името на Роза Люксембург, което по-късно става училище No1 на името на Г. Димитров. Боров парк, засаден през 1902 г., се смяташе за любимо място за разходки.

Ужасна суша, която засегна Поволжието през 1921 г., остави трагична следа в нашия регион - тогава 11 499 души умряха от глад в кантона, а 67 процента от селските домакинства бяха разрушени. Безценната билка киноа, от която се пекат сладкиши, помогна да оцелее.

Улица Централна, път към кея, 1900 г.

Според монографията на краеведа В. Ермаков „Селячеството на Източна Транскама“ и по специалните въпроси на краеведското дружество „Нижняя Кама“