КАКВИ СА ЗВЕЗДИТЕ

TJ за това какви химически елементи са различните тела около нас - въздух, вода, земя, планини­различни породи, растения и животни? От какво са направени слънцето и звездите?

Тези въпроси отдавна интересуват човек.

Още през миналия век са направени подробни анализи на многобройните скали, съставляващи земното кълбо. Резултатът беше неочакван. С цялото разнообразие от планини, открити в земната кора­се оказа, че те се състоят предимно от­от малкото химически елементи - силиций и кислород, желязо и алуминий, калций и магия­ниум, натрий и калий и някои други. Тези елементи са част от земната кора под формата на съединения с киселина­У дома.

Най-вече в състава на земната кора (до дълбочина

16 километра) кислород; това е около 50 професионалиста­цента от цялото му вещество. Четвъртата част от земната кора е силиций. Около седем до осем процента от неговото тегловно вещество се пада върху дела на алуминия и около четири - върху дела на желязото. Магнезият, калцият, калият и натрият, взети заедно, съставляват малко над 10­цента от масата на земната кора; и само няколко процента­от земната кора се състои от останалите осем дузини химически елемента,

Някои от тези елементи, като калай, мед, хром, никел и други, се намират в земята под формата на рудни натрупвания - рудни находища.

Други елементи са разпръснати в земната кора.

Те включват; напр. скандий, хафний и други­божичко. Тези елементи се наричат ​​"редки", въпреки че общото количество на такива "редки" елементи в земята не е толкова малко. Често ги има повече от обичайния, "не рядък" ейл­ченгета. Така че "редкият" елемент цирконий в земната кора е в пъти повече от оловото.

Такива елементи се наричат ​​„редки“, тъй като са разпръснати в земята и извличането им от скали е много времеемка работа.

Млада наука - геохимия - изучава разпространението и историята на химичните елементи в земната кора. Тази наука е създадена от трудовете на изключителните съветски учени В. И. Вернадски и А. Е. Ферсман.

Химичният състав на веществата и организмите е много "лош"­cheskogo, "жив" произход. Десетки хиляди различни­най-въображаемите органични тела в природата се състоят главно от 6-8 вещества - въглерод, азот, кислород, водород и някои други.

Определен е и съставът на въздуха. Главен състав­неговите части са азот и кислород (освен тези елементи въздухът съдържа газове аргон, неон, хелий, криптон, ксенон и въглероден диоксид).

По този начин химикалите, включени в таблицата на Менделеев, образуват разнообразни вещества.­жива и нежива природа.

В момента химиците знаят например как­някои химични елементи са част от телата на животните. И ето, оказва се, срещаме се със същите елементи­тами - с кислород и въглерод, с азот и калций, сяра и фосфор, с натрий и калий.

През миналите векове много от учените вярваха, че телата на живата и неживата природа са несравними неща. Едно е например „мъртъв“ камък и съвсем различно­goe - всяко растение или животински орган­низм. Камък и всяко друго тяло от нежива природа могат да се научат да създават изкуствено. Полу­за изкуствено четене на каквото и да е вещество живо, когато­предполага се, че раждането е невъзможно. В тяхното създаване участва специална „жизнена сила“.

Подобни възгледи бяха особено поддържани от църквите.­прякори. Те видяха в тях потвърждение за съществуването на безтелесна, тайнствена и неуловима душа.

Науката опроверга тези ненаучни възгледи. Преди около 120 години урината е получена за първи път изкуствено­виното е вещество, което преди е било създадено само от живи организми.

И малко по-късно известният руски химик Н. Н. Зинин разработи подготовката на основа от бензен.­лей - анилин. Преди това анилинът е получен от естествено багрило - индиго.

В наши дни химиците изкуствено създават не само много стотици вещества от „жив“ произход, но и такива органични вещества, които дивата природа не може да създаде.!

По този начин материалното единство обгражда­светът около нас сега е доказан от науката.

Всички многобройни тела както от жива, така и от нежива природа се състоят от най-малките материални частици - атоми на различни химични елементи. Броят на тези чи­на елементите и тяхното единство се определят от големия природен закон - периодичния закон на Д.И.­Делеева.

Но възниква друг въпрос, който изисква отговор. От ка­от какво вещество, от какви елементи се състоят небесните тела, звездите и планетите? Законът на Менделеев важи ли и за Вселената?

Съвременната наука дава отговор и „но този въпрос. Да, честно.

Дълго време хората са наблюдавали падането на земята „не­демонични камъни ”- метеорити. В предишни времена подобни камъни често дори са били почитани като „пратениците на бо­gov ". В момента знаем, че метеоритите са отломки от други небесни тела във Вселената.

Естествено е много интересно да разберете от какви химически елементи са направени „небесните камъни“.

Многобройни анализи на метеорити, както камък, така и желязо, показват, че фрагменти от материя, поп­давайки ни от дълбините на Вселената, се състоят от същите химични елементи, които обединява трапезата на Човеците­Делеева.

Нито една нова еле, непозната за нас на земята­няма ченге в състава на метеоритите!

Сега е определен съставът на нажежените до червено небесни тела - слънцето и звездите. Лъчите светлина, идващи на Земята от далечни звезди, разказваха за този човек.

В средата на миналия век философът-идеалист О. Конт, опитвайки се да докаже, че познанията ни за природата са ограничени­cheno, даде следния пример: човек никога няма да разбере от какво са направени звездите и слънцето, каква е температурата на тези небесни тела и т. н. В крайна сметка слънцето и звездите са нажежени небесни тела. Дори да приемем, че в далечното бъдеще хората ще изграждат междупланетни летящи превозни средства, те пак няма да могат да се приближат­отидете на повърхността на слънцето и звездите, тъй като температурата на тези небесни тела е много висока.

Науката опроверга фалшивите аргументи на този философ.

Само няколко години след изявлението на Конт, плодотворен нов начин за изследване­небесни тела - спектрален анализ.

Същността на този метод, накратко, е следната: бялата светлина, която наблюдаваме в живота, при определени условия се разлага на цветни лъчи. Това може да се провери чрез много прост опит. Поставете парче стъкло по пътя на лъча светлина, имам­клиновиден изглед, така наречената тригранна призма (фиг. 9).

Преминавайки през такава призма, светлината променя своята права­моларна посока или, както се казва, пречупване­в него и в същото време се разлага в състава­цветни лъчи, които го излъчват. Образува се така нареченият спектър от цветни лъчи. Прието е да се различават седем цвята в спектъра: червен, оранжев, жълт, зелен, гол­битка, синьо и лилаво се търкалят един в друг.

Това явление се обяснява с факта, че лъчите с различни цветове­те се пречупват по различен начин в триъгълно парче стъкло - червените лъчи се отклоняват по-малко от другите в призма, повече от всички други лъчи - виолетови.

Изучаване на спектрите на светлината от различни източници, изучаване­те откриха една забележителна черта от тях. Светлината, която идва от нажежаеми твърди вещества и течности, винаги дава непрекъснат спектър, т.е. цвят­лъчи-ивици се следват една в друга и винаги в същия ред.

Съвсем различен спектър се получава, ако светлината се излъчва от нажежени пари на вещество. Този спектър се състои от тънки цветни линии, разделени с тъмни ивици. Такъв спектър се нарича линеен спектър.

химични елементи

Фигура: 9. Триъгълната призма разлага светлината в спектър.

И сега се оказва, че всеки химичен елемент има свой линеен спектър, различен от другите. Например, нажежената натриева пара дава спектър, състоящ се от двойна жълта линия; спектърът на парите на литиевия елемент съдържа характерни - една червена и една оранжева линии; горещи калиеви пари докато­извикайте две функционални линии - червена и лилава и т.н.

Откриването на тази прекрасна характеристика е пътят­способността на веществата да отделят собствен спектър на излъчване, различен от другите, когато са в състояние на нажежаемост­газове и е в основата на необичайно чувствителен спектрален анализ [7]). Използвайки този метод,­следващите през първите години от прилагането му е от­Бяха обхванати няколко нови, неизвестни досега химични елементи (включително споменатия по-горе галий). Ко­задържането на тези елементи в земята е много разпръснато,­преди това са убягнали от вниманието на изследователя. Методът за спектрално изследване на природни тела позволява­lil открива милионни и милиардни части от грам вещество.

Всяко ново просто тяло се усещаше чрез нова комбинация от цветни линии в спектъра, нов линеен спектър.

Спектрално изследване на лъчите светлина, идващи от небесните тела, и направи възможно да се определи от кои елементи­Тов са звездите.

Още преди откриването на линейни спектри имаше заместване­установено е, че спектърът на слънчевите лъчи, който дълго време се е считал за непрекъснат, всъщност не е непрекъснат, а­изрязани от много тънки тъмни линии.

. Решението на тези линии беше намерено след откриването на спектралния анализ. Оказва се, че тъмните линии наоколо­развиват се в спектъра, защото светлината по пътя си про­разходки през несветещи двойки на някои елементи. Така например, ако светлината преминава през охладени калиеви пари, а след това в непрекъснат спектър, на места, където има­Цветните линии на този елемент са облицовани - червено и лилаво, - ще се появят съответно две тъмни линии.

Такива спектри, състоящи се от тъмни линии на фона на цветни ивици, се наричат ​​абсорбционни спектри.­schenia.

Абсорбционни спектри и помогнаха да се разбере съставът на небето­тела.

Изследване на спектъра на поглъщане на слънчевата светлина, докато­фактът, че слънчевата светлина преминава през по-студените пари на много химически елементи по пътя си­тов - желязо, водород, хелий, натрий, калций, силиций и други.

Възникна въпросът: къде са тези двойки? Не беше трудно да се даде отговор на него. Известно е, че в земната атмосфера няма изпарения на всички онези елементи, за които­rykh казва слънчева светлина. Тези елементи не могат да бъдат включени­разходка също в междузвездното пространство и по тази причина. Спектрите на поглъщане на светлината, идваща от различни звезди, са различни. Това означава, че светлината на различни звезди среща различни химически елементи по пътя си към Земята.­ченгета (под формата на охладени, несветещи пари). От­тук е ясно, че всички онези химични елементи, за които говори слънчевата светлина и светлината на звездите, са под формата на пари близо до самото Слънце, близо до самата звезда във външната им част, още­по-студени слоеве. Открит от изследователски ейл­Следователно ченгетата трябва да са част от тези небесни тела.

Изследване на спектрите на слънчевата светлина показа, че при­мосферата на Слънцето се състои главно от изпарения на такова чи­химични елементи като натрий, желязо, калций, сметана­niy и други. По-плътната част от атмосферата на Слънцето - хромосферата - съдържа предимно вода­род, както и хелий.

Изследването на спектрите на небесните тела с неопровержима убедителност доказа материалното единство на Всички­мързелив. Многобройни спектри на Слънцето, звездите, мъглата­показа, че никое от небесните тела няма такива елементи, които биха били непознати за нас, живеещи­тела на Земята, няма елементи, които да не са включени в периода­Таблица на елементите на Д. И. Менделеев. И така, в нататък­в момента на Слънцето са открити повече от 60 химикала­елементи и всички те са ни известни от таблицата Мъже­Делеева.

Целият звезден свят, цялата Вселена са безкрайно различни­фигуративно, се състои от същите основни вещества на Вселената. Светът, в цялото си разнообразие, е един по природа!

". възниква въпросът: броят на елементите ли е краен или безкраен? ", - пише Д. И. Менделеев през 1871 г. в своя­нейната статия „Периодична валидност за химични елементи“ и даде отговор на нея: „Съдейки по ограниченото­същност и, така да се каже, затвореност на системата от елементи, позната и до днес, съдейки по факта, че в метеорните камери­Същите елементи съществуват в слънцето и звездите, както ни е известно, съдейки по факта, че те се изглаждат при голямо атомно тегло. свойства на елементите. можем да мислим, че броят на наличните за нас елементи е много ограничен и ако има малко нови тежки елементи в масата на земята, техният брой и количество е много ограничен ".