Каква е трагедията на семейство Мармеладови? (По романа на Ф. М. Достоевски "Престъпление и наказание")

Тук можете да четете и изтегляте Каква е трагедията на семейство Мармеладови? (По романа на Фьодор Достоевски "Престъпление и наказание").

В романа си „Престъпление и наказание“ Фьодор Михайлович Достоевски повдига проблема за вседопустимостта, възхода на един човек над друг, „Наполеонизъм“. Той показва как тази на пръв поглед съвсем логична и добре изградена теория се развенчава на практика, като носи мъки, страдания и в крайна сметка покаяние на главния герой на романа. Светът на Достоевски е в основата си противоречив, „за“ и „против“ непрекъснато се борят в душите на героите.

Семейство Мармеладови заема специално място в романа. Каква е трагедията на всеки от членовете на това семейство? Всички те имат свои собствени слабости и странности: Мармеладов е пияница, Катерина Ивановна изпитва болезнена мания за самоутвърждаване, Соня има романтични любовни фантазии. Животът е безмилостен по отношение на героите, само негодници като Лужин или тези, които преодоляват отчаянието с любов и наивни искрени чувства са в безопасност (Разумихин, Соня).

Нека разгледаме портрета на Мармеладов: „Той беше мъж над петдесет години, среден на ръст и плътна телосложение, със сива коса и голяма плешива глава, с жълто, дори зеленикаво лице, подуто от постоянното пиянство и с подпухнали клепачи, поради което мънички, като пукнатини, но оживени червеникави очи. "Достоевски пише, че в него имаше нещо много странно, погледът му блестеше от ентусиазъм, смисъл и интелигентност, но в същото време трептеше лудост. Мармеладов страстно иска да признае, но кикотенето на другите Оказва се дори, че той е безкрайно мил, обича и жена си, и децата си, но се оказва причината за нещастията в живота им. "Бедността не е порок ..." казва Мармеладов на Расколников. "Но бедността, сър, бедността е порок, сър. В бедността все още запазвате благородството си от вродени чувства, в бедността и никой никога." От горчива бедност главата на семейството става пияница и когато съдбата му се усмихна, беше твърде късно. Той получи работа, но не можа да я задържи дълго - юнакът вече нямаше сили да устои на Заради всичко това Мармеладов отива от кръчмата в кръчмата и изпива последните стотинки.

Героите на Достоевски, които имат сърца, със сигурност страдат или симпатизират на страданието. Мармеладов е измъчван от вината си и не може да си прости, че когато Соня беше изпратена в панела, той „лежеше пиян, сър“.

В Мармеладов Достоевски разкрива изкривяването на човека. И причините за това изкривяване не са само в бедността и липсата на права. Социалните обстоятелства и безразличието на императорски Петербург към „малкия човек“ са откровено разрушителни.

Също толкова противоречива е и Катерина Ивановна, представена в романа: безкористност и власт, щедрост и раздразнение, чистота и грубост, гордост и унижение на себе си и другите, в които тя стига до крайност, кара децата да молят за милостиня, благородна суета и смело излагане на язвата на собствения й живот, презрение и любов към съпруга и т.н. Катерина Ивановна, жена на средна възраст с консумация, е страдала много през живота си. Според Сонечка, „Катерина Ивановна търси справедливост, тя е чиста, вярва толкова много, че трябва да има справедливост във всичко, и изисква ... и поне да я измъчва, но не прави несправедливо. Самата тя не забелязва как всичко това е невъзможно, така че е справедливо за хората и е раздразнено. ... Като дете, като дете! "

Соня е силна личност по природа, но трябваше да следва пътя на „корумпирана” жена. Мисълта за срамно и безчестно положение я измъчваше, причинявайки огромна болка. Соня Мармеладова наруши моралния закон. Но тя го направи в името на децата на Катерина Ивановна, в името на живота, жертвайки се. Но в съня има и морална яснота. В него има „ненаситно страдание“, лишено от всякаква горчивина.