Каква е основната разлика между две понятия от изборния закон на Киргизката република - предизборна агитация и осведоменост? Какво може и какво не може да се прави от медиите през тези периоди?

Всъщност тези два термина са разгледани в един член 22 от Конституционния закон на Киргизката република „За избори за президент на Киргизката република и заместници на Жогорку Кенеш от Киргизката република“, което затруднява незабавното разграничаване тяхното съдържание, тъй като заедно те отговарят за един блок „информационна подкрепа на изборите“. Следователно не е изненадващо и объркано в съдържанието на всеки елемент.

Гореспоменатият закон гласи, че информирането на избирателите и предизборната кампания представляват информационна подкрепа за изборите, допринасяйки за съзнателното изразяване на волята на гражданите и прозрачността на изборите.

Предизборната кампания се характеризира с подготовка и разпространение на информация по време на предизборната кампания, с цел насърчаване или насърчаване на избирателите да гласуват за определени кандидати (списък с кандидати) или против тях. Самата предизборна кампания е дейност на граждани на републиката, кандидати, упълномощени представители и пълномощници на кандидати, както и на политически партии по време на предизборната кампания, насочена към призоваване да гласуват или да не гласуват за определени кандидати (член 1).

Въз основа на закона предизборната агитация се признава като:
- призовава да се гласува за определени кандидати, списък с кандидати или против тях;
- изразяване на предпочитание по отношение на отделни кандидати, политически партии;
- описание на възможните последици от избора или неизбирането на кандидати, списъка с кандидати;
- разпространение на информация за дейностите на кандидатите, които не са свързани с професионалните им дейности или изпълнението на техните служебни (служебни) задължения.

Агитация по време на избори може да се проведе:
1) чрез средствата за масова информация;
2) чрез провеждане на масови събития (срещи и срещи с граждани, публични дебати и дискусии, митинги, демонстрации, шествия);

3) чрез издаване и разпространение на печатни, аудиовизуални и други агитационни материали;
4) в други форми, незабранени от този конституционен закон.

Кандидатът и политическите партии определят формата и естеството на своята агитация чрез медиите независимо.

Трябва да се отбележи, че предизборната кампания, изискваща финансиране, е възможна само по споразумение с кандидатите и политическите партии, които са издигнали списъци с кандидати и плащането й трябва да се извършва само чрез техните предизборни фондове.

А информираността на избирателите е точно обратното. Съдържанието на информационните материали, публикувани в медиите или разпространявани по друг начин, трябва да бъде
- обективен,
- надежден,
- не трябва да нарушава равнопоставеността на кандидатите, политическите партии,
- те не трябва да отдават предпочитание на нито един кандидат, политическа партия.
Информирането се извършва в съответствие с действащото законодателство и не трябва да съдържа елементи или знаци, които дават възможност да се разбере за кои кандидати се обсъждат политическите партии. Информацията за избирателите се предоставя от:
- медии,
- държавни отдели,
- местни държавни органи,
- избирателни комисии,
- юридически и физически лица.

Отговорността за навременността и надеждността на информирането на гражданите е на избирателните комисии, държавните агенции и местните власти.

Медиите трябва да помнят, че във всеки период от предизборната кампания е необходимо да се спазват не само избирателното законодателство, но и нормите на законите, регулиращи дейността на медиите. По-специално, законът на Киргизката република "За средствата за масова информация" (член 28), който съдържа списък с информация, която не подлежи на публично разпространение. Следователно медиите нямат право:
а) разкриване на държавна и търговска тайна;
б) призив за насилствено сваляне или промяна на съществуващия конституционен ред, нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Република Киргизстан и всяка друга държава;
в) пропаганда на война, насилие и жестокост, национална, религиозна изключителност и нетърпимост към други народи и нации;
г) обида на гражданската чест на народите;
д) обида на религиозните чувства на вярващи и духовници;
е) разпространение на порнография;
ж) използването на изрази, считани за неприлични;
з) разпространение на материали, които нарушават нормите на гражданската и националната етика, обиждайки атрибутите на държавните символи (герб, знаме, химн);
и) накърняване на честта и достойнството на лицето;
й) разкриване на съзнателно невярна информация.

Медиите носят отговорност за нарушаване на закона.