Как протича дуализацията? Една от гледните точки, както я вижда Есенин.

Светът, какъвто го виждаме, не съществува. Ние сами го формираме, чрез нашите желания, чувства, намерения, позицията, която заемаме по отношение на него. Всичко в света е взаимосвързано.

Йесенин е носител на вътрешния модел на света. Това е нейната собствена вселена. В известен смисъл тя е по-добра от света, в който живеем. Но той е толкова разведен с това, което се случва около него, че реалният свят не е реален за него. Той не вижда личности в реалните хора, ако те са далеч от Неговия свят. Той не може да намери това, което може да бъде тук, подобно на това, което има вътре. Проблемът му е, че той живее в два свята, но те не са равни. Той не проектира своя свят върху реалността и не гледа сериозно на реалността и следователно тя не е пряко подчинена на него. Но той знае как да замени световете за известно време. И направете вашите малки Йесенин чудеса.
Маршал живее на този свят. Неговата красота и несъвършенство. Със своето възприятие той подкрепя този свят. Маршалът има позиция по отношение на това какво е този свят, той е владетелят на този свят. Но той не знае как да го промени, тъй като се опитва да контролира реалния свят и със своя монолитен характер той оправя състоянието му. Светът вече е сам по себе си, променлив и маршалът не може да си позволи да отпуска, мечтае, губи контрол. Той е този, който диктува намерение, въплъщава реалността, поддържа я в състоянието, в което я вижда.

До него, светът, малко по-истински и възстановен за него.
А Йесенин . е господар на своята вселена. И той идва със собствения си красив свят, където и да дойде. Маршалът вижда света на Йесенин и се опитва да го прегърне, разбере, претегли, изтегля света на Есенин в реалния свят и го изучава. Маршалът го харесва повече от това, което е около нас. Маршалът иска всичко да бъде като в онзи прекрасен свят, който Йесенин вижда. Той издърпва този свят навън, в реалния свят, със своето намерение, желание да повярва и Есенин заедно с него, от дълбините на душата си. Маршалът олицетворява света на Есенин, съчетавайки го с реалния свят. Сливането им в едно цяло. И двамата виждат как се променя този свят. Реалността на Жуков става по-прекрасна, реалността на Йесенин е по-реална и обемна.

Това е като два свята, насложени един върху друг. Светът е реален и една специфична паралелна вселена. Те са тук и сега. По същото време.
Дори без маршал в душата на Йесенин, външният и вътрешният свят се вливат един в друг. И светът на маршала се променя в малки неща и без Есенин. Но заедно, техният общ свят оживява. Тук и сега.