Как научих галски

Преди девет години, в далечна Ирландия, придобих наръчник за самообучение за галския език (именно този, който всъщност е ирландски) и дори честно се опитах да го изуча, но бях отрязан на първите страници, където бяха обяснени правилата за четене. Бяха толкова много - и те изобщо не се вписваха в мен. че от мъка научих няколко песни на Clannad на ухо - тоест имах текстове с преводи на английски и усърдно ги научих как се случи - но, уви, изоставих учебника.

Но мечти. трябва да се направи нещо с тях. В следващите години мисълта, че никога няма да започна да уча галски, ме караше да се чувствам много тъжна от време на време. И така, някъде в края на миналогодишната пролет - ето, в интернет бяха изровени няколко ръководства за самообучение на галски.

Преди всичко изслушах хода на вестник „Ирландски независим“ - и осъзнах, че може би това все още е твърде трудно за мен. Този курс е по-скоро за тези, които някога са познавали галски или са преподавали в училище, но след това са забравили - и аз все още трябва да разбера основите.

Нещата започнаха да вървят добре, когато стигнах до ирландския галски език на ръководството за самообучение Pimsleur: има само няколко аудио урока, но те са толкова прости, разбираеми и всичко е анализирано в детайли и повторено, така че беше много доброто начало че ми липсваше. След като усвоих този курс (общо осем урока), се върнах в учебника „Научи себе си ирландски“, който донесох от Ирландия - и ето, в правилата за четене беше намерен модел! Вдъхновен от такъв късмет, се опитах да прочета първия урок, след това втория, третия. Методически учех по един урок седмично - честно казано, не без волеви усилия.

Ясно е, че повечето учебници са ориентирани към някаква аудитория, тоест учебникът трябва да отчита по някакъв начин интересите на най-разнообразните хора, които ще го изучават. Какви теми обединяват всички хора? Музиката и литературата едва ли принадлежат към сферата на частните хобита. оказва се - ежедневие, ежедневие: време, спорт, туризъм, къде да си купя нещо. И е необходимо по някакъв начин да съживим банални ежедневни теми, така че ученикът да не заспи над учебника. Авторите на „Научи себе си ирландски“ се стараеха много и възраждаха, доколкото можаха. Но все пак тези песни, в които не разбирах повече от половината от думите, бях увлечен много повече от предложените текстове.