Как напуснах неадекватния си шеф.

Добро утро, пикапи. Извинете, забавихте публикацията, имаше проблеми на новата работа (иронично). Публикацията не е за рейтинг, а за абонати, на които той обеща да разкаже как беше всичко след https://m.pikabu.ru/story/naglost__luchshee_kachestvo_nachal.

Компанията, в която работех, действаше като постоянен изпълнител на една чуждестранна компания (да не се бърка с дъщерна компания) Разработвахме уеб приложения (за LL - сайт с функционалност на приложенията) В офиса имахме 12 уеб програмисти (I номер), 6 тестера, hr и един „страхотен“ шеф. Сега до точката, ще се опитам да бъда възможно най-кратък.

След този инцидент изминаха още няколко месеца и шефът отново дойде при мен с подобно искане да вземе служителите, които дойдоха при нас в командировка. Учтиво го изпратих при предците. Тогава мигновено отношението към мен се промени, той се опита да ме уволни поради съкращението. Посочих пръст към трудовия кодекс. Седмица по-късно, както се очакваше, не видях 80% от заплатата си (не беше бяла). Бях готов за това, изтеглих всички проекти, по които работех, от работния си компютър, запазих всички източници и бази (САМО ЗА СОБСТВЕНИ ПРОЕКТИ) и отидох на килима. Като цяло писъците, започвайки с това, че ще изгният в съдилищата, завършвайки с това, че ще ме намерят близо до входа на къщата ми, разкъсаха целия офис. Излязох глух, но доволен, върнах заплатата си (малко отклонение. Бях привързан, заедно с няколко души, към най-големия проект по това време. И разработвах плейър и редица други функции). Тогава работех от компютъра си. Честно казано, гледах филмите и знам, че работата, която се извършва в офиса (дори от личен лаптоп), е изцяло собственост на работодателя. Може да го наречете красиви думи, но ако започнат да ми търкалят бъчва, аз наистина бях готов за сешоар, за да сготвя твърдия си диск в микровълновата, като Rolton.

Изминаха още няколко месеца, скрихме ножовете и се случи нещо, което не очаквах съвсем както винаги. Кризата през зимата на 2015 г., повечето проекти отпаднаха и останаха само чуждестранни, което се отрази на заплатата ни. Но тогава всички имаха проблеми, така че страдахме мълчаливо. Но злобата на шефа, както се оказа, не отиде никъде.

Без преамбюл, направо към въпроса. В четвъртък, в края на работния ден, при мен идва скапаният командир и казва:

-Н: Утре ще отровят хлебарки, така че елате в офиса не по-рано от 12

-Аз: Разбрах, ще работя от вкъщи.

Глупавата ми и обичана глава, както обикновено, ме разочарова и стоях близо до офиса в 9 сутринта в петък (забравих за хлебарки). Вратата беше отворена, но никога не се знае, токсини, смърт, ад и т.н. Влязох и там всичко е наред, всички работят. Сядам на работното си място, 3 лели и шеф излизат при мен с въпрос:

-Н: Защо дойде навреме?

-Аз: (НАИСТИНА, какво съм) Да, забравих!

Тогава все още шибан * уау. Оказаха се 3 лели от ръководителя на комисията за "проверка на спазването на работното време от работниците", за да ме уволнят по чл.

Същия ден дойдох при шефа си и казах, че напускам по споразумение на страните, в противен случай всички проекти на моя компютър ще отидат по дяволите. Той не спори, при условие че оставям всичко, по което съм работил (имах още 2 проекта)

По това време имах черна заплата за месец и половина. Но тогава се включи параноик. Може би съм прецакал парите си диво, но ми се струваше, че "човекът", който направи такава лудория, може да се обади на комисията за проследяване на подкупи (или е така?), А аз не исках да седя 15 години за няколко неруски рубли.

Прекарах 2 дни в изтегляне на проектни файлове с филми вътре на работния си компютър. Взе работния, сложи паролата на работния компютър и си тръгна с чувство за постижение. Можеш да ми се скараш за това, но колко бях щастлив, че последния път пуках на шефа си.

PySy: Разбрах за вас, че в момента компанията е в несъстоятелност. Служителите не са получавали заплата 3-7 месеца и все още се карат с него. Изхвърлих навреме)

Благодаря за вниманието, съжалявам за куп скоби и грешки, всякаква доброта и добри шефове.