Как китоловците са убивали китове през 19 век ?

Харпун - отговорът е грешен. Точен отговор: китове бяха избити с копия.

За ранните китоловци харпунът не е бил оръжие за убийствоимения, той е бил използван за прикрепване към кит лин (въже). Професионален харпунер хвърли харпуна, застанал на носа на гребната лодка и подпрял коляното си на специален изрез на брега. Изчаква се до разстояниеторазстоянието между лодката и кита ще бъде намалено до шест метра, харпунерът хвърли харпун върху жертвата.

В края на харпуна е фиксирано въже от 150 сантиметра (275 м), околохранени с животинска мазнина (за по-добра „отрова“), спретнато навита и положена в голяма каза между пейките на гребците. Освен това въжето редовно се изливало с вода, така че при отвиването да не изгарятриене.

Когато цялото въже беше извадено, китоловците чакаха „шейна на Нантакет“. Това е, когато харпункит влачи кораб със скорост 42 км/ч - по-бързо през онези години човек просто не можеше да се движи по вода. (През 19 век остров Нантакет, разположен край брегащата Масачузетс, беше центърът на китоловната индустриямисли за Северния Атлантик.) Минаха много часове, преди китът да бъде окончателно изтощен и лодката да е под неготръгна по-близо до него. Тогава мястото на харпунера беше заето от капитана или неговия помощник и нанесе фатален удар на жертвата с копие (считаше се за хвърляне на копиеръководени изключително от офицери). Крещи "Има огън в комина!" („Дим от комина!“) Означаваше, че кръвта бие от дъха на кита и краят е близо.

След това трупът беше изтеглен на кораба,извикаха ги с верига и започнаха да „откъсват“ - отрязани директно от палубата с помощта на остри инструменти с удълженръка. Често работата се превръщаше в състезание"кой е по-бърз" с ята на акули, откъсна парченца сал от трупа, докато "месарите" работеха, ноДжейми.

Занаятът на харпунера е смятан за толкова опасенним, че норвежците допускали само неженени мъже.

Всичко това се промени през 1868 г., когато норвежкият инженер Свен Фойн изобрети гарпунното оръдие *. Разкъсване на граnata в края на харпуна - ето я, наистина убийшахтата на кит, а самото оръдие вече можеше да бъде поставено дори на палубата на големи кораби, задвижвани с пара. РевешеЛусия в китоловството: Гарпунното оръдие на Foyn даде възможност за лов на по-бързи и по-мощни китове като роркали ** (от скандинавския ройрквал, „бразда кит“, поради редиците от хребети, преминаващи по цялата дължина на дъното на кита, като кола с нишкижлъчна гума) - сини (или сини) китове. След товаFoyn предложи модернизирана версия на взривяващия се харпун, който изпомпваше труповете на китове с въздух, тъй като преди това те се удавиха веднага след изстрелаи.

Синият кит (или повърнатият кит) станал saнай-печелившият от всички възможни улови: 27-метровото животно е произвело 15 900 литра мазнини. До 30-те години. годишноброят на унищожените сини китове достигна 30 000. И когато през 1966 г. Международната комисия по китолов обяви мораториум върху лова на сини китове, тяхната популациянацията е намаляла от 186 000 (1880) на 5000 индивида.

Кийт Моби Дик от едноименния роман (1851) Хермна Мелвил имаше истински прототип - кашалотът-албиноза на име Мока Дик, която често се вижда близо до чилийския остров Мока. Тялото му беше буквално прободено от дузина харпуни - „сувенири“ от стотици битки с китоловци през 1830–40-те години.

През 2007 г. местните жители на Аляска убиха боухед кит по време на лов и го намериха заседнал в тлъстиясрамежлив връх и фрагменти от харпун-граната, датиранибаня през 1880 г. Това означава, че този индивид е живял поне 130 години.

* Foin Harpoon Cannon с кръгъл огън той беше зареден със специална експлозивна граната, прикрепена към кабел с четири разминаващи се лапи, между които беше поставена стъклена тръба с предпазител. Когато харпун, изстрелян от оръдие, удря тялото на кита, опитвайки се да избяга от преследване, той издърпва кабела, прикрепен към кораба. В резултат на това лапите на гранатата се разделиха и тръбата се спука, което доведе до експлозия.

**Rorqual - той е кит на минки.