Как да се отървете от чувството за вина пред децата си?

Много често се чувствам виновен пред децата, че съм лоша майка, че не им обръщам достатъчно внимание или че правя нещо нередно и т. Н. Имам три от тях и просто силно ми липсва време за пълноценна комуникация. Как да се отървем от това чувство?

Имам син от жена ми, от първия й брак. Веднъж съм женен. Той много се стараеше да се противопостави на целия свят, особено на мен. Без значение как се опитах. Един ден той набързо разкри позицията си: "Винаги ще те заменя!" И не можах да разбера какви котки тичат между нас. Оказа се, че той духа в ушите на мама.

Дъщеря ми е моя, тя обеща да запази фамилията си, аз съм екстремен Мачнев по моята линия, обещах да не се женя за арменец.

Какво мислите, че се случи? Точно обратното.

Изгоних ги от къщата, защото те се опитаха да ми наложат правилата на „Дом-2“ с цялата му мерзост в живота ми. Когато не се разбирали с роднини от другата страна, ги връщали обратно.

Мислите ли, че това може да научи нещо? Дори по-хладен от стоманата.

И най-големият син се превръща в сериозен човек, а съпругата му е подходяща за него, затова той ми призна: „Татко, ти не ме караше много!“

Пред кой от тях да се срамувам?

Вие сте пълноценна майка и давате от себе си доколкото можете. Децата също трябва да се обучават. По-лошо се случва, когато се опитате да забавите този момент и получите крайния резултат: „Татко, кой си ти и защо, аз имам собствен живот, собствено семейство, не се бъркам в него.“ Питам: „купуваме дизелово гориво за отопление (3 тона на сезон изчезват с икономии), изнасяме заедно боклука, заедно носим питейна вода, махаме заедно саксиите (тоалетните). „Те ме гледаха като враг на народа. Това е въпреки факта, че ние плащаме за нейното образование. Арменската страна на семейството не участва във формирането на семейството чрез сън или дух. Дори имам чувството, че умишлено ме отчуждават от внука ми, въпреки че той се роди бял, точно като мен и като дъщеря ми, и прилича на мен.

Трябва ли да се чувствате виновни и пред кого?

Още в повече или по-малко съзнателна възраст синът ми се озова на прага на липсата на пари, когато отказах да си купя цигари, за да си купя хляб у дома. И дъщерята е израснала, когато татко не е броил пари, той просто е казал, ако е необходимо, тоест сейф.

Може би е съсипало детето? И сега продукцията ми е мъртва, седя на дупето, а дъщеря ми вече започва да ме гледа по различен начин. Аз съм баласт.

Ами много уплътних цветовете, въпреки че това е близо до истината.

Живейте, както Господ ви казва, колко сила ви дава. Не съжалявайте за нищо, освен ако умишлено не навредите на семейството си. Останалото вече е на съвестта на децата ви.