Откъде да знам това?

Седим с него на сутрешната маса, чието поле с плочки е неравномерно с хълмовете на вчерашната баница и кратерите на пушещи чаши за чай. Говорим с него, да речем, като марсианец със землянин - всеки на своя език.
-Градовете са създадени да изяждат нашето време. Ядат нашето време и в замяна ни хвърлят парчета храна, казвам.
Чаша чай замръзва на сантиметър от устата му:
-Фу! Гадни неща сутрин. Кажи ми нещо хубаво.
-Море ...
-Точно.
-Морето като бъдеще ни напомня за нашите безгранични възможности.
-Точно. Можете да научите повече за неограничените възможности, - развълнува се той.
-Между другото - казвам, хапайки защитната кора от тесто, - изненадва ме, че в нашия свят хората са сигурни, че знанията могат да бъдат получени само от книги или от други хора.
-Знаете ли друг начин? - отговаря раздразнено.
-Сигурен. Директно от Вселената. Така да се каже, трансцендентален.
-Как как? Каза ли нещо? О, не ме разсмивайте с думи, значения, които не знаете! Шизици, глупаци измислят всякакви глупости, а вие повтаряте след тях. Слушай ме и само мен! Знанията са взети от книги и от никъде другаде!
-И аз взимам знания директно от Вселената.
-И какво взе от нея? Какво знаеш? Какво можеш да направиш? Ти си бъг без мен!
-Това си ти насекомо. Не можете да видите нищо от собствения си нос. Вчера получих знанието, че днес ще се разболеете и започнахте да кихате сутрин.
-О, значи ми го изпратихте! Спрете вещиците си трикове!
-Признавате ли, че мога да направя нещо? По-силен ли съм от теб или не?
-Боже, всички жени са глупави. Крава като гарвани!
-И ти си болен, пускаш сополи, не знаеш как да се възстановиш. Но дори всяко куче може да намери трева в гората без книги, които "знае".
-Откъде знаете, че кучетата могат да намерят трева? Какво Ви е съобщила Вселената? Или тичахте с кучето рамо до рамо в гората? Научихте този факт от книгата. От книга. Ще го повторите ли? Всички знания са взети само от книгите.
-Откъде идват новите знания?
-Също и от книги. Хората ги създават. И знанията се добавят.
-Броят на книгите се увеличава, но те не могат да се възпроизвеждат сами. И така, знанието по някакъв начин се ражда в главите на хората? Нови книги се пишат от хората и те, по един или друг начин, получават знанията си от Вселената чрез опит, логика, интуиция.
-Те получават знания чрез книги и, използвайки тези знания, създават нови.
-Това е като да плетеш, да речем, яке от едно чиле вълна, а след това да разхлабиш и плетеш чорапи. И това е така?
-Глупаво. Има много вълна. Има много информация. И от него вече са изплетени различни знания.
- Разни. Излишно, безполезно, грозно ... Не можете да се доверите сляпо на книгите. В тях има толкова много смесени. Нещо повече, всякакви логически задънени улички са задръстени от словесни боклуци, - експресивно и саркастично кимам към шкафовете.
-И на кого можете да се доверите повече от книгите? Трябва ли да ти се доверя? И по каква причина да направя това?
- И по каква причина имате доверие на Пигмалион от Етиопия или Рурих Помпадур? Само защото книгите им са слети в позлатени твърди корици?
-Защото те бяха оценени от много хора.
-Онези много шизо и глупаци, които не влагате в нищо?
-Уф ти! Не ми позволявайте да закусвам на спокойствие! Както и да е, психичното ви здраве ме притеснява.

-И се притеснявам за мозъчната ви извивка. Виждам как се превръщат в задънени улици, пълни с боклуци, съдовете стават варови ...
-Млъкни! Спрете да крякате! Не инициирайте.
-Не инициирам, знам това! И виждам как паметта ви се губи, изтрива, губи в кътчетата за боклук. И аз също знам как да го поправя!
-Слушай, знаеш ли, вече имам главоболие от теб.
-Почти, корабът се затвори.
- Да, боли! Дай ми хапче.
-Така ли корабът се разширява и продължава да съдържа боклук? Дори надуваем шкаф може да се спука от боклука.
-Остави ме на мира!
-Знаеш, че е невъзможно.
-Тогава ме оставете да легна мълчаливо.
-Върви, - казвам победоносно.
-И ти ми сложи компрес на главата?
-И тогава! Не можеш да оцелееш без мен. Носете или носете за дръжката?
-Нещо, което ми вампирстваш. Останах напълно без енергия.
-Легнете. Сега ще ви е по-лесно. Ще отворя прозореца, ще пусна вселената през прозореца. Тя може да бъде чута в пълна тишина ... Тя говори ... С тих глас, повече със снимки, усещания ...

Той легна на дивана в стаята, аз затворих завесите, чиято копринена плът се развяваше слабо от движението на въздуха и седнах до него на ръба на дивана. Лежеше неподвижно, опитвайки се да роди мисъл, или по-скоро да я извади от информационния боклук, в който беше свикнал да живее. И накрая, нещо, което си заслужава да хване куката на опитите му:
-Лялечка, Кукла, Кити, кажи ми защо си сигурна, че получаваш знания от Вселената и не ги измисляш в съзнанието си? - гласът му стана нежно подчинен.
-Забавен. Можете да различите живия човек от неживия, да речем, когато го докоснете?
-добре.
-По същия начин различавам живото знание от мъртвото знание. Миришат различно. Те имат различни усещания ... Как слънчевата светлина се различава от светлината на лампата, как пространството се различава от шкафовете, пълни с боклук. Знанието е жив кълн, който е израснал в безкрайно информационно поле.
-Добре. Всичко. Достатъчно! Отидете да пишете поезия. Ще успеете.
-А ти?
-И ще слушам вселената.
-Първо подредете боклука си, в противен случай той предпазва. Вчера се разрових в саркофазите на вашата книга. И има всякакви глупости - една мисъл отнема сто страници отпечатан текст. И също куп чорапи и нито един чифт, и аз също намерих супница за кетъринг, а също ...
-Ляля, Кук, Коша, ако си толкова умен и получаваш знания директно, тогава защо четеш книги?
-Гледам как изглежда това знание в различни кодировки. В крайна сметка всеки човек има свой собствен език. И във всяка книга, която виждам - ​​усещам - откривам присъствието на това знание.
-Така че признавате, че са необходими книги?
-Да. Те са необходими за запазване на знанията. Но получаването на знания оттам е като да се откажеш от младостта си, от живота. Вземете вируса на старостта с всички произтичащи от това слаби последици.
-Книгите са източникът.
-Мъртва вода ... Има смисъл да я пиете само когато има жива вода.
-Какво имаш предвид по отношение на?
-Всичко, което не присъства, вече е минало. Всяко знание, след като е възникнало, веднага умира и става минало. И така, защо да си правим труда да се съживявам мъртвец? Не е по-добре да застанете под потока на живото знание „тук и сега“ и да го получите от Вселената. Директно. Свържете енергията на живота с енергията на знанието.
-Е, вие сте направо упорити ... По-добре-по-лошо ... Спри ...
-Какво?
-Току-що получих информация. Оттам - той посочи с пръст устните си - - Обама ще бъде убит.
-Това е всичко?
-И ще се разболеете утре, затворете прозореца. Студено.
- „Зомби зомби ... Скъпи зомби ... Ръцете и краката ти се движеха ...“ Няма да се разболея, а Обама все още не излъчва страх от безнадеждност. Вие сте в мъртъв канал ... Вашите знания са само измислица на вашите мозъчни извивки - несдвоени чорапи, празни текстове, хранителен смесител за супи ... Ако искате, ще ви кажа как да отворите канал на живо?
-Всичко, всичко! Остави ме на мира. В противен случай ще набера 03!
-Добре, - скочих от дивана с пружина и се върнах в кухнята да пия чай.

Може би ще си сваря кафе, за да повиша тонуса си. В противен случай ми отнема твърде много енергия, за да се свържа с мозъка си.
Той просто не може да се примири с факта, че искам да взема нашия кораб със себе си от ръждясали котви, разтопени в мъртвите скалисти брегове.
Не съм против котвата. Това е важна част от кораба на живота. Но освен нея има двигател и волан.
Морето от жива вода на бъдещето-настояще ме призовава, мани ...
Имам силата да разбия всички котви.
Но не мога да отплавам далеч без пилот.